„Мемоарът на Централния комитет на ВМОРО“ е документ, изпратен от Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по време на Балканската война през януари 1913 година до министър-председателя на Царство България Иван Евстратиев Гешов, целящ да повлияе българската политика и да не позволи разпокъсване на Македония между съюзните на България Сърбия и Гърция. Мемоарът следва изпратения през декември 1912 година мемоар до цар Фердинанд I Български.

История Публикация Мемоарът е публикуван за пръв път от Любомир Милетич в 1929 година в „Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година“.Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година. Съобщава Л. Милетич. София, 1929, с. 290–293.

Съдържание Мемоарът припомня, че целта на Възраждането е „възкръсването на старото българско царство в неговите етнографски граници“, и макар и неосъществена Санстефанска България става „всенароден идеал за българския народ и страшилище както за Турция, така и за християнските съседни нам държави“. Мемоарът обвинява Гърция и Сърбия, потиквана от Австрия, в традиционно желание да не допуснат политическото и културното обединение на българите. А най-големият неприятел на политическото обедиение на българския народ е Турция, която заради това и преследва българите в пределите си. Разтревожената от Съединението Събрия повежда братоубийствената война от 1885 година и след неуспеха ѝ̀ в нея „тя се нахвърли върху българска Македония, а нейната пропаганда в родната ни земя бе посрещната с открити обятия от турците. Не по-малка щета нанесе на народното ни дело и гръцката пропаганда, която, като се стараеше с всички средства да задържи под ведомството на Патриаршията и да гърцизира българските селища, едновременно услужваше на турците“.

Така според мемоара страданията на българите в Османската империя стават непоносими и „македонските българи, не можейки да реагират в границите на законите срещу насилията, прибягнаха до нелегална дейност и туриха основите на революционната организация“, която „преследваше прямото или посредствено, чрез автономния етап, политическо обединение на всички българи. Така щото, както Ви е известно Господин министре-председателю, автономното начало е било средство, за да се спаси целостта на Македония“. Тази очертаващат се автономия, за която работят и българските правителства, са и причината според мемоара на Младотурската революция. Последвалите насилия към нетурските народи в Империята водят до възстановяване на Революционната организация и до обединение на балканските държави.

След бляскавите победи на българското оръжие обаче започват нови проблеми за българския народ. Съюзниците окупират две трети от Македония и е притеснително „поведението на съюзниците ни спрямо българското население в окупираните от тях места“, тъй като като че ли у тях се събужда старият страх от Санстефанска България. Според Централния комитет на ВМОРО „гьрците се стараят да погърчават и постъпват, като че ли няма да изпразнят заетите от тях български околии: Костурска, Кайларска, Леринска, Воденска, Енидженска и част от Солунска. Със сърбите е същото. И те се стараят да посърбяват и да взимат мерки, които говорят че и те не възнамеряват да изпразнят заетите от тях български краища. Особено се държат като в окончателно завоювани земи в Прилепско, Кичевско, Дебърско, Скопско, Кумановско, Велешко, Тетовско и Гостиварско. Всичките тия, потискани днес от нашите съюзници български краища, са дали и дават скъпи жертви за обединението на българския народ.“

Съответно Централният комитет на ВМОРО моли българския премиер да направи всичко възможно за присъединението на всички български покрайнини към българската държава. И предупреждава, че ако не се оставят „оставят ли се чисто български земи под сръбско и гръцко владичество, населението в тях, подложено на насилствено погърчаване или посърбяване, оскърбено в националното си чувство, ще се види принудено наново да подеме непосилната, неравна борба за своето освобождение“ и това ще намери отклик в населението на Царството. Революционните дейци уверяват премиера, че „че за преуспяването на тези общобългарски въжделения ние сме готови да прибавим всички възможни жертви“.

Бележки

Категория:Документи на ВМОРО Категория:България в Балканската война