Оръжията за масово поразяване на Ирак са няколко групи оръжия за масово поразяване, разработвани и използвани от Ирак в периода от 1962 до 1991 година.

От 60-те години Ирак развива свои програми за разработване на химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия, като някои от тях са използвани през 80-те години по време на Ирано-иракската война, включително срещу цивилни. След поражението на Ирак във Войната в Персийския залив през 1991 година тези програми са прекратени и под контрола на Организацията на обединените нации са унищожени значителни количества химически оръжия.Comp Report Key FindingsCleminson, Ronald. What Happened to Saddam's Weapons of Mass Destruction? Arms Control Association. September 2003. През 2002 година Съединените щати и Великобритания обвиняват Ирак, че е подновил програмите си за разработване на оръжия за масово поразяване, и отказът на Ирак да допусне международна инспекция става повод за Иракската война от 2003 година.

Химически оръжия

Биологични оръжия Ирак официално обявява че започва разработването на биологични оръжия през 1974 година. Работата по проекта започва през 1975 година в град Ал-Салман, където се намира институтът „Ал-Хасан ибн Ал-Хайтам“. Този обект обаче е закрит само няколко месеца по-късно поради липса на апаратура и професионалисти. Заради този провал програмата за биологични оръжия е временно замразена и усилията се насочват към производството на отровни бойни химикали. По-късно обаче, в средата на 80-те, иракските учени получават щамове с бактерии, внесени от неизвестна западна страна. За две години е постигнат впечатляващ напредък от иракчаните в тази област. Научните институти из цялата страна вече са способни да произвеждат широка гама от вируси и бактерии, сред които антракс, микотоксини, афлатоксини, ботулизъм, ротавируси, дребна и едра шарка. В края на 1986 година вече е съществувала лаборатория за биологични разработки в Ал-Мутана с персонал от 10 души. Оборудването ѝ е включвало 150-литров ферментатор. През 1987 обаче лабораторията е преместена в Ал-Салман, първоначалното местоположение на биологичните разработки. Научният екип нараства до 20 души, като вече се провеждат опити с щамове на антракс и ботулизъм. Заработват и още няколко ферментатора (един 14-литров и един 450-литров; през 1988 е имало неуспешен опит за закупуването на 5000-литров ферментатор). През март 1989 забочва производството на вируси за военни цели в нова инсталация в Ал-Хакам, която използва техниката от другите институти. Предполага се, че до 1990 там са произведени около 6000 литра ботулинов токсин и 8425 литра антракс.

През март 1988 са направени успешни опити с ботулинови токсини и други бактерии, поставени в авиационни бомби. В края на 1990 са произведени 100 авиационни бомби с антракс, 50 с ботулизъм и 16 с афлатоксин. Освен това са създадени и 25 бойни глави за ракетата Ал-Хюсеин (13 с ботулизъм, 10 с антракс и 2 с афлатоксин). Ирак е произвел 29700 литра от трите биологични агента, от които 18100 са били поставени в бомби или ракетни бойни глави. Всички оръжия са унищожени след Войната в Залива.

Радиологични оръжия Ирак е разглежда възможността за нанасяне на удар с радиологично оръжие по Иран от 1987 до 1988 година, по време на Ирано-иракската война. Основната идея е била създаването на авиационни бомби, които да разпръскват радиоактивен материал над голяма площ с помощта на мощни конвенционални експлозиви. В началото на 1987 година службите на иракското военно министерство издават заповед да започне облъчването на циркониев оксид в изследователския център „Тувейта“.

В края на 1987 година на полигон за химически оръжия са тествани няколко експлозивни контейнера, всеки от които съдържа около 1 килограм радиоактивен цирконий. Впоследствие са създадени три прототипни бомби, всяка с тегло от 1400 килограма. Цирконият в тях излъчва между 1,5 и 3 кюри радиация и е облъчен в реактора ИРТ-5000, който заменя разрушения през 1981 година „Озирак“. Едната бомба е детонирана на върха на малка кула, а другите две се пуснати от въздуха. Опитите са извършени на различни полигони в Ирак.

Произведени са 100 обвивки на бомби тип ЛД-250, които е трябвало да тежат по 400 килограма, след като се превърнат в истински радиологични оръжия. Въпреки тези усилия програмата за радиологични оръжия е прекратена бързо, тъй като рискът при транспортирането на радиоактивните материали е твърде голям. Освен това резултатите при опитите с прототипните бомби не са задоволителни. В „Тувейта“ са облъчени само няколко килограма циркониев оксид.

Ядрени оръжия

Бележки