Средиземноморската диета е хранителен модел, вдъхновен от традиционните диети в страни от Средиземноморския басейн, особено Испания, Италия и Гърция през 60-те години на XX век. През 2010 г. ЮНЕСКО я признава за нематериално културно наследство. Тя се основава на храни, типични за региона: зърнени храни, плодове, зеленчуци, семена, зехтин, докато червеното месо и животинските мазнини (наситените мазнини) се консумират по-рядко. Рибата, бялото месо (птиче), бобовите растения, яйцата, млечните продукти, червеното вино и сладкишите се приемат умерено.

Концепцията е въведена и първо изследвана от американския физиолог Ансел Кийс, като преди него диетолози като Пол Картон и Максимилиан Бирхер-Бенер вече са предполагали ползи от ограничената консумация на животински продукти. Средиземноморската диета се свързва с намалена обща смъртност според наблюдателни проучванияArnett, Donna K; Buroker, Andrew B.; Goldberger, Zachary D.; Hahn, Ellen J.; Himmelfarb, Cheryl D.;, Blumenthal, Roger S.; Khera, Amit; Lloyd-Jones, Donald; McEvoy, J. William; Michos, Erin D.; Miedema, Michael D.; Muñoz, Daniel; Smith, Sidney C.; Virani, Salim S.; Williams, Kim A.; Yeboah, Joseph; Ziaeian, Boback e Albert, Michelle A, "2019 ACC/AHA Guideline on the Primary Prevention of Cardiovascular Disease", in Circulation., 140 (11): e596–e646 и би могла да подпомогне хората със затлъстяване чрез загубата на тегло.A Clinician's Guide to Healthy Eating for Cardiovascular Disease Prevention

Предпоставки

Поради голямото етническо, културно, религиозно, икономическо и политическо разнообразие на народите около Средиземно море, определянето на общи диетични характеристики е било сериозно предизвикателство за учените. Затова терминът „Средиземноморска диета“ е запазен в строгия си смисъл – за хранителните навици, свързани с доказани здравословни резултати в определени райони на остров Крит и Южна Италия, именно тези, изследвани от Ансел Кийс.Kenneth F. Kiple, The Cambridge world history of food 2, Cambridge University Press, 2000, с. 1198 И тъй като основният източник на мазнини в тези социални групи е бил зехтинът, моделът е разширен така, че да включва диетите на средиземноморските страни, които традиционно произвеждат маслини.WC. Willett, F. Sacks; A. Trichopoulou; G. Drescher; A. Ferro-Luzzi; E. Helsing; D. Trichopoulos, Mediterranean diet pyramid: a cultural model for healthy eating., in Am J Clin Nutr, vol. 61, 6 Suppl, Jun 1995, с. 1402S-1406S

Историческото и антропологичното значение на Средиземноморската води до включването ѝ от ЮНЕСКО през 2010 г. в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството на Италия, Мароко, Испания и Гърция, а през 2013 г. – и на Кипър, Хърватия и Португалия.UNESCO Culture Sector - Intangible Heritage - 2003 Convention : Днес понятието е разширено и обхваща множество вариации на оригиналния модел, особено в гастрономическите практики на страни, които претендират за качеството на своята кухня, макар за тези вариации да липсват достатъчно научни доказателства.A. Hernández-Ruiz, B. García-Villanova; EJ. Guerra Hernández; P. Amiano; M. Azpiri; E. Molina-Montes, Description of indexes based on the adherence to the mediterranean dietary pattern: a review., in Nutr Hosp, vol. 32, n05, с. 1872-1884

Паралелно с това терминът „Средиземноморска диета“ се използва широко в популярни публикации и често се разширява до много различни гастрономически стилове. Някои историци критикуват това разширяване, подчертавайки абстрактния характер на концепцията и нейното превръщане в своеобразна модерна митология.Значението, приписвано на термина „Средиземноморска диета“, „е било оформено с течение на времето, придобивайки невинаги документирани конотации, в съответствие с най-добрата митогенна „традиция“. Само си помислете как сегашният редукционистки подход изглежда неадекватен, за да обясни сложен феномен като средиземноморския хранителен „модел“. Всъщност това е моделът или "Средиземноморието", за което трябва да говорим, като избягваме да ограничаваме темата до макар и важния аспект на приема на специфични храни (диета), както изглежда правят медицинските изследвания. „Средиземноморската диета не е просто диета и няма само една средиземноморска диета“. Lucchin e Caretto, La dieta mediterranea tra mito e realtà, Il Pensiero Scientifico, 2012, въведение

Определение Терминът „Средиземноморска диета“ обозначава хранителен модел, вдъхновен от традиционната диета на населението в Южна Италия,Simopoulos A. P., Visioli F., The Mediterranean Diet in Italy: An Update, in: More on Mediterranean Diets, World Rev Nutr Diet, Basel, Karger, 2007, vol 97, с. 85–113 Гърция и Испания. Изборът на тази географска зона и исторически период се основава на научни и епидемиологични данни. Страните около Средиземноморския басейн традиционно разполагат със сходни храни, произхождащи от земеделие, животновъдство и риболов. Изследвания показват, че в тези райони през 60-те години на XX век продължителността на живота е била сред най-високите в света, а честотата на заболявания като исхемична болест на сърцето, някои видове рак и други хронични болести, свързани с диетата, е била сред най-ниските – въпреки широко разпространеното тютюнопушене, ниския социално-икономически статус и ограниченото здравеопазване.Ancel B. Keys, Seven Countries: A Multivariate Analysis of Death and Coronary Heart Disease, Cambridge (Massachusetts), Harvard University Press, 1980

Множество други проучвания, проведени в различни условия, но със сходен хранителен модел, също установяват по-ниска честота на хронични заболявания и по-голяма продължителност на живота. Средиземноморската диета е една от най-разпространените и здравословни, особено в регионите, където традиционно се отглеждат маслинови дръвчета – до степен, че друга дефиниция на модела се основава именно на диетата в тези маслинови райони.M. Gerber, R. Hoffman, The Mediterranean diet: health, science and society., in Br J Nutr, 113 Suppl 2, Apr 2015, с. S4-10, DOI:10.1017/S0007114514003912, ISSN 0007-1145

Съществуват и по-слабо дефинирани и по-слабо изследвани варианти на Средиземноморската диета в други части на Франция, Ливан, Мароко, Португалия, Испания, Сирия, Тунис, Турция и др. Общо шестнадесет държави граничат със Средиземно море, а техните диети и гастрономически традиции се различават значително поради етнически, културни, религиозни, икономически и селскостопански фактори.A. Noah, AS. Truswell, There are many Mediterranean diets., in Asia Pac J Clin Nutr, vol. 10, n. 1, 2001, с. 2-9

Характеристики Основните характеристики на Средиземноморската диетаC. Pitsavos, DB. Panagiotakos; N. Tzima; C. Chrysohoou; M. Economou; A. Zampelas; C. Stefanadis, Adherence to the Mediterranean diet is associated with total antioxidant capacity in healthy adults: the ATTICA study., in Am J Clin Nutr, vol. 82, n. 3, Sep 2005, с. 694-9. Архивирано от оригинала включват изобилие от растителни храни – плодове, зеленчуци, хляб и зърнени култури (особено пълнозърнести), картофи, бобови растения, ядки и семена, като се предпочитат пресни, сезонни и местни продукти. Пресните плодове служат като ежедневен десерт, а сладкиши с рафинирана захар или мед се консумират само няколко пъти седмично. Зехтинът е основният източник на мазнини. Млечните продукти – главно сирене и кисело мляко – се приемат ежедневно, но в умерени количества. Рибата и птичето месо се консумират в сравнително малки количества, яйцата – от нула до четири седмично, а червеното месо – минимално. Виното се пие умерено и обикновено по време на хранене.

Диетата се характеризира с ниско съдържание на наситени мазнини (под 7–8%) и общо съдържание на мазнини между 25% и 35%, според региона. Първоначално тя е свързана и с редовна физическа активност – работа на полето или домакинска работа. Калорийният прием в изследваните популации не надвишава 2500 kcal за мъжете и 2000 kcal за жените, като е съобразен с енергийните нужди. Това е била диетата на селското, бедно и пестеливо население.Paolo Sorcinelli, Gli italiani e il cibo: appetiti, digiuni e rinunce dalla realtà contadina alla società del benessere, Bologna, Lexis, 1992, с. 157

Средиземноморската диета на калабрийския град Никотера служи като референтен модел в „Проучването на седемте държави“. Според данните от 1960 г. различните компоненти представляват следните проценти от общия калориен прием: зърнени храни 50–59%, необработен зехтин 13–17%, зеленчуци 2,2–3,6%, картофи 2,3–3,6%, бобови растения 3–6%, плодове 2,6–3,6%, риба 1,6–2%, червено вино 1–6%, месо 2,6–5%, млечни продукти 2–4%, а яйцата и животинските мазнини – в много малки количества.

История

Пионери Историята на Средиземноморската диета започва с наблюденията на няколко ранни изследователи. Нидерландският лекар Корнелис де ЛангенH. Blackburn, CD. de Langen, 20th-Century “medical Marco Polos” in the origins of preventive cardiology and cardiovascular disease epidemiology., in Am J Cardiol, vol. 109, n. 5, Mar 2012, с. 756-67, работил в Индонезия в началото на XX век, установява, че местното население има значително по-ниски стойности на холестерол и почти липса на ангина пекторис, което свързва с преобладаващо вегетарианската им диета.De Langen CD, Cholesterol metabolism and racial pathology, in Geneesk T Ned Indie, n. 56, 1916, с. 1-34 Неговият ученик Изидор Снапер прави подобни наблюдения в Китай през 30-те години: инфарктът на миокарда е рядък сред китайците, но често срещан сред европейците там, което той също обяснява с различията в храненето.Snapper I., Chinese lessons to western medicine, New York, Interscience, 1941

Шведският учен Хаквин Малмрос свързва ниската смъртност от инфаркт в Швеция по време на Втората световна война с хранителните ограничения от периода.H. Malmros, The relation of nutrition to health; a statistical study of the effect of the war-time on arteriosclerosis, cardiosclerosis, tuberculosis and diabetes., in Acta Med Scand Suppl, vol. 246, 1950, с. 137-53 Английската кулинарна писателка Елизабет Дейвид,Lisa Chaney, вдъхновена от живота си по средиземноморските брегове, публикува през 1950 г. A Book of Mediterranean Food,Elizabeth David, A Book of Mediterranean Food, 2nd Revised Edition, Penguin, 1998 която запознава британската публика с продукти и ястия като босилек, патладжани, чесън, смокини, зехтин, шафран, италиански вина, паеля, мусака, рататуй, паста с пресен доматен сос. Тя допринася за промяната на хранителните вкусове в Англия, като поставя акцент върху вкуса и културата на средиземноморската кухня, а не върху здравните ѝ ефекти. През 1954 г. публикува и Italian Food заедно с художника Ренато Гутузо.Elizabeth David, Italian Food, Rev edition, Penguin, 1998

Ансел Кийс

Средиземноморската диета е модерен хранителен модел, систематично изследван за първи път от американския епидемиолог и физиолог Ансел Кийс през 50-те години на XX век в страни от Средиземноморския басейн, в условия на икономически трудности след Втората световна война.António José Marques da Silva, La diète méditerranéenne. Discours et pratiques alimentaires en Méditerranée (vol. 2), 1º edition, Paris, L'Harmattan, 2015, с. 85-120 Тези обстоятелства, заедно с ниското технологично развитие, благоприятстват физически активен и пестелив начин на живот, с преобладаващо растителни храни и ограничена консумация на животински продукти.C. Monteagudo, M. Mariscal-Arcas; A. Rivas; ML. Lorenzo-Tovar; JA. Tur; F. Olea-Serrano, Proposal of a Mediterranean Diet Serving Score., in PLoS One, vol. 10, n. 6, 2015, с. e0128594