Олимпия Савио (на италиански: Olimpia Savio), родена като Олимпия Роси (Olimpia Rossi; * 22 юли 1815, Торино, Сардинско кралство, † 2 ноември 1889, Торино или в Долния замък на Буроло), баронеса Бернстил, е италианска интелектуалка, светска личност, писателка и поетеса. Счита се за една от най-влиятелните жени в Торино през XIX век и придобива международно признание като патриотична майка, загубила двамата си синове в служба на италианската национална кауза.
Биография Олимпия Савио е родена на 22 юли 1815 г. в семейството на лигурския благородник Джован Батиста Роси, директор на Кралския колеж на провинциите, и съпругата му Джозефина Фереро от Биела, смятана за една от най-образованите жени на епохата. Има двама братя – Федерико и Енрико. Тя получава образование при Сестрите на Светото сърце, като културната ѝ среда първоначално е религиозна и френска, а по-късно се обогатява с италианската литературна традиция. Любимият ѝ роман е „Годениците“ на Алесандро Манцони.
Дебютира в обществото през 1830 г. на прием в чест на принцеса Мария Кристина Савойска, бъдещата съпруга на краля на Неапол Фердинанд II. На 24 май 1836 г. се омъжва за адвоката Андреа Савио, произхождащ от благородническо семейство от Верчели и приятел на Камило Бенсо ди Кавур. Семейството има четири деца: Алфредо, Емилио, Федерико и Аделе, последната известна с романтичната си връзка с антибурбонския изгнаник Сиджизмондо ди Кастромедиано.
Градските и селските домове на семейство Савио, включително вилата „Милероза“, се превръщат в най-значимия литературен салон в Торино до преместването на столицата във Флоренция. Там се обсъждат ключовите политически и културни събития на XIX век и се срещат артисти, политици и изгнаници с различни убеждения. В своя дневник Олимпия описва гостите на салона, като отделя особено внимание на изтъкнати жени от епохата – поетесите Лаура Манчини, Агата Сасерно и Джулия Молино Коломбини, благотворителката маркиза Джулия ди Бароло (Жулиет Колбер), както и актрисите Карлота Маркиони и Аделаида Ристори.
Олимпия Савио публикува в „Пиемонтска газета“, „Съвременно списание“, „Искри“ и генуезкото списание „Жена и семейство“. Присъства на откриването на железопътната линия Торино–Генуа (1854) и на тунела Фреюс (1871). Авторка е на поезия и е възприемана като националистична и патриотична поетеса.
Тясно свързана със Савойската династия, тя описва кризата около принц Карл Алберт през 1821 г., смъртта на членове на кралското семейство през 1855 г. и изготвя некролога на кралица Мария Аделаида. Пише и за абдикацията на херцог Амадей Савойски-Аоста от испанския трон през 1873 г.
Двама от синовете ѝ загиват във Втората италианска война за независимост: Алфредо (22 г.) при обсадата на Анкона (1860) и Емилио (23 г.) при обсадата на Гаета (1861). Тяхната смърт предизвиква широки съболезнования – Джанина Мили и Елизабет Барет Браунинг посвещават творби на паметта им, Лаура Манчини изпраща утешителни послания, а от Терминьон е изработен възпоменателен медал. До вилата „Милероза“ е изграден параклис, а реликварий с вещи на двамата братя е дарен на Музея на Рисорджименто в Торино.
В общественото въображение Олимпия се превръща в образ на mater dolorosa – „опечалена майка“, приела с достойнство жертвата на синовете си в името на италианската кауза. През 1862 г. Джузепе Гарибалди я посещава и отбелязва, че „с такива жени една нация не може да умре“.
След смъртта на съпруга си през 1865 г. Олимпия Савио продължава да живее в Торино. Умира на 2 ноември 1889 г. на 74-годишна възраст в Палацо Кавур – в същата зала, в която умира и Камило Бенсо ди Кавур. В последните си дни диктува на сина си Федерико заключителните страници на деветтомните „Мемоари на Алфредо и Емилио“. Погребана е в семейната гробница в Монументалното гробище на Торино.
Според изследване на Мария Алесандра Марчелан (2013) Олимпия Савио е живяла дълго време в Долния замък в Буроло и вероятно е починала там. След тежкия траур по загубата на синовете ѝ именно Буроло и Андрате успяват да върнат спокойствието на семейството.
Литература
Francesco Ricci, Memorie della Baronessa Olimpia Savio, Fratelli Treves Editori, 1911, в 2 тома Antonio Spinosa, Italiane. Il lato segreto del Risorgimento, Mondadori, 1994, с. 217-234. Maria Teresa Mori, Salotti. La sociabilità dell'élite nell'Italia dell’ottocento, Carocci, 2000. Bruna Bertolo, Donne del Risorgimento. Le eroine invisibili dell'unità d'Italia, Ananke, 2011, с. 86-100
Източници
Външни препратки Мемоарите на Олимпия Савио
Категория:Починали в Торино Категория:Родени в Торино Категория:Италианска аристокрация Категория:Италиански писателки