Нурсултан Абишули Назарбаев (; ) е съветски и казахски политик.
Той е единственият президент на Казахската съветска социалистическа република (1990 – 1991) и първият президент на Република Казахстан (1991 – 2019). Бил е председател на Министерския съвет на Казахската ССР (1984 – 1989), първи секретар на Комунистическата партия на Казахстан (КПК, 1989 – 1991), председател на Върховния съвет на Казахската СССР (1990 – 1990).
Съобщава, че подава оставка от длъжността президент на Република Казахстан на 19 март 2019 г., но остава ръководител на Съвета по сигурност на Казахстан, председател на управляващата партия „Нур Отан“ и член на Конституционния съвет на Казахстан. Смяната на стария с новия президент Касъм-Жомарт Токаев е на следващия ден.
На 20 март 2019 г. след оставката на Назарбаев парламентът на Казахстан приема закон за преименуване в негова чест на столицата Астана на НурсултанБНТ: Столицата на Казахстан вече ще се казва НурсултанПарламент Казахстана одобрил переименование Астаны в Нурсултан.
На 5 януари 2022 г., след като властите не успяват да овладеят избухналите протести срещу драстичното поскъпване на горива и основни храни в страната, Токаев застава начело на Съвета за националната сигурност, заменяйки Назарбаев.„Президентът на Казахстан отстрани Нурсултан Назарбаев...“, „Дневник“, 05-01-2011
Биография Нурсултан Назарбаев е роден на 6 юли 1940 г. в село Чемолган (днес Шамалган в Алматинска област), в семейството на Абиш и Алжан, работили в селското стопанство. Баща му Абиш (1903 – 1971) е син на бея Назарбай, а майка му Алжан (1910 – 1977) е дъщеря на молла. Назърбаев произхожда от рода шапрашти, смятан за второстепенен в традиционната йерархия на големия казахски жуз.Чукова, Румяна. Президентът „слънце“. Персонификация на властта и националната идея „по централноазиатски“, в. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Константин Косев, София 2009, с. 351.
Завършва Професионално техническо училище № 22 в Днепродзержинск, Украйна (1960) и Висшето техническо учебно заведение при Карагандинския металургичен комбинат (завод до 1966) в Темиртау през 1967 г.
Кариера до 1991 г. Професионално развитие: 1960 – 1969 г.: Казметаллургстрой (Темиртау), Карагандински металургичен комбинат 1969 – 1973 г.: на партийна и комсомолска работа в Темиртау 1973 – 1977 г.: партиен секретар на Карагандинския металургичен комбинат 1977 – 1979 г.: секретар, втори секретар на областния комитет на КПСС в Караганда 1979 – 1984 г.: секретар на ЦК на Комунистическата партия на Казахстан 1984 – 1989 г.: председател на Министерския съвет на Казахската ССР
Назарбаев критикува академик Аскар Кунаев, председател на Академията на науките на Казахстан, на 16-ия конгрес на КПК през януари 1986 г., че не реформира академията. Динмухамед Кунаев – първи секретар на ЦК на КПК и брат на Аскар Кунаев, приема публичната критика като предателство. Д. Кунаев заминава за Москва и иска оставката на Назарбаев, а привържениците на Назарбаев настояват за оставката на Кунаев и издигането на Назарбаев. Михаил Горбачов приема оставката на Д. Кунаев, заменяйки го на партийния пост с Генадий Колбин – етнически руснак, което става повод за 3-дневни бунтове, известни като Желтоксан. Седмица след събитията Назарбаев на среща със студенти в университета на Алмати обяснява настоящата ситуация.
Назарбаев е първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан в периода 1989 – 1991 г.
Член е на Политбюро на ЦК на КПСС (14 юли 1990 – 23 август 1991 г.), Централния комитет на КПСС (1986 – 1991), Централната ревизионна комисия на КПСС (1981 – 1986), депутат в Съвета на съюза (горната палата) на Върховния съвет на СССР от Североказахстанска област (10 – 11 състав, 1979 – 1989), народен депутат на СССР (1989 – 1991), депутат във Върховния съвет на Казахската СССР.
Председател е на Върховния съвет на Казахската СССР от 22 февруари 1990 г. Длъжността „председател на Върховния съвет“ е заменена с „президент“ и Назарбаев е избран от Върховния съвет за президент на Казахската СССР на 24 април 1991 г.
Президентство От април 1991 г. участва активно в преговорите в Ново Огарьово (резиденция на съветския президент Михаил Горбачов в Подмосковието) за сключване на съюзен договор между съюзните републики. Застъпва се за запазването на СССР. През лятото на 1991 г. на среща с Михаил Горбачов и руския президент Борис Елцин е договорено, че Назарбаев може да заеме поста председател на правителството на обновения съюз, но Августовският пуч (опит за военен преврат) от 1991 г. проваля тези планове.
На пленум на ЦК на ККП на 28 август 1991 г. заявява, че напуска КПСС, оставя и поста първи секретар на ЦК на КПК.
Назарбаев защитава до последно позицията за запазване на СССР, вече като конфедерацияБюллетень № 2 совместного заседания Совета Союза и Совета Национальностей Верховного Совета СССР 26 августа 1991 г., стр. 4 – 6. Не подписва Беловежкото споразумение за разпускане на СССР през декември 1991 г.
На 1 декември 1991 г. Казахстан провежда избори за президент на републиката, в които единственият кандидат Н. Назарбаев получава подкрепата на 98,7 %. На 16 декември 1991 г. Върховният съвет на Казахската съветска социалистическа република приема Закона за държавната независимост на Република Казахстан. Страната е преименувана на Република Казахстан и длъжността става съответно президент на Република Казахстан. Подписва Алматинската декларация за създаване на Общността на независимите държави на 21 декември 1991 г.
Назарбаев преименува бившата служба за държавна сигурност на Министерство на отбраната и поставя Сагадат Нурмагамбетов на поста министър на обраната на 7 май 1992 г. През юни 1992 г. Върховният съвет, под ръководството на председателя на парламента Серикболсин Абдилин, започва да обсъжда изготвянето на конституция. Конституцията създава силна изпълнителна власт с ограничена намеса в нейните дела. Опозиционната политическа партия „Езат“, партия „Желтоксан“ и Републиканската партия провеждат демонстрации в Алмати от 10 до 17 юни, призовавайки за сформиране на коалиционно правителство и за оставките на правителството на премиера Сергей Терешченко и Върховния съд. Казахските сили за сигурност насилствено прекратяват протеста на 18 юни 1992 г. Парламентът на Казахстан, съставен от членове на Комунистическата партия, приема Конституцията на 28 януари 1993 г.
На референдум, проведен през април 1995 г., мандатът на Назарбаев е удължен до 2000 г. Той е преизбран през януари 1999 г. (със 79,78 % от гласовете) и отново през декември 2005 г. (91,15 % от гласовете). ОССЕ критикува последните президентски избори заради разминаването им с международните демократични стандарти. За провеждането на нормални избори е нужно да има поне 2 съперничещи си кандидатури, една-единствена кандидатура не е избор, а референдум. На 18 май 2007 г. Парламентът на Казахстан одобрява поправка в конституцията, която позволява на Назарбаев да се кандидатира за президент, колкото пъти пожелае. Тази поправка се отнася единствено и само за Назарбаев: оригиналният конституционен текст, ограничаващ президентската длъжност само до 2 мандата, се отнася до всички останали бъдещи президенти на Казахстан.
На 4 май 2001 г. Назарбаев поставя Алтинбек Сарсенбаев, който по онова време е министър на културата, информацията и мира, на поста секретар на Казахския съвет за сигурност, освобождавайки от тази длъжност Марат Тажин, който става председател на Националния съвет за сигурност, заменяйки Алнур Мусаев, назначен за глава на Президентската гвардия.
На 15 юни 2010 г. за Назарбаев е формализиран статутът на „Пръв президент на Република Казахстан – лидер на нацията“ в съответствие с конституционното право на Република Казахстан.
23 декември 2010 г. по време на форум в Уст Каменогорск има предложение да се удължи мандатът на президента на страната до 2020 г., както и да се проведе републикански референдум. Сред лекторите е Олжас Сулейменов.
На 7 януари 2011 г. президентът на Казахстан Назарбаев отхвърля предложенията на парламента за републикански референдум за изменения и допълнения на Конституцията на Република Казахстан за удължаване на мандата на сегашния президент, без национални избори до 2020 г. На 14 януари 2011 г. Казахстанският парламент единодушно приема промени в конституцията. На 31 януари Конституционният съвет на Казахстан обявява закон, който обявява изборния референдум за противоконституционен. В същия ден, в отворено писмо, президентът се съгласява със Съвета и предлага да се проведат предсрочни президентски избори. Така мандатът му се съкращава с почти 2 години.
На 3 април 2011 г. в предсрочни президентски избори Назарбаев е преизбран за 4-ти мандат за президент на Казахстан до декември 2016 г. Според окончателните резултати на ЦИК Назарбаев печели 95,5 % от гласовете. Според Конституцията (чл. 42, т. 5) едно и също лице не може да бъде избрано за президент на републиката повече от 2 пъти подред, но това ограничение не се прилага по отношение на първия президент на Република Казахстан.
През декември 2011 г. има протести в Мангистауска област, счетени за най-големите протести при управлението на Назарбаев.
Управленска политика Борба с корупцията През 2004 г. „Прозрачност без граници“ поставя Казахстан на 122-ро място (с няколко други държави) в списъка от 146 държави по ниво на политическа корупция. Казахстанската оценка е 2,2 от 10, където 10 е най-добрият резултат, а всяка стойност под 3 е „необуздана корупция“.
Заманбек Нуркадилов, бивш министър от правителството на Назарбаев, обявява, че последният е длъжен да отговори на обвиненията, че казахски офицери са приемали милиони щатски долари под формата на подкупи от посредничество за американски нефтени компании през 1990-те години.
Назарбаев обявява свещена война срещу корупцията и заповядва приемането на „10 стъпки срещу корупцията“КонтиненТ: Казахстан: политика, общество . Continent.kz. Посетен на 3 февруари 2011, за да се пребори корумпираността на всички държавни и социални нива.
Няколко международни неправителствени организации обвиняват правителството на Назарбаев, че полага само на думи антикорупционни усилия. Въпреки че Казахстан става съпредседател на ОССЕ през 2010 г., някои граждански активисти от и извън страната смятат, че малко е свършено в борбата със злоупотребата с човешките права и ширещата се корупция. Самото семейство на Назарбаев е замесено в серия от разследвания от западни правителства за пране на пари, подкупи и убийства. Сред тези разследвания е и т.н. „Казахгаейт“ – в хода на проведените дела американското министерство на правосъдието не намира никого от семейството на Назарбаев за виновен и делото е прекратено през август 2010 г.New York Merchant Bank Pleads Guilty to FCPA Violation; Bank Chairman Pleads Guilty to Failing to Disclose Control of Foreign Bank Account, Department of Justice, 6 август 2010
Срещу ядрени заплахи Назарбаев предлага Общото събрание на ООН да обяви 29 август за Международен ден против атомните опити. В своя доклад предлага нов договор за неразпространение, който „ще гарантира ясни задължения от страна на подписалите правителства и дефинира изпълними санкции за тези, които не спазят клаузите на договореностите“Right time for building global nuclear security. Chicago Tribune (2010-04-11). Посетен на 3 февруари 2011.
Междурелигиозен диалог Назарбаев си поставя за задача да организира в Астана – новата столица на Казахстан, форум за световните и традиционните религии. В предишни години организаторите на подобни събития са единствено представители на водещите религии и вероизповедания. Сред други подобни събития, целящи да установят междурелигиозен диалог, са срещите на представителите на световните религии и вероизповедания, състояли се в италианския град Асизи през октомври 1986 г. и януари 2002 г.english/ Congress of World Religions – About Congress of leaders of world and traditional religions . Religions-congress.org (2007-10-15). Посетен на 3 февруари 2011