Домашният акар (Dermatophagoides pteronyssinus в Европа и Dermatophagoides farinae в Северна Америка) е малко паякообразно животно, представител на разред Акари, което паразитира в човешките жилища, обитавайки т.нар. домашен прах. Счита се за един от най-честите причинители на астма по целия свят.
Среда на обитаване Праховите акари се чувстват най-добре при температура над 25°C и при 75% относителна влажност, докато температура над 60°C за период от 1 час ги убива, също както и замразяване. Съответно те преживяват добре в съвременните човешки жилища, с подове с килими и с двойни стъкла на прозорците, изолирани срещу влага. Практически обитават всички дюшеци, матраци, килими и спално бельо. Акарите в спалното бельо извличат влага от дишането, потта и слюнката на човека.
Устройство и влияние Акарите спадат към тип Членестоноги; възрастните имат осем крака, а ларвите – шест. И мъжките, и женските възрастни домашни акари са с кръгла форма, с неясна сегментация на тялото, кремавобели на цвят, с набраздена кутикула. Женските са с приблизителни размери 420 µm (микрометра) × 320 µm; мъжкият е приблизително 420 µm × 245 µm. Средният цикъл на живот на мъжкия акар е приблизително 19-30 дни; оплоден женски акар може да живее в продължение на 2 месеца, като снася яйца през последните 30 дни от живота си.
Акарите не хапят и не жилят. Хранят се основно с мъртви кожни клетки, предварително смлени от гъбата Aspergillus repens. От човек пада средно 1,5 g мъртва кожа на ден (приблизително 0,3 – 0,45 kg за година), което е достатъчно да изхранят около един милион акара. При елементарния храносмилателен тракт на акарите, голяма част от храносмилането се осъществява външно, чрез смесване на хранителни частици с храносмилателни ензими. Този процес се повтаря няколко пъти преди да се приемат окончателно. В рамките на 10 седмици един прахов микроорганизъм произвежда около 2000 екскремента и още повече частично смлени хранителни частици. Един от най-важните протеини, провокиращи алергична реакция, е DerP1, храносмилателен ензим, намиращ се в екскрементите на акарите. Акарите в домашния прах са един от най-значителните източници на алергени, причиняващи алергична астма, хрема, конюнктивит и дерматит.
Борба с акарите и техните въздействия Срещу домашните акари и техните въздействия могат с относително висок успех да се вземат някои здравословни мерки, включително такива за контрол на домашния прах: Редовно почистване на прах (включително с прахосмукачка) от всички повърхности Замяна на килимите с балатум или ламиниран паркет Покриване на дюшеците и възглавниците с непромокаеми калъфи Редовно „замразяване“ на плюшените играчки във фризер за един ден Намаляване на относителната влажност до 70%, за да се забави развитието на Aspergillus Ползване на специални препарати, например на пробиотичния препарат PIP Allergy free, създаден за намаляване общото въздействие на алергени, причинени от прахови микроорганизми Имунотерапия (на такава успешно са подлагани страдащи от сенна хрема и астма)
Вижте също
Фини прахови частици Чаршаф Германска хлебарка Пребиотик Кал Инхибитор Зооноза Вентилация Бактериофаг
Външни препратки Dust Mites Allergies Information
Категория:Паякообразни