Андрей Палеолог (; 17 януари 1453 – юни 1502) е византийски принц – най-големият син на Тома Палеолог, деспота на Морея. Тома е брат на Константин XI Палеолог, последния византийски император. След смъртта на баща си през 1465 г. Андрей е признат за формален деспот на Морея, а от 1483 г. нататък той претендира и за титлата „император на Константинопол“ (Imperator Constantinopolitanus).
След падането на Константинопол през 1453 г. и последвалото османско нашествие в Морея през 1460 г., бащата на Андрй бяга на остров Корфу със семейството си. След като Томас умира през 1465 г., тогава дванадесетгодишният Андрей се премества в Рим и като най-голям племенник на Константин XI става глава на семейство Палеолози и главен претендент за древния императорски трон. По-късното използване на императорската титла от Андрей, за която баща му никога не претендира, е подкрепено от някои от византийските бежанци, живеещи в Италия, и той се надявал един ден да възстанови империята на своите предци. Андрей се жени за римлянка на име Катерина. Въпреки че някои първични източници споменават възможността той да има деца, няма конкретни доказателства, че Андрей е оставил потомци.
По време на престоя си в Рим Андрей изпада в бедност. Въпреки че историците често приписват положението му на предполагаемия екстравагантен и безотговорен начин на живот, по-вероятното обяснение е, че пенсията и финансирането, предоставяни му от папството, са редовно намалявани. Андрей обиколя Европа няколко пъти в търсене на владетел, който може да му помогне да си върне Константинопол, но събра малко подкрепа. Османският султан Мехмед II, който завладява Константинопол през 1453 г., умира през 1481 г. и двамата му синове Джем и Баязид водят гражданска война за това кой да го наследи. Виждайки благоприятната възможност, Андрей се опитва да организира експедиция в Южна Италия през лятото на 1481 г., с която да пресече Адриатическо море и да възстанови Византийската империя. Походът обаче е отменен през есента, след като Баязид успешно стабилизира управлението си. Въпреки че през целия си живот Андреай поддържа надежда да си върне поне Морея, той никога не се заеръща в Гърция.
Заради финансовите си затруднения Андрей продава правата си върху византийската корона през 1494 г. на френския крал Шарл VIII, който се опитва да организира кръстоносен поход срещу османците. Продажбата е извършена, при условието че, ако Шарл завладее Морея, ще я преотстъпи на Андрей. Когато Шарл VIII умира през 1498 г., Андрей отново претендира за императорските титли, използвайки ги до смъртта си. Умира в крайна бедност в Рим през 1502 г. и е погребан в базиликата „Свети Петър“. В завещанието си той завещава титлите си на Фердинанд II Арагонски и Исабела I Кастилска, като нито един от двмата монарси не ги използва.
Историческа обстановка
Семейството Палеолози е последната императорска династия на Византийската империя и една от най-дълго управляващите нейни династии, начело на империята от 1259/1261 г. до нейното унищожение през 1453 г. До XV век императорите Палеолози управляват разпадаща се и намаляваща по територии империя. В течение на XIV век османските турци завладяват огромни територии и до началото на XV век те управляват по-голяма част от Анадола, България, Централна Гърция, Сърбия, Македония и Тесалия. Византийската империя, която някога се простирала в Източното Средиземноморие, е ограничена до имперската столица Константинопол, полуостров Пелопонес и шепа острови в Егейско море и е принудена да плаща ежегоден васален данък на османците.
Тъй като териториите на империята намалявали, императорите стигат до заключението, че единственият начин да гарантират, че земите под тяхна власт ще останат непокътнати, е да предоставят част от владенията си на своите синове или братя, които получавали титлата деспот, като техни апанажни владения, които да управляват и защитават. През 1428 г. бащата на Андрей – Тома Палеолог, е назначен за деспот на Морея, получавайки управлявлението на проспериращата провинция, обхващаща частите от Пелопонес под византийски контрол, чието управление трябва да поделя с по-големите си братя Теодор и Константин (който по-късно ще стане император Константи XI, последният император). Братята работят за възстановяване на византийския контрол над целия полуостров. През 1432 г. Тома слага край на Княжество Ахея, основано след Четвъртия кръстоносен поход, като го наследява чрез брака си с Катрин Закария, дъщерята на Чентурион II Закария – последния принц на Ахея. По време на управлението на Константин, Теодор и Тома като деспоти, византийското управление е възстановено в цяла Морея с изключение на разпръснатите градове и пристанищни центрове под властта на Република Венеция, също остатъци от Четвъртия кръстоносен поход.
Докато империята им се разпада, православните императори Палеолози следват политика на опити да осигурят военна помощ от Католическа Европа. От средата на XIV век византийските императори се обръщат към Западна Европа и папството с надеждата да получат от тях помощ, за да спасят империята си от османците. Вдъхновени от писанията на западноориентирани интелектуалци като Димитър Кидон и Мануил Хризолорас, императорите Палеолози вярвали, че ако само успеят да убедят папите в липсата на ерес в православната вяра на империята, папството ще отприщи големи западни армии, за да им помогне. Това убеждение вдъхновява прадядото на Андреай – император Йоан V Палеолог, да пътува до Рим и лично да се подчини на папата през 1369 г., а чичо му Йоан VIII Палеолог да присъства на събора във Флоренция през 1438 – 1439 г., където е провъзгласено обединение на църквите. Унията на църквите не била популярна във Византийската империя, където населението смятало, че това е предателство към неговата вяра и светоглед, и никога не била напълно приложена. Наследникът на Йоан VIII и друг чичо на Андрей – Константин XI, изпраща отчаяни призиви за помощ до папата през 1452 г., когато османците се приближават към Константинопол.
Биография Ранни години Константин XI Палеолог, последният византийски император, загива при защитата на Константинопол от османците на 29 май 1453 г. Андрей е роден само четири месеца по-рано, на 17 януари 1453 г., като най-голям син и трето дете на деспот Тома Палеолог и Катерина Закария. След османското завладяване на Константинопол семейството на Андрей продължава да живее в Морея като васали на османския султан Мехмед II. Въпреки това постоянните караници между Тома, който се опитва да събере подкрепа за възстановяване на Византийската империя, и неговия по-голям брат Димитър Палеолог, който застава на страната на османците, довеждат до нахлуването на султана в Морея през 1460 г.; тогава Тома и семейството му бягат на Корфу. След това Тома оставя семейството си, за да отиде в Рим, където е посрещнат и финансово подкрепен от папа Пий II. Тома поддържал надежда, че един ден ще възстанови земите си, и когато се подготвял кръстоносен поход през 1462 г., който така и не се състоял, той лично обикалял Италия, за да събере подкрепа.
Катерина Закария умира през август 1462 г., но едва през пролетта на 1465 г. Тома повикал децата си в Рим. Андрей, по-малкият му брат Мануил и сестра им Зоуя, придружени от техния настойник и някои византийски благородници в изгание, пристигат в Анкона, но никога не срещат баща си, който починал малко преди това – на 12 май.
По това време Андрей е на 12 години, а Мануил на 10. Възрастта на Зоя не е известна, но тя била най-голямото от трите деца ма Тома Палеолог. Децата пристигат Рим, където са поставени под грижите на кардинал Висарион, който също бил избягал от Византийската империя много години преди това. Висарион е един от малкото византийски духовници, които подкрепяха унията на църквите. Той осигурява образование на децата и уредил брака на Зоя с великия московски княз Иван III, което е станало през юни 1472 г. Андрей остава в Рим със съгласието на папа Павел II, който го признава за наследник на Тома и княжество Морея. В Рим Андрей преминава към Римокатолицическата църква.
Първоначално печатът на Андрей изобразявал двуглавия орел на императорите Палеолози и титлата „По Божия милост, деспот на ромеите“ (). Може би в отговор на чувството, че не получава полагащото му се уважение, Андрей в крайна сметка започва да се представя като „император на Константинопол“ () – титла, която никога не била използвана от баща му. Първото регистрирано използване на тази титла е на 13 април 1483 г., когато Андрей издава хрисивул на испанския благородник Педро Манрике, граф на Осорно, упълномощавайки него и неговите потомци да носят оръжието на императорите Палеолози, да създават палатински графове и да признават незаконното си потомство. Въпреки че тази титла се различава от традиционната титла, използвана от византийските императори („император и автократор на ромеите“), това е традиционното наименование, използвано за византийските императори от западноевропейците, по-специално от папството. Въпреки че Джонатан Харсис вярва, че възпитанието на Андрей Палеолог в Рим може да го е оставило в неведение, че титлата му се различава от версията, която действително е използвана от византийските императори, той е използвал своята императорска титла в стандартната ѝ византийска форма в онези случаи, когато я е предавал на гръцки.
Въпреки че наследственото право върху короната никога не е било официално прилагано във Византийската империя, Андрей е признат за законен наследник от някои свои съвременници, най-известният от които е кардинал Висарион. Един от съветниците на Тома Палеолог от Патра – Георги Сфранцес, посетил Андрей през 1466 г. и го признал за „приемник и наследник на династията на Палеолог“ и за свой законен владетел. Извън стремежите му да възстанови своята империя, претенциите на Андрей да бъде император се изразяват най-вече чрез настояването му да получава различни почести, като това да му бъде позволено да носи същия вид свещ като кардиналите по време на процесия през 1486 г. в Сикстинската капела.
Финансови проблеми
Финансовите проблеми, които ще продължат през целия живот на Андрей Палеолог, започват малко след смъртта на кардинал Висарион през 1472 г. До 1475 г., когато е на 22-годишна възраст, Андрей започва да предлага за продажба правата си върху императорските тронове както на Константинопол, така и на Трапезунд (Трапезундската империя е византийска наследница, просъществувала до 1461 г.), като пише писма до някои владетели, включително до неаполитанския крал Фердинанд I, вероятно до миланския херцог Галеацо Мария Сфорца и до бургундиския херцог Шарл Дръзки. Като предлага титлите си на различни владетели, Андрей Палеолог вероятно е целял да ги изтъргува на възможно най-висока цена. По-малкият му брат Мануил също изпадна във финансови затруднения, но не протежавал титли за продажба, тъй като е втори по ред в наследяването им. Вместо това Мануил напуска Рим, за да пътува из Европа, опитвайки се да постъпи на служба на някоя военна длъжност. Не получавайки задоволителни предложения, Мануил изненадва всички в Рим, като заминава за Константинопол през пролетта на 1476 г. и се явява пред султан Мехмед III, който го приема любезно и му осигурява щедра пенсия до края на живота му.
Произходът на финансовите затруднения, изпитвани от Андрей и Мануил, вероятно се крие в намаленията на пенсиите, изплащани им от папството. Сумата, изплащана първоначално на баща им Тома, е била 300 дуката месечно, с допълнителни 200 дуката на месец, отпускани от кардиналите. Придворният на Тома Георги Сфранцес се оплаква, че тези суми едва покриват разходите на Тома, който трябвало да издържа не само себе си, но и семейството си. Въпреки че първоначално Андрей и Мануил получават еднаква пенсия, парите трябвало да се поделят между тях, а кардиналите спрели да плащат допълнителни пари, което означава, че братята на практика получават само по 150 дуката месечно, вместо 500-те, които били изплащани на баща им.