Любомир Николов – Нарви е български писател, преводач и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е бащата на жанра книга-игра в България. Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“. Автор е на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.
Биография Любомир Славов Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Той е брат на писателя Сим Николов. Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската национална телевизия, където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика. Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“ към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.
Умира на 20 юли 2024 г. в София, на 74-годишна възраст.
Творчество Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев), „Къртицата“, „Червей под есенен вятър“, „Десетият праведник“, повестта „По стената“ и други. Негов е разказът „Гребенче за таласъма“, по който е направен телевизионен филм.
Той е първият български автор на книги-игри. Започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно купува книга-игра, написана на френски език, от антикварен магазин. Вдъхновен от нея, решава да напише своя. Първата му книга-игра е „В лабиринта на времето“,; тя е издадена от изд. „Плеяда“ като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име), която е и първата издадена книга-игра от български автор. Следва „Замъкът на таласъмите“ (под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от „Плеяда“. Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археолога Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително прости игрови системи и акцент върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралния избор; авторът винаги награждава смелостта, приятелството и благородството. Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги-игри преди залеза на книгите-игри през 1999 г. Тяхното преиздаване започва в началото на 2024 година с инициативата „Задругата на Нарви“.
Награди Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (1987), „Соцкон“ (1989) и „Гравитон“ (2001) за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002), Награда на Съюза на преводачите и Награда „Кръстан Дянков“. „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г. и за „Най-добра книга-игра“ от Националните фантастични награди 2015. На същите награди печели приза за най-добър преводач.
Произведения Романи Съдът на поколенията (1978), с Георги Георгиев Къртицата (1981) Червей под есенен вятър (1986) – награда „Еврокон“ (1987) Десетия праведник (1999) – „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“ Сивият път, част I: Наследникът (2014) Забравени сказания (2014) Сивият път, част II: Тронът на Коперник (2022) Елесар (2022)
Повести По стената (1989)
Разкази
Сборници Новите приказки от цял свят (2012)
Книги-игри Под псевдонима Колин Уолъмбъри Самостоятелни В лабиринта на времето (1992) Тайната на светещия мъх (1993) Нощта на върколака (1994) Пъклената кула (1994) Последната врата (1994) „Реката, от която никой не се завръща“, на части в сп. „Мегаигри“, бр. 1, юни 1994, бр. 4, януари 1994 „Проклятието на замъка Муш-Мурок“, в сп. „Мегаигри“, бр. 2, юни 1994 „Прокълнатата книга“ (разказ-игра), на части в сп. „Мегаигра“, бр. 1, бр. 2, бр. 3 (1995) и бр. 4 (1996) Операция „Звезден гост“ (1995) „Конан: Колоните на вечността“, на части в сп. „Мегаигра“, бр. 5 (1996), бр. 6 (1997), бр. 7 (1997), бр. 8 (1997) „Цвете за покойници“, на части в. сп. „Мегаигра“, бр. 9 (1997), бр. 10 (1997), бр. 11 (1998) Спасете „Титаник“ (1997) Каджанга: Синът на светлината (1997) Проклятието на замъка Муш-Мурок (1997) Полетът на Грифона (1998) Гримоар (1998) Конан и играта на боговете (1998) Подземен бяг (1998) „Забравеното отвличане“, в сп. „Мегаигра“, бр. 12 (1998) „Келтската предвестница на смъртта“, в сп. „Мегаигра“, бр. 13 (1998) „Тайната на снежния човек“, в сп. „Мегаигра“, бр. 14 (1998) Звезден легионер (1999) Конан и колоните на вечността (2011)
Поредица „Дърваря от Старата гора“ Огнена пустиня (1992) Замъкът на таласъмите (1992) Гората на демона (1993) Таласъмите се завръщат (1997) Тайната на таласъмите (1998)
Поредица „Реката, от която никой не се завръща“ Реката, от която никой не се завръща (1995) Нокти срещу огън (1996) Леденият вихър на смъртта (1997)
Поредица „Таласъмите“ Замъкът на таласъмите (1992) Таласъмите се завръщат (1997) Тайната на таласъмите (1998)
Поредица „Дик Ченси“ Тайната на светещия мъх (1993) Черното огледало (1995) Гробището на слоновете (1997)
Поредица „Реконкиста“ Конникът на Апокалипсиса (1995) Сянката на Сатаната (1996)
Поредица „Ледените пирати“ Ледените пирати (1997) Ледената цитадела (2014, награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра, награда за най-добра българска книга за 2014 г. на „Цитаделата“)
Поредица „Задругата на Нарви“ Преиздадени игри.
Каджанга: Синът на светлината / Звезден легионер (2024) Конникът на Апокалипсиса / Сянката на Сатаната (2024) Господарят на зверовете / Трите камъка на съдбата (2024) Спасете „Титаник“ / Операция „Звезден гост“ (2024) Полетът на грифона / Да намериш Дракон (2024) Тайната на светещия мъх / Черното огледало / Гробището на слоновете – предстои
Под псевдонима Тим Дениълс
Господарят на зверовете (1993) Трите камъка на съдбата (1994) Светилището на Хиперборея (1994)
Други „Бонанза“ (разказ, с Грег Гатлинг), в сп. „Мегаигра“, бр. 2 (1995) „Поглед отвътре“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 3 (1995) „Криминална задача“, в сп. „Мегаигра“, бр. 3 (1995) „Не пробиваме дупки, но друго можем“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 4 (1996) „Четиво за родители“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 5 (1996) „Черният котарак“, „Другата реалност“, в сп. „Мегаигра“, бр. 11 (1998)
Преводи Освен английски език Любомир Николов владее френски, италиански, испански, руски, сърбо-хърватски, немски и полски. Превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
Алън Фолсъм – Ден за изповед (1998) Алън Фолсъм – Денят след утре (1994) Алесандро д'Авения – Бяла като мляко, червена като кръв (2010) Алесандро д'Авения – Перла в мидата (2012) Андре Нортън – Да живее крал Кор! (1992) Андрю Пайпър – Демонологът (2013) Артър Кларк – Градът и звездите (1987) Бари Айслър – Рейн-сан: Последният убиец (2008) Брайън Хейг – Посредникът (2007) Брайън Хейг – Частен сектор (2005) Уилям Питър Блати – Заклинателят (разширено издание) (2012) Дейвид Балдачи – Да вярваш в чудеса (2001) Дейвид Балдачи – Да спасиш свидетел (2000) Дейвид Балдачи – Игра на часове (2004) Дейвид Балдачи – Проста истина (1999) Дейвид Балдачи – Част от секундата (2003) Дейвид Уебър – Гарнизон Василиск (2011) Джеймс Лий Бърк – Тръстиковият път (2001) Джон Гришам – Адвокат на улицата (1998) Джон Гришам – Клиентът (1995) Джон Гришам – Признанието (2010) Джон Гришам – Присъдата (2002) Джон Гришам – Ударът (1995) Джон Нанс – Насрещен вятър (2002) Джон Р. Р. Толкин – Властелинът на пръстените (двутомно издание 1990–1991) Джон Р. Р. Толкин – Властелинът на пръстените (2001) Джон Р. Р. Толкин – Берен и Лутиен (2017) Джон Р. Р. Толкин – Недовършени предания (1996) Джон Р. Р. Толкин – Децата на Хурин (2007) Джон Р. Р. Толкин – Силмарилион (1995) Джулиан Барнс – Шумът на времето (2016) Еймър Тауълс – Един аристократ в Москва (2018) Ърнест Хемингуей – Африкански мемоар () Йън Колдуел / Дъстин Томасън – Криптата на флорентинеца (2005) Кейлъб Кар – Алиенистът (1999) Катрин Кер – Магия за кинжал (1996) Кир Буличов – Селцето (2012) Клайв Стейпълс Луис – Отвъд безмълвната планета (1998) Клифърд Саймък – Те вървяха като хора (1993) Клифърд Саймък – Къщата на гагарите (1991) Лий Чайлд – Място за убиване (1998) Лий Чайлд – Смъртоносна жега (2001) Лий Чайлд – Труден за убиване (1998) Марк Хименес – Тексаска история (2014) Майкъл Конъли – Примката на совата (2001) Майкъл Крайтън – Фатален срок (2000) Пола Маклейн – Парижката съпруга (2011) Пол Андерсън – Кръстоносци в космоса (1993) Пол Кристофър – Бележникът на Микеланджело (2005) Пол Хофман – Лявата ръка на Бога (2010) Пол Хофман – Петата погибел (2012) Пол Ливайн – Блондинка от Маями (2001) Пол Ливайн – Дълга целувка за сбогом (2000) Пол Ливайн – Излъжи ме два пъти (2000) Рей Бредбъри – Нещо зло се задава (2010) Ричард Морган – Разбудени фурии (2006) Ричард Морган – Суперкомандос (2003) Робърт Шекли – Корпорация „Безсмъртие“ (1992) Робърт Шекли – Цивилизация на статуса (1992) Стив Мартини – Адвокатът (2000) Стивън Хорн – Плажът „Омаха“ (2002) Стивън Кинг – Сблъсък (1996) Стивън Кинг – Сейлъмс Лот (2007) Стивън Кинг – То (1992) Халед Хосейни – Ловецът на хвърчила (2008) Харлан Коубън – Господари на нощта (2002) Хауърд Лъвкрафт – Сянка над Инсмут (1991)
Източници
Вижте също Задругата на Нарви
Външни препратки Личен блог на Любомир Николов Любомир Николов в Endorion.org
Емануел Икономов, „Звездни импресии“, Портал за култура, изкуство и общество, 22 юли 2024
Категория:Български преводачи на англоезична литература Категория:Български автори на книги-игри Категория:Български писатели фантасти Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Родени в Казанлък Категория:Починали в София