Йордан Ефтимов е български поет, литературовед, литературен критик, радио- и телевизионен водещ на предавания за книги и литература.
Биография Роден е на 23 януари 1971 година в Разград в семейството на баща лекар хирург и майка кръвен биолог.„Архив на населението, пожелало да насели историята...: 62: Йордан Симеонов Ефтимов“, проект „Историята, населена с хора“ на мемориалния сайт на Вера Мутафчиева, 26 юли 2010 г.
Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ през 1990 г. и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Доктор по история на българската литература с дисертация на тема „Проблеми на символизма в творчеството на Иван Андрейчин, Иван Грозев, Димо Кьорчев и Димчо Дебелянов“ (доктор на НБУ – 2008, доктор – 2012„Публична защита на докторска дисертация на Йордан Ефтимов“, сайт на НБУ.).
Академична кариера Асистент (1999 – 2008), главен асистент (2008 – 2015) и доцент (от 2015) по теория на литературата в Нов български университет.
Хоноруван преподавател по Антична литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (1998 – 2003).
Ръководител на Теоретичния семинар на департамент Нова българистика при НБУ (2001 – 2006).Людмила Попова, „Живи класици може и да няма, но живи дебати за това – ехеей!“ , в. „Литературен вестник“, бр.7, 20 февруари 2002 г. Под негово ръководство семинарът е преименуван с двусмисления и самоироничен израз „Литературата в края на краищата“, в рамките на който се провеждат и първите академични дискусии за българската рап култура„Увод в изследванията на масовата култура: Една песен на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 15 март 2004 г.„Увод в изследванията на масовата култура II: Рапът и ритуалните обиди“, сайт на НБУ, 5 април 2004 г.„Увод в изследванията на масовата култура III: Словесното дуелиране“, сайт на НБУ, 19 април 2004 г.„Ъпсурт“ – рими и алитерации“, сайт на НБУ, 13 декември 2004 г.„Кълчи кълки“ на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 20 декември 2004 г.„Следи от класическо образование в песните на „Ъпсурт“, сайт на НБУ, 10 януари 2005 г., както и на SMS поезията„SMS поезията, поезия ли е!“, сайт на НБУ, 3 май 2004 г., японската порно анимация„Японската порно анимация и класическото порно. Може ли да ни помогне семиологията?“, сайт на НБУ, 29 ноември 2004 г., сексуалното кодиране в рекламата на спиртни напитки„Три кампании на водка „Флирт“, сайт на НБУ, 15 ноември 2004 г. и речевите стратегии на участниците в телевизионните риалити формати„Евфемизмите в „Big Brother“, сайт на НБУ, 22 ноември 2004 г..
Член на редакционната колегия на списание „Език и литература“ (от 2006).Списание „Език и литература“ – редакция , официален сайт на списанието.
Гост-редактор на есенната книжка за 2010 г. на електронното списание на Факултета по славянски филологии при Софийския университет Littera et lingua.Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет гостува на Littera et Lingua, сп. „Littera et lingua“, есен 2010 г.
Създател на семинара „Тайните поетически вечери“, в който писатели и поети гостуват на академичната общност на Нов български университет, за да дискутират научни теми. Сред гостите са Ани Илков„Среща в рамките на проекта „Тайните поетически вечери“ – Поезия vs. наука vs. политика: Ани Илков“ , сайт на НБУ, 29 октомври 2010 г.„Поезия vs. наука vs. политика“ (видеозапис от първата от „Тайните поетически вечери“ – срещата с Ани Илков), dictum.mediabg.eu, 1 ноември 2010 г., Владимир Сабоурин„Тайните поетически вечери: Теолого-политически фрагменти: Владимир Сабоурин“ , в. „Университетски дневник“, бр. 27, ноември 2010 г., с. 24. и Владимир ЛевчевМихаела Факийска, „Тайните поетически вечери: Владимир Левчев за поезията и билингвизма“ , в. „Литературен вестник“, год. 20, бр. 10, 23 март 2011 г., с. 7..
Йордан Ефтимов е един от постоянните модератори на Читателския клуб на НБУ заедно с проф. Пламен Дойнов и доц. Морис Фадел.„Модератори“, сайт на Читателския клуб на НБУ. Клубът е създаден през есенния семестър на учебната 2017/2018 г.Диляна Денева, „Нов български университет открива Читателски клуб“, „Аз чета“, 14 ноември 2017.
Редактор, журналист, оперативен критик От 1993 г. с прекъсвания е редактор в „Литературен вестник“.Екип, сайт на „Литературен вестник“. Създател и главен редактор на приложението му за академична култура „Varium est“ (2004 – 2005).
Колумнист на вестник „Сега“ (октомври 2004 – май 2005) – рубриката „Фина механика“Особености на националния скандал, в. „Сега“, 12 октомври 2004, първа статия в рубриката, линк от 14 юли 2012 г..
Наблюдател на сп. „Егоист“ за телевизионните предавания – 2005 г. Наблюдател за книги на в. „Капитал“ (2009 – 2010) и на електронното списание „Sofia Live“ (2010 – 2011).„Now’s the Time 1911 – 1991: Първата история на българския джаз в 500 страници. От Владимир Гаджев“, „Sofia Live“, 26 ноември 2010, първа статия в рубриката, линк от 22 юли 2012 г..
Литературно кафене „Хеликон“
Създател и модератор на най-активната българска сцена за представяне на книги за периода – Литературно кафене „Хеликон“ (2003 – 2011).Програма на Литературно кафене „Хеликон“, II сесия, Пролетен панаир на книгата, 28 май – 1 юни 2004 г., Slovesa.netПрограма на Литературно кафене „Хеликон“, XIII сесия, Коледен панаир на книгата, 7 – 15 декември 2010 г. , Kafene.bg, 6 декември 2010 г.
Главен редактор на списание „Книжарница“ (2005 – 2008), издание на книжарници „Хеликон“.
Радио- и телевизионни рубрики Автор и водещ на предаването „Книжни тигри“ по RFI – София (2001 – 2005, всяка сряда)Нева Мичева, „Докосване, светоусещания и въртеливо движение“, в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003 г., Емилиян Николов, „Надуйте децибелите!“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 ноември 2004 г., „Разговор с поета Иван Теофилов“, интервю на Йордан Ефтимов за RFI, 18 април 2001 г., „Литературен клуб“, електронна публикация на 9 октомври 2001 г.. Сред гостите на предаването са унгарският писател Петер Зилахи (25-о предаване, 6 юни 2001), македонският драматург Трайче Кацаров (54-то предаване, 27 февруари 2002), сръбският историк Сърджан Пириватрич (72-ро предаване, 3 юли 2002), гръцкият литератор Георгиос Стасинакис, председател на дружество „Никос Казандзакис“ (150-о предаване, 11 февруари 2004).
След програмна реформа в RFI – София и закриването на авторските предавания в радиото, между които е и „Книжни тигри“, Ефтимов започва своя рубрика в програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, озаглавена „Студио „Хеликон“ (февруари 2005 – юли 2008, всеки вторник и събота).
От ноември 2009 до юни 2010 г. – автор и водещ на ежедневната телевизионна рубрика за нови книги „Зона за четене“ по Pro BGСред предаванията, налични в мрежата, е посветеното на роман на Теодора Димова – Литературният критик Йордан Ефтимов представя новата книга на Теодора Димова в рубриката „Зона за четене“ по PRO.bg, Youtube, качено от AzCheta на 08.04.2010.. През лятото на 2010 г., след като формално закупува по-голямата от нея телевизия bTV, Pro BG престава да съществува, трансформирайки се в bTV Action. Сред предаванията, които изчезват от програмната схема на новата телевизия, е и „Зона за четене“.
От септември 2015 г. до юни 2016 г. е водещ на авторската рубрика „Битката на книгите“ в рамките на предаването по БНТ „Библиотеката“.
Обществена работа Член на Сдружение на български писатели.
Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ от 2006 до 2012 г.Жури на наградата Хеликон 2006 , официален сайт на награда Хеликон
Член на журито на наградата „Вик“ за български роман на годината при първото ѝ издание – 2004 г.Жури на наградата „Вик“ 2004, официален сайт на награда Вик
Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2008 г.„Николай Заяков е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство Жанет-45 и 2019 г.Номинации Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 ноември 2019.„Яна Букова с Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2009 г.„Славейкови награди за 2009 г.“, информационен портал „Културни новини“
Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).
Член на журито за излъчване на български участник в песенния конкурс „Евровизия“ през 2012 г. като представител на Сдружение на български писатели.„Стефан Димитров е шеф на конкурса „Евровизия 2012“ , в. „19 минути“, 31 октомври 2011 г. След обявяването на победителката Софи Маринова Ефтимов заявява, че Евровизия отдавна не е конкурс за песен, а победилото парче е тривиална песен.„Над 55% от българите подкрепят българската песен за Евровизия“ , bnt.bg, 7 март 2012 г.„Софи Маринова с огромна подкрепа за Евровизия“, ekrana.info, 8 март 2012 г.
Председател на журито на Наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ през 2019 г.„Награда „Чудомир“ (с линк към победилия разказ), сайт на в-к „Стършел“., 2020 г.„Преглед на основните теми в старозагорския печат“ , focus-news.net, 27 март 2020., 2023 г.„Откриване на Чудомирови празници 2023“, Chudomir.eu, 27 март 2023.„Пролетта в Казанлък започна с Чудомирови празници 2023“, сайт на община Казанлък, 25 март 2023. и 2024 г.„Начало на 30-те Чудомирови празници в Казанлък“, сайт на община Казанлък, 25 март 2024.Ралица Стефанова, „Американски стек“ на писателя Калин Василев е отличен с 55-ата награда „Чудомир“ за къс хумористичен разказ“, БТА, 25 март 2024 г.Иван Бонев, „Калин Василев е носител на 55-ата награда „Чудомир“ за къс хумористичен разказ“, Kazanlak.info, 26 март 2024.
Авангарден визуален артист В края на 90-те е член на арт групата Limbourg Brothers (заедно със Свилен Стефанов и Борис Сергинов).Юлиан Митев, „Хронотопът в българския и световния видео арт“, 14 декември 2011 г. Участва във фестивалите Sofia Underground 2 в подземията на НДК (акцията „Postmodern Cock“, заедно със Свилен Стефанов) и Sofia Underground 3 (акцията „Йордан Ефтимов пие вода“), както и във видеоинсталации на кръга около галерия XXL. Премиерата на книгата му „Африка/Числа“ преминава като футболен мач между отборите на художниците от XXL и писателите и критиците от „Литературен вестник“ и завършва с равенство – 3:3.
Интервюта В интервю за вестник „Сега“ по времето, когато премиер е Симеон Сакскобургготски, Ефтимов твърди, че гафовете при медийните изяви на премиера не се дължат на лошо владеене на българския език, а на слаба мисъл.„Йордан Ефтимов: Симеон прилича на студент първокурсник“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 14 февруари 2004.
В интервю за „Новинар“ коментира разликата между класация като Голямото четене и „15 години „Хеликон“, в първата от които победител е „Под игото“ на Иван Вазов, а във втората – „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин. „Българите са двулични в отношението си към четенето“ , интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 22 ноември 2007 г.
В интервю за вестник „Женски тайни“ Ефтимов лансира концепцията за шестте типа български писател според собственото моделиране за успех: 1) писател маг или литературен Дейвид Копърфийлд, който твърди, че не му пука за читателите (Емилия Дворянова), 2) писател лайфстайлник или модняк (авторите на разкази в „MAXIM“, „EGO“ или „Playboy“), 3) писател аристократ или велик злобар (Любомир Милчев), 4) селски консерватор (Бойка Асиова), 5) бестселъров хуморист (Михаил Вешим, Иво Сиромахов) и 6) скандален автор (Христо Стоянов, Мартин Карбовски). Според Ефтимов това са само най-ярките писателски маски днес.Най-скандалният литературен критик Йордан Ефтимов: Мартин Карбовски не е особено умен, интервю на Венелин Митев, в. „Женски тайни“, 15 януари 2009 г. В същото интервю Ефтимов говори и за ГБР – Големия български роман. Според него опити за ГБР в най-новата българска литература са романите на Владимир Зарев, Александър Томов и „Дунав мост“ на Георги Мишев.