Мотетът (; ) е многогласно вокално музикално произведение. Жанрът е възникнал през XII век във Франция. Произходът на името е неизвестен. Предполага се, че идва от френски mot – „дума“. Първоначално мотетът се изпълнявал от два гласа, постепенно числото на гласовете нараства, като най-разпространеният вариант е за 4 до 8 гласа.
Развитие Средновековният мотет претърпява промени по време на Ренесанса. Името се запазва, но структурата на произведенията се променя и се приближава до тази на мадригалите. През втората половина на XVI век се развива и особен вариант, наречен „Венециански мотет“, който е изпълняван не само от няколко гласа, но и от няколко души.
От своя страна ренесансовите мотети се различават от бароковите. В епохата на Барока понятието мотет обхваща и едногласни творби, наричани Voce sola или petit motet. Във Франция „мотет“ започват да се наричат и просто вокални творби, придружавани от оркестър. Постепенно жанрът замира към края на Барока.
Представители Джовани Пиерлуиджи да Палестрина Орландо ди Ласо Жан Батист Люли Йохан Себастиан Бах
Външни препратки Мотети от Палестрина
Категория:Музикални форми Категория:Вокална музика