Николае Чолаку, след схима монах Нектарий, е румънски легионер, антикомунистически бунтовник и православен монах. Два пъти репресиран за антиправителствена дейност – по времето на диктатурата на маршал Йон Антонеску и при последвалия комунистическия режим. По време на управлението на Николае Чаушеску емигрира в Съединените американски щати. Завръща се в Румъния след революцията от 1989 г. и живее в Бранковянския манастир.

Николае Чолаку е последният оцелял ​​от партизанския отряд „Хайдутите на Добруджа“.

Биография Роден в арумънско семейство емигрирало от Македония в Родопите. През 1926 г. родителите му се преселват във влязлата в границите на Румъния Добруджа, където семейството получава обработваема земя и се заема със земеделие. Тук Николае Чолаку се присъединява към Желязната гвардия, влизайки в групата на Гогу Пию. След въоръженото легионерско въстание през януари 1941 г. е преследван от режима на Йон Антонеску. Николае Чолаку е арестуван и вкаран в затвора. Лежи в затворите в Бакъу, Галац, Плоещ, Брашов, Аюд, Алба Юлия. Освободен е от затвора през май 1945 г. след идването на власт на Румънската комунистическа партия (РКП).

През 1948 г. Чолаку се присъединява към антикомунистическата бунтовническа чета „Хайдутите на Добруджа“. Тази бунтовническа формация е под командването на Гогу Пию и е идеологически доминирана от легионерското движение. Чолаку участва активно в партизанска дейност, влизайки в сблъсъци със Секуритате. След смъртта на Гогу Пию на 19 юли 1948 г., Чолаку поема командването на отряда „Хайдутите на Добруджа“, с който се оттегля в гората близо до Бабадаг, откъдето продължава съпротивата повече от две години. През 1951 г. под заплаха от репресии срещу семейството му, Чолаку се предава на Секуритате, след което е изправен ред военния съд в Констанца и осъден на 25 години затвор. Лежи в затворите в Букурещ, Жилава, Герла и отново в затвора в Аюд. Чолаку отказва „превъзпитание“, отхвърля комунистическата идеология и не се отказва от Желязната гвардия. През 1964 г. Николае Чолаку излиза от затвора поради амнистия на новия държавен ръководител – Николае Чаушеску. Николае Чолаку се установява отново в Добруджа, заобиколен от голямо семейство. Под надзора на Секуритате той живее в Тузла, занимава се със земеделие, след което се премества със съпругата си в Констанца. Редовно е викан за справки и разпити в полицията и Секуритате. През 1982 г. Николае и съпругата му получават разрешение да пътуват до Съединените щати. В изгнание Чолаку пише мемоарите си „Хайдутите на Добруджа”, в които описва антикомунистическото партизанско движение.

След антикомунистическата революция от 1989 г. Николае Чолаку се завръща в родината си. Приема схиза под името Нектарий. Установява в Бринковянския манастир. До смъртта си е редовен участник във възпоменателни прояви, прославящи Желязната гвардия и капитан Корнелиу Кодряну, добруджанските хайдути и Гогу Пию. Става близък с Йон Гаврила Огорану.

Николае Чолаку умира на 90 години. Погребан е в двора на Бранковянския манастир. На гроба му се служи ежегодно панахида.

Външни препратки От разбойника Чолаку до отец Нектарий, биография на румънски език. Необикновеният живот на Николае Чолаку Съдбата на Николае Чолаку

Бележки

Категория:Арумъни Категория:Дейци на Желязната гвардия Категория:История на Добруджа Категория:Македонски власи