Сноха́чеството (алтернативно снаха́чество – от руски език: „сноха“ – снаха) представлява традиционна практика сред славяните (най-вече сърби, българи, руснаци), състояща се в това, че бащата на младоженеца или старейшината на задругата влиза в полови отношения с неговата съпруга.
В определени периоди снохачеството води до убийства от ревност, например на бащата – от страна на сина, или убийство на съпругата от страна на свекъра ѝ, поради отказ да влезе в кръвосмесителни сексуални отношения с него.Христов, П. Снахачеството у българите. Българска етнология, 1992, № 3, с. 3-15.
Извори Примери за снохачество могат да се открият в повестта „Село“ на Иван Бунин и „Бащи и деца“ на Иван Тургенев.
В България обичаят е описан от Димитър Маринов в неговата поредица „Жива старина“Маринов, Д. Народно карателно (углавно) право. Жива старина, 1907, кн. 6, с. 155-156. по разказите на жители на село Чупрене, Белоградчишко и село Вълкова Слатина, Монтанско. Той описва примери за преживяванията на съпругата, регистрирани в народна песен и в описанието на местни жителки, които говорят, че момчето (юношата) възприема момата като леля, което предизвиква гнева ѝ. Найден Геров определя обичая като „Кога свекъра мърсува със снаха си“Найден Геров. Речник на Българския език, Печ. Съгласие, 1904, т. 5, с. 213.
Снохачеството (под името снохарство) е споменато и от Владимир Свинтила: "В задругата бе добре запазено снохарството и поне то е сравнително добре изучено. Бащата жени невръстния си син за мома по-възрастна от него с четири или пет години. Додето стигне полова зрялост сина, свекърът спи със снахата. Такава „снаха“ (на старини, разбира се) аз съм разпитвал: „и свекоро си съм го гледала като писано яйце. Доде стане муж мойо, те он ми бе и за свекор, и за муж!“Свинтила, Вл. Етюди по народопсихология на българина. Изд. Изток-Запад, 2007 с. 30
Разпространение и традиции По обобщени данни на Петко Христов районите в България с най-голямо разпространение на снохачеството са Северозападна България, Софийско, Брезнишко и Радомирско, Царибродско, Средна Западна България и някои части на Македония.Иречек, К. Княжество България, 1899, печатница Хр. Г. Данов, с. 92Христов, П. Снахачеството у българите. Българска етнология, 1992, № 3, с. 6.
Една от причините за появата на обичая е, че момчето се жени в ранна възраст (12 – 18 години) за по-възрастна жена (18 – 25 години), което води до там, че то не е (или е относително отскоро) в полова зрялост към момента на брака . Така по-възрастният и опитен мъж става негов заместник. Съответно с разпадането на патриархалното семейство и увеличаването на броя на селските разделения, снохачеството, като феномен на селския живот, започва да избледнява. Оттогава в селото преобладава малкото ядрено семейство (двама съпрузи и децата им), в което поради раздялата на родителите и женените деца обективно няма място за снаха, явяваща се и любовница на свекъра си.
Един от основните мотиви за снохачеството е икономическият: „Като причина на това ми даваха стремлението, от една страна в къщата на младия селянин да се спечели за земеделието възможно по-скоро развита женска работна сила, от друга страна дъщерите се задържат колкото се може по-дълго в дома на родителите по същите съображения.“ Тази практика става особено широко разпространена през XVIII – XIX век в Руската империя, първо във връзка с набирането на млади селяни като новобранци за армията (като военна повинност), а след това – във връзка с това че младите хора (младежите) отиват на работа в градовете и оставят жените си у дома на село.
Както в Русия, така и в България тази практика е възприемана като грях от религиозна гледна точка. По-специално през 1918 г. Поместният събор на Руската православна църква в своето „Определение относно причините за разтрогване на осветения от Църквата брачен съюз“ признава за такова освен прелюбодейство и влизането на една от страните в нов брак, също и участието в снахачество.Х. Вопросы личной, семейной и общественной нравственности // Основы социальной концепции Русской православной церкви (на сайте отдела Внешних церковных связей РПЦ).
Източници
Категория:Семейство