„Бдин“ е футболен клуб от град Видин, който участва в Трета аматьорска футболна лига (първа в българския аматьорски футбол). Отборът е основан през 1923 г. и играе домакинските си мачове на стадион „Георги Бенковски“ с капацитет 9000 места. Клубните цветове са червено и бяло.
В досегашната си история „Бдин“ има едно участие в A група през 1948/49, когато завършва на предпоследното 9-о място, както и 42 сезона в Б група. За последно участва във второто ниво на българския футбол през сезон 2011/12, финиширайки на 3-то място. След края на сезона обаче се отказва от участие поради финансови проблеми.Бдин (Видин) се отказа от „Б“ група topsport.bg 20 юли 2012 г.
Сред футболистите, израснали в школата на Бдин (Видин) са бившите национали Йордан Кирилов-Ганди, Никола Громков, Кирил Тодоров, Пламен Костов, Венелин Тодоров-Чопъра, Огнян Маринов, Ангел Станков-Гелето, Тошко Борисов, Димитър Попов, Пламен Симеонов, Даниел Боримиров, Росен Кирилов, Пламен Русинов, Милен Радуканов, Спас Боянов и Мартин Станков. С най-много мачове за отбора е Йордан Кирилов – 468, а с най-много голове е Огнян Маринов – 108.
Към сезон 2022/23 отборът участва в Северозападната Трета лига, където печели първото място и получава промоция за Втора лига, но на следващия сезон отпада от професионалния футбол.
История Началото Към 20-те години на 20. век във Видин има няколко малки футболни отбора. През 1920 г. е основан СК „Бдин“, който сменя името си на „Бонония“, а впоследствие отново става „Бдин“. В квартал „Калето“ е създаден отборът на „Виктория“. Многобройните тогава еврейска и турска общности във Видин също имат своите отбори – „Жабатински“ и „Туран“. Съществуват отбори като „Развитие“, „Спортист“, „България“ и др. Тези отбори са водили оспорвани битки в градското футболно първенство, а близостта на Видин с Румъния и Сърбия им е позволявало дори да играят и международни срещи. През 1923 г., когато в София се учредява Българска национална спортна федерация (БНСФ), тя задължава малките квартални клубове да се обединят. Именно тези първи клубове във Видин слагат началото на организирания футбол в града и са в основата на днешния „Бдин“.
20 май 1923 г. е точната дата, в която е вписан СК „Бдин“, след обединението, упоменато по-горе. Това се счита и за родна дата на клуба.
От старта на първенството на България от 1924 година видинските отбори участват активно в елиминациите, но без успех.
30-те Първият пробив идва през 1930 година. Тогава първенството продължава да се провежда на принципа на директната елиминация. Видинският отбор, тогава под името „Виктория 23“, пътува до Велико Търново, където играе с местния „Слава“ (според статистици възможно е отборът на Велико Търново да е носил и имената „Виктория“ или „Трапезица“) и губи с 6 на 2. През следващия сезон видинският „Виктория 23“ отново се включва в първенството, като този път гостува на другия отбор с името „Слава“ от Ямбол и отново губи, но този път с 3 на 1.
През следващите години видинският клуб не участва на ниво Държавно първенство, но във Видин футболът продължава своето развитие. „Виктория 23“ се завръща в първенството през 1936 година. Видинчани елиминират във Видин „Победа 26“ Плевен с категоричното 4 на 2. В следващия кръг обаче жребият ги праща срещу бъдещия държавен първенец – столичния „Славия“ и те губят във Видин с 6 на 1.
1937 година се създава Национална футболна дивизия и Окръжни спортни области. През 1937 година „Бдин“ играе в предварителните елиминации и пада в Русе от „Левски“ с 3 на 0.
40-те Следва период от няколко години, в които водещ тим е „Виктория 23“. Отборът участва във Видинската спортна област, но не достига до елиминациите. През 1940 година обаче под името „Бдин“ видинчани се включват успешно в турнира за Купата на царя. Те побеждават с минималното 1 на 0 „Цар Крум“ Бяла Слатина и отиват на четвъртфинал. Там играят с единия от финалистите „Левски“ Русе и губят с 1 на 4. На следващата година видинчани отново са на четвъртфинал. В първата среща „Бдин“ елиминира „Белите орли“ Плевен с 5 на 3. Интересно е, че през тези години в първенството и в турнира за Царската купа участват отбори от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които по време на Втората световна война са под административно управление на България. На четвъртфинала жребият праща „Бдин“ да играе срещу бъдещия носител на царската купа столичния „АС 23“ и видинчани губят у дома с 0 на 3.
Идва и 1946 година, когато под името „Бенковски“ видинчани се включват успешно и в държавното първенство, където са 3-ти и в турнира за новоучредената Купа на Съветската армия. На осминафиналите „Бенковски“ бие с класическия резултат 3 на 0 „Локомотив“ Мездра, но на четвъртфинала отново жребият не е на страната на видинчани. Съперник им е бъдещият носител на купата „Левски“ София, но в мъжки мач „Бенковски“ отстъпва с минималното 1 на 0.
В паметния сезон 1948/49 „Бенковски“ става основател на Републиканската футболна дивизия. 10 отбора – столичните „Левски“, „ЦДНВ“, Славия, „Локомотив“ и „Спартак“, „Ботев“ Варна, „Ботев“ Бургас, „Славия-Ченгелов“ Пловдив, „Марек“ Дупница и „Бенковски“ Видин учредяват Републиканска футболна дивизия, която предхожда българската А група. Видинчани започват първенството под името „Бенковски-Спортист“, но се преименуват на „Бенковски“ преди старта на пролетния полусезон. „Бенковски“ завършва на 9. място в класирането, като постига 2 победи, 4 ремита и инкасира 12 загуби с голова разлика 13 на 35 и отпада от групата. През 1949 г. „Бенковски“ играе успешно и в турнира за Купата на Съветската армия. На осминафиналите жребият определя „Бенковски“ да почива. На четвъртфиналите жребият ги праща срещу стария познайник „Славия“, от който губят в София с 4 на 0.
50-те Първенството за сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено. На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение у нас по съветски модел. На 27 септември 1949 г. Върховният комитет за физкултура и спорт предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в Съюза на съветските социалистически републики в Народна република България се образуват доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи:
ДСО Академик – на преподавателите и студентите във висшите и полувисшите учебни заведения, както и на работещите в областта на науката. ДСО Динамо – на служителите и работниците в системата на пощите, съобщенията, леката и хранително-вкусова промишленост. ДСО Енергия (преименувана през октомври с. г. на ДСО Торпедо) – на служителите и работниците в системата на транспорта, тежката промишленост, електрификацията и минното дело. ДСО Спартак – на служещите в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ДСО Строител – на работещите в областта на строителството, здравеопазването, земеделието, горската и дърводобивна промишленост, както и на военнослужещите в Трудовата повинност. ДСО Червено знаме – на работещите в областта на местната администрация, търговията, културно-просветните учреждения, банковото и застрахователно дело.
Продължават да съществуват и спортни клубове на военнослужещите в Българската народна армия (БНА).
Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата „пролет-есен“ и да започне през месец март следващата година.
За надпреварата в сезон 1950 г. видинският клуб по партийна повеля е прекръстен на „Строител“ (на работещите в областта на строителството, здравеопазването, земеделието, горската и дърводобивна промишленост, както и на военнослужещите в Трудовата повинност) и играе успешно в Северна Б РФГ, като се класира на престижното 5. място с 8 победи, 3 равни мача и 7 загуби с голова разлика 26:24, но неясно по какви критерии изпада.
От следващия сезон се сформира единна Б РФГ, а „Строител“ Видин се бори здраво в окръжната група. Става първи и се завръща в Б група под името „Червено знаме“ (отбор на работещите в областта на местната администрация, търговията, културно-просветните учреждения, банковото и застрахователно дело). В единната Б група през 1952 година „Червено знаме“ Видин завършва на 9. място с 8 победи, 6 равенства и 10 загуби и с голова разлика 26 на 27.
След края на сезона следва нова реорганизация на футболното първенство. От следващия сезон се създават 5 Б РФГ на териториален принцип – Североизточна, Северозападна, Югоизточна, Югозападна и Софийска в състав от по 12 отбора. През тази 1952 г. видинчани играят и в турнира за Купата на Съветската армия. В 1. фаза на предварителния кръг те побеждават като домакини с 3 на 1 „Торпедо“ Плевен, но във 2. кръг отпадат след продължения от „ВВС“ в София с 2 на 1.
„Червено знаме“ Видин играе следващата 1953 г. в Северозападна Б РФГ, като завършва на 6. място със 7 победи, 7 равенства и 8 загуби с голова разлика 32 на 30.
През следващия сезон „Червено знаме“ е на 7 място с 8 победи, 6 равни мача и 8 загуби с голова разлика 25 на 21. Сезонът е запомнящ и с това, че член на групата е „Урожай“ Ново село и се играе първото окръжно дерби на ниво Б група. Отборът на „Урожай“ също остава в групата, завършвайки на спасителното 10. място (групата е от 12 отбора, а изпадат последните два).
1955 г. е сезонът, в който „Червено знаме“ Видин е страшилище за съперниците си и в лют спор с „Локомотив“ Горна Оряховица завършва на първо място в групата на две точки преднина от съперника си. Видинчани постигат 10 победи, 11 равенства и само 1 загуба с голова разлика 29 на 13. По регламент петте първенци на отделните Б РФГ и 11-ият в крайното класиране на А РФГ „Завод 12“ София участват в квалификационен турнир за попълване на А РФГ. В този турнир обаче „Червено знаме“ за съжаление завършва на 5. място само с една победа, два равни и две загуби и отпада. През тази година явно силите са хвърлени в първенството, защото в турнира за купата на Съветската армия видинчани отпадат на шестнайсетинафиналите като гости с 2 на 1 от „ДНА“ Русе.
От сезон 1956 г. има нова реорганизация на групите. Създадени са още две Б групи – Северна и Южна и така общият брой на Б групите достига до 7. През този сезон видинчани се класират на престижното 4. място с 12 победи, 2 равни и 8 загуби с голова разлика 34 на 26. И следващия сезон не минава без промени. Седемте Б групи са закрити и се формират две нови Б РФГ – Северна и Южна. Поради тази причина през сезон 1956, мястото си в новите Б групи запазват само първите няколко отбора от седемте Б РФГ, докато всички останали изпадат в Окръжните групи. Предстоят обаче още промени. Преди началото на сезона се създава БСФС (Български съюз за физическа култура и спорт), който започва да ръководи като държавен орган спортното движение в България. Съществуващите до този момент ДСО (Доброволни спортни организации) се реорганизират от отраслов на териториален принцип. Във връзка с това по време на сезон 1957 много от клубовете възвръщат традиционните си имена или приемат нови такива. Така „Червено знаме“ отново е „Бенковски“.
Играта на „Бенковски“ през сезон 1957 г. в доста силната вече Северна Б РФГ е на приливи и отливи, но тимът завършва на 7. място с 11 победи, 9 равенства и 10 загуби с голова разлика 34 на 26.
Сезон 1958 в А РФГ е преходен, тъй като първенството преминава от цикъл пролет-есен към цикъл есен-пролет. Отборите играят само една среща помежду си в един пролетен полусезон. Поради това е взето решение да няма изпадащи и влизащи отбори в А и двете Б РФГ. През този сезон без значение „Бенковски“ е на 5. място в класирането.