ФИДЕ определя различни системи и методи за допълнително точкуване за класиране при равни резултати в състезанията по шахмат. Понякога те са разглеждани като вид тайбрек без допълнително състезание и често за краткост са наричани с това име. Настолните игри, както и игри с карти като бридж, използват различни критерии за класиране на играчи, които имат еднакъв общ брой точки след последния кръг. Това е необходимо, когато наградите са неделими, като титли, трофеи или квалификация за друг турнир. В противен случай играчите често споделят равните места, като паричните награди се разпределят по равно между равните играчи.

Някои тайбрекове се използват в различни видове турнири, се използват и в турнири по швейцарска система, докато други са приложими само в швейцарската система. Ако играчите са все още равни след използване на една система за тайбрек, се използва друга система и така нататък, докато равенството бъде прекъснато. Повечето от методите са числени методи, базирани на вече изиграни игри или други обективни фактори, докато някои методи изискват да се играят допълнителни игри. В шаха, където резултатите са просто победа, загуба или равенство, идеята на методите се основава на вече изиграните партии: че играчът, който е участвал в по-трудното състезание, за да постигне същия брой точки, трябва да бъде класиран по-високо. В други игри резултатите може да предоставят повече данни, използвани за прекъсване на равенства.

Видове Системите за допълнително точкуване са класифицирани по техния основен принцип: сума от точките на противниците, прогресивен резултат на състезателите, претеглени резултати на противниците, брой победи, оценки (рейтинг) на противниците. Tie-Breaks in Swiss Tournaments, Š2007 Swiss Perfect P/L. Архив от 22.01.2015 г.

Обичайните методи за уточняване на класирането при равни точки в турнирите по шахмат и други настолни игри включват: Проект на РЕГЛАМЕНТ НА ДЪРЖАВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ПЪРВЕНСТВА ПО УСКОРЕН ШАХМАТ И БЛИЦ ЗА МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА ДО 6, 8 ,10 И ДО 12 ГОДИНИ; 17-19.05.2024, град Сливен , БФШ, 2024. резултат в директните срещи; коефициент на Бухолц (BH) / – сума от точките на противниците, с които участникът е играл; коефициент на Солкоф (Wp, Solk) или /среден коефициент на Бухолц (CрBH) – BH без най-високия и най-ниския резултат на противниците; Правила вида спорта «шашки», утверждённыe приказом № 347 Министерства спорта РФ от 26 апреля 2019 года.Коэффициенты. Преимущества и недостатки. Николай Саватеев – Сравнительный анализ объективности коэффициентов, 29 мар 2020. Бразилски или съкратен коефициент на Бухолц (CBH) – BH без най-ниските резултати на противниците; сумарен коефициент на Бухолц (SBH) – сума от коефициентите Бухолц на противниците; резултат на Бухолц (RBH) – произведение от точките на участника по неговия BH; коефициент на Койя (Ko) – общ брой точки, отбелязани срещу всички противници, които са постигнали резултат от 50 % или повече; разширен коефициент на Койя (RKo) – стъпка по стъпка, за да включват групи с резултати, по-малки от 50 %; съкратен коефициент на Койя (СKo) – стъпка по стъпка, за да изключват групи с резултати, равни или по-големи от 50 %; коефициент на Зонеборн – Бергер / коефициент на Бергер / коефициент на Нойщадл (ZB, B, SB) – сума от всички точки на противниците, които участникът е победил, плюс половината от сбора от точките на противниците, с които той е завършил наравно; коефициент на Зонеборн – Бергер, модифициран Нойщадл (ZBMN) – сума от ZB и квадрата на точките на играча; коефициент на Шмулян (Sh) или опростен коефициент на Бергер (OB) /предложен от Марк Дворецки/ – разлика между точките на всички противници, срещу които шахматистът е спечелил, и точките на всички, от които е загубил; коефициент на Гелбфухс (G) – сума от произведенията на отделните резултати на играча срещу всички противници по техните средни резултати за една игра, увеличени с 1; Рижски коефициент (R) /Рижска система/ – сума от удвоения сбор на всички точки на противниците, които участникът е победил, сбора от точките на противниците, с които той е завършил наравно, умножен по 1,5, и сбора от точките на противниците, от които е загубил; коефициент на Горин (Г) – сума от учетворения сбор на всички точки на противниците, които участникът е победил, удвоения сбор от точките на противниците, с които той е завършил наравно, и сбора от точките на противниците, от които е загубил; най-много победи с черните фигури; най-много игри с черните фигури; кумулативен или прогресивен коефициент (Q) – сума от натрупания брой точки след всеки кръг; по-голяма тежест на победите в началните кръгове; кумулативен коефициент на противниците (QР) – сума от Q на противниците; рейтингова сума на противниците (RСP) – сума от оценките на противниците преди турнира; среден рейтинг на противниците (СpRP) – RCP, разделена на броя на противниците или кръговете; съкратен (пресечен) среден рейтинг на противниците (СCpRP) – СpRP, изчислен след елиминиране на рейтингите на един или повече противници, като се започне от този с най-нисък рейтинг; рейтинги за турнирна ефективност (RTE) – оценки на представянето в турнира (като се използва правилото за 350 точки); представяне на противниците (РР) – концепцията е малко по-добра от оценките на противниците; среден коефициент (медиана); модифициран среден коефициент; коефициент на Кашдан (Ka): при победа 4 т., при равенство – 2 т., при загуба – 1 т., при неизиграна игра – 0 т. Може да се използва за изчисляване и на основните резултати, а не само за допълнителен показател. На практика във всички футболни състезания в Европа отборите получават 3 точки за победа, 1 за равенство и 0 за загуба; система „ARRANZ“ (при победа 1 т., при реми с белите – 0,4 т., при реми с черните – 0,6 т., при загуба – 0 т.).

Прилагане в различни видове турнири Системите и методите за допълнително точкуване са приложими както за индивидуални, така и за отборни състезания. В отборните освен точките за партии (1 за победа, 0,5 за реми и 0 за загуба във всяка партия) се отчитат и отборните точките за мачове (2 за победа, 1 за равенство и 0 за загуба във всеки мач). Обикновено при равенство на основния резултат (точките за партии) на двама или повече участници най-често първи допълнителен показател в индивидуалните състезания е резултатът от срещите между тях (лични срещи), а в отборните – отборните точки (точки за мачове). Следващите допълнителни показатели са в зависимост от регламента на турнира.

Генералната Асамблея на ФИДЕ през 1998 г. одобрява „Правила за прилагане на допълнителни индикатори – Приложение към Турнирните правила на ФИДЕ“. По тези правила индикаторите се прилагат за различни видове турнири в следния ред:

1. Индивидуални кръгови турнири: лична среща; коефициент на Койя; коефициенти на Зонеборн – Бергер; брой спечелени игри.

2. Отборно състезание по кръгова система: точки за игри; точки за мачове; резултата от мача помежду си; коефициенти на Зонеборн – Бергер.

3. Лични турнири, използващи швейцарски системи (всички играчи имат сходни рейтинги): среден рейтинг на опонентите; рейтинг за ефективност на турнира.

4. Лични турнири по швейцарска система (обикновено повечето играчи имат рейтинги и те силно се различават): лична среща; сума от нарастващия брой точки; След всеки кръг играчът има определен турнирен резултат от брой точки. Тези точки се добавят към общата сума на нарастващия брой точки (този, който е по-голям от предходния кръг). коефициенти на Бухолц; коефициенти на Зонеборн – Бергер; брой победи.

5. Лични турнири по швейцарска система (повечето играчи нямат рейтинг): лична среща; коефициенти на Бухолц; коефициенти на Зонеборн – Бергер; брой победи.

6. Отборни състезания по швейцарска система: точки за партии; точки за мачове; резултат от мача/мачовете помежду си; коефициенти на Бухолц; коефициенти на Зонеборн – Бергер.

Особености Правилата за използване на допълнителни индикатори са помощ за организаторите на състезания, но не и догма. Те си запазват правото да избират между малката логика на сбора от нарастващия брой точки (наричан обикновено коефициент на прогрес) и липсата на проблеми, от една страна, и например логическия коефициент на Бухолц, но с възможни проблеми, ако има плюсове и минуси вместо единици и нули, или в случай на теоретично възможен резултат от "0,5:0".

Конгресът на ФИДЕ през 2009 г. решава как да се третират неизиграните игри в швейцарските турнири. Има две гледни точки: Swiss Pairings Programs Committee Meeting, 80TH FIDE CONGRESS 2009, Kallithea, Greece, 13 October 2009. за самия играч, който получава резултат по подразбиране или отсъства; за опонентите в други кръгове на играча, който получава резултат по подразбиране.

Допълнителните показатели се изчисляват съгласно заложените параметри в утвърдения от ФИДЕ специализиран софтуер „Swiss Manager“.

Някои турнири изобщо не използват коефициент за класиране на състезатели с равни точки (например, турнирът в Линарес е давал предимство на играча с най-много победи), а други изобщо не използват метод за разграничаване на участници с равни резултати, споделяйки предлаганите парични награди между играчите. В национални първенства или събития, които действат като квалификационни турнири за други, може да има тайбрек на ускорен шах или блиц между изравнените играчи.

Вижте също Коефициент на Бухолц Коефициент на Зонеборн – Бергер Тайбрек

Външни препратки Annex to the FIDE Tournament Regulations regarding tiebreaks (на английски) FIDE Congress 2009 (на английски) FIDE Handbook 1 (на английски) FIDE Handbook 2 (на английски)

Източници

Литература Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 357—358. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3.

Категория:Шахмат