Ебер-Нари или Ебир-Нари (акадски), също Абар-Нахара (арамейски) или Абер Нахра (сирийски), е регион на Древния Близък изток. Преведено като „Отвъд реката“ както на акадски, така и на арамейски език, той се отнася за земята от другата страна на река Ефрат от гледна точка на Месопотамия и Персия. В този контекст регионът е известен на съвременните учени като Трансеуфратия. Функциониращ като сатрапия, той първоначално е администриран от Новосирийското царство, преди да бъде погълнат от Нововавилонското царство и след това от Ахеменидската империя. По време на гръцкото завладяване на Персия Ебер-Нари е, подобно на останалата част от Ахеменидската империя, анексирана от Македонската империя на Александър Велики. По-късно е разпусната от империята на Селевкидите, която я включват в Сирия заедно с Асирия.

В ахеменидския царски надпис "DSf" акадският Ебер-Нари е споменат като Атура или Атурия на староперсийски и като Ашур на еламски. Таргум Онкелос – арамейски превод на Тора, изброява Ниневия, Калах, Рехебот и Ресен като такива под юрисдикцията на Атура.

Етимология

на акадски: 𒆳𒂊𒄵𒀀𒇉, романизирано: Eber-Nāri [KUR.e.bir.ID₂], букв. 'отвъдречие', т.е. регион на запад от Ефрат. на имперски арамейски: 𐡏𐡁𐡓 𐡍𐡄𐡓𐡄 , т.е. другата страна на Ефрат Image of p. 4857 at Google Books на еврейски: עבר הנהר, романизирано: ʿĒḇer haNāhār, букв. 'отвъдречие', т.е. отвъд реката. Image of p. 798 at Google Books Image of p. 719 at Google Books

Провинцията също се споменава обстойно в библейските книги Ездра и Неемия като עבר הנהר („Ever Hannahar“ в съвременното произношение). Освен това, споделяйки същото значение на корена, Евер (произнася се Еввер) също е герой в еврейската Библия, от който се смята, че произлиза терминът иврит (вж. Евер), поради което се предполага, че евреите са хората, които преминали в Ханаан през реката (Ефрат или Йордан).

История

Асирия Терминът е установен по време на Новосирийското царство (911 – 605 г. пр. н. е.) във връзка с неговите левантийски колонии и топонимът се появява на надпис на асирийския цар Асархадон от 7 век пр. н. е. Регионът остава неразделна част от Асирийската империя до нейното падане през 612 г. пр. н. е., като някои северни региони остават в ръцете на останките от асирийската армия и администрация поне до 605 г. пр. н. е. и вероятно до 599 г. пр. н. е.Tuell 1991, p. 51.

Вавилония, Египет и Персия Впоследствие за Ебер-Нари се борят Нововавилонското царство (612 – 539 г. пр. н. е.) и Египет, като Египет навлиза в региона в закъснял опит да помогне на своите бивши асирийски владетели. Вавилонците и техните съюзници в крайна сметка побеждават египтяните (и останките от асирийската армия) и поемат контрола над региона, който продължават да наричат Ебер-Нари.

Вавилонците са свалени от персийскотоАхеменидско царство (539 – 332 г. пр.н.е.) и персите поемат контрола над региона. След като прекарват векове под асирийско управление, ахеменидските перси запазват имперския арамейски и имперските организационни структури на техните асирийски предшественици.

През 535 г. пр.н.е. персийският цар Кир II организира някои от новозавоюваните територии на бившето Нововавилонско царство като единна сатрапия – „Вавилония и Ебер-Нари“, обхващаща Южна Месопотамия и по-голямата част от Леванта. Северна Месопотамия, североизточната част на съвременна Сирия и югоизточната част на Анадола остават като Атура (Асирия) (Ахеменидска Асирия).Dandamaev 1994.

Сатрапът на Ебер-Нари пребивава във Вавилон и има подгубернатори в Ебер-Нари, един от които е Татенай, споменат както в Библията, така и във вавилонските клинописни документи.Olmstead 1944. Тази организация остава недокосната поне до 486 г. пр. н. е. (царуването на Ксеркс I), но преди около 450 г. пр. н. е. „мегасатрапията“ е разделена на две – Вавилония и Ебер-Нари.Stolper 1989; Dandamaev 1994.

Описанието на Херодот на ахеменидския данъчен район номер V съответства на Ебер-Нари. Той включва Арам, Финикия и Кипър (който също е включен в сатрапиятаDandamaev 1994). Херодот не включва в данъчния списък арабските племена от Арабския полуостров, идентифицирани с кедаритите,Dumbrell 1971; Tuell 1991. които не плащат данъци, но внасят като данък дар от тамян.

Гърция Ебер-Нари се разпада по време на гръцката империя на Селевкидите (312 – 150 г. пр.н.е.), като гърците включват както този регион, така и Асирия в Горна Месопотамия в Сирия на Селевкидите през 3 век пр.н.е. Сирия първоначално е индо-хетска деривация на Асирия от 9 век и е използвана в продължение на векове само по отношение на Асирия и асирийците (вж. Топонимия на Сирия) – земя, която в съвременни условия всъщност обхваща само северната половина на Ирак, Североизточна Сирия и Югоизточна Турция, а не по-голямата част от гръко-римската, византийската или съвременната нация на Сирия. Въпреки това от този момент термините сирийски (Syrian) и сирийски (Syriac) се използват общо и често без разлика, за да опишат както същинската Асирия, така и Ебер-Нари/Арам, и съответното им асирийско и арамейско/финикийско население.

Библиография

Dandamaev, M (1994): "Eber-Nari", in E. Yarshater (ed.) Encyclopaedia Iranica vol. 7. Drumbrell, WJ (1971): "The Tell el-Maskuta Bowls and the 'Kingdom' of Qedar in the Persian Period", BASOR 203, pp. 33–44. Elayi, J; Sapin, J (1998): "Beyond the River: New Perspectives on Transeuphratene". A&C Black. Olmstead, AT (1944): "Tettenai, Governor of Across the River", JNES 3 n. 1, p. 46. Stolper, MW (1989): "The Governor of Babylon and Across-the-River in 486 B.C.", JNES 48 n. 4, pp. 283–305. Tuell (1991): "The Southern and Eastern Borders of Abar-Nahara", BASOR n. 284, pp. 51–57. Parpola, S (1970): "Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament". Veröffentlichungen zur Kultur und Geschichte des Alten Orients und des Alten Testaments 6, Neukirchen-Vluyn, p116. adok, R (1985): "Geographical Names According to New and Late-Babylonian Texts", Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients, Répertoire Géographique des Textes Cunéiformes 8, Wiesbaden, p129.

Бележки

Категория:Древна Сирия