Държавна опера – Русе, известна и като Русенска опера, е български оперен и балетен театър в Русе. Държавният оперен театър в града е основан през 1949 г., като наследява по-ранни оперни традиции, свързани с Русенското оперно дружество от 1919 г. Първата постановка на държавната Русенска опера е „Травиата“ от Джузепе Верди, представена на 27 ноември 1949 г. на сцената на Доходното здание.
Институцията обединява оперен, балетен, хоров и оркестров състав и е сред водещите оперни центрове извън София. В историята ѝ значимо място заемат както класическият оперен и балетен репертоар, така и българските заглавия, съвременните постановки, фестивалните участия и международните гастроли.
История Предистория Оперното дело в Русе има корени още в края на XIX и началото на XX век, когато в града се формират хорови, оркестрови и любителски музикално-сценични състави. Според историческите данни на Държавна опера – Русе първата по-трайна структура, изпълнявала оперна музика, е Музикалното дружество „Лира“, създадено през 1891 г. от Атанас Паунов и Трифон Трифонов. В първите десетилетия на XX век на русенска сцена се изпълняват заглавия и фрагменти от „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, „Ернани“ от Джузепе Верди, „Фауст“ от Шарл Гуно и други творби.
През 1919 г. в Русе е създадено Оперно дружество. Първата му премиера е на 23 април 1919 г. с операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Венцеслав Каутски. В следващите години дружеството поставя и редица български заглавия, сред които „Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев и „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов.
Основаване на държавната опера През 1949 г. Русенското оперно дружество е одържавено и преобразувано в държавен оперен театър. Първата постановка на новата институция е „Травиата“ от Верди, представена на 27 ноември 1949 г. Постановъчният екип включва диригента Константин Илиев, художника Асен Попов и режисьора Драган Кърджиев.
В първите си години като държавна институция Русенската опера съществува под общо административно ръководство с Русенския драматичен театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 г., след успешно участие в Националния преглед на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети, операта се обособява като самостоятелна административна единица, а за неин първи директор е назначен Георги Чендов.
До 1954 г. главните диригенти на създадения през 1948 г. Русенски държавен симфоничен оркестър – Константин Илиев, Добрин Петков и Руслан Райчев – работят и като диригенти на Русенската опера. От сезон 1954/1955 за първи главен диригент на Русенската опера е назначен Ромео Райчев.
Развитие през втората половина на XX век През втората половина на XX век Русенската опера се утвърждава като един от значимите оперни театри в България. Институцията развива широк репертоар, включващ класически заглавия, български произведения, съвременна опера и балет. Сред важните постановки в историята ѝ са „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Мария Десислава“ и „Йоанис Рекс“ от Парашкев Хаджиев, „Синята птица“ от Симеон Пиронков, „Каин“ от Любомир Денев, „Полиедър“ от Нева Кръстева, както и балетите „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски, „Нестинарка“ от Марин Големинов и „Калиопа“ от Емил Табаков.
Русенската сцена е свързана и с постановки, които разширяват репертоарния профил на българския оперен театър, включително „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович, „Повест за истинския човек“ от Сергей Прокофиев, „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, „Монтеки и Капулети“ от Винченцо Белини, „Вилхелм Тел“ от Джоакино Росини и други.
Обединение с филхармонията През 1999 г. Русенската народна опера и Държавната филхармония – Русе се обединяват в една институция, първоначално наречена Оперно-филхармонично дружество – Русе. От 2010 г. институцията носи името Държавна опера – Русе.
Това обединение засилва симфоничния профил на институцията и създава условия за по-широка концертна, оперна и балетна дейност. Оркестърът на институцията има самостоятелна концертна история и участва както в оперно-балетния репертоар, така и в симфонични програми и фестивални събития.
Състави Оркестър Оркестърът на Държавна опера – Русе продължава традицията на Русенския държавен симфоничен оркестър, основан през 1948 г. В историята си съставът е участвал в оперни спектакли, балетни постановки, симфонични концерти и фестивални програми. Оркестърът е сред инициаторите и домакините на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ и фестивала „Зимни музикални вечери“.
Съставът е участвал в национални и международни фестивали, сред които „Софийски музикални седмици“, „Нова българска музика“, „Варненско лято“ и „Музикални седмици“ в Сиена, Италия, където оркестърът работи в периода 1984 – 1991 г.
Хор Хорът на Държавна опера – Русе води началото си от 1949 г. и е важна част от историята на институцията. Преди създаването на държавния оперен театър хоровите партии в оперните и оперетните представления в Русе се изпълняват от различни местни хорови формации, свързани с богатата хоровата традиция на града.
През годините хорът участва в оперни спектакли, кантатно-ораториални изпълнения, симфонични програми, фестивали и гастроли. Той работи с диригенти и хормайстори, сред които Атанас Димитров, Томина Сидова, Христо Стоев и Стелияна Димитрова-Хернани.
Балет Балетът е неразделна част от сценичния профил на Русенската опера. През годините балетният състав участва както в класически балетни заглавия, така и в оперни спектакли, музикално-сценични продукции и съвременни хореографски проекти. Сред хореографите, работили с институцията, са Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмет Мехмедов и Силвия Томова.
Репертоар Репертоарът на Русенската опера обхваща основни заглавия от световната оперна и балетна класика, както и български и съвременни произведения. В различни периоди на сцената са поставяни творби от Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Волфганг Амадеус Моцарт, Гаетано Доницети, Джоакино Росини, Винченцо Белини, Шарл Гуно, Жорж Бизе, Жул Масне, Пиетро Маскани, Рихард Вагнер, Карл Орф, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Пьотър Чайковски и други.
Сред заглавията в репертоарната история на театъра са: „Травиата“, „Макбет“, „Стифелио“, „Аида“, „Риголето“ и „Набуко“ от Джузепе Верди „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и „Момичето от Запад“ от Джакомо Пучини „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт „Севилският бръснар“ и „Вилхелм Тел“ от Джоакино Росини „Норма“ и „Монтеки и Капулети“ от Винченцо Белини „Фауст“ от Шарл Гуно „Кармен“ от Жорж Бизе „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович „Повест за истинския човек“ и „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев „Лето 893“, „Мария Десислава“ и „Йоанис Рекс“ от Парашкев Хаджиев „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров „Антигона 43“ и „Янините девет братя“ от Любомир Пипков „Пъстрата птица“ и „Синята птица“ от Симеон Пиронков „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски „Нестинарка“ от Марин Големинов „Калиопа“ от Емил Табаков рок операта „Нострадамус“ от Николо Коцев
Русенската опера работи активно и за популяризирането на български оперни и балетни произведения, като част от тези заглавия заемат важно място в историята на българския музикален театър.
Известни артисти и творци През различни периоди в Русенската опера работят и гостуват редица значими български и чуждестранни артисти, диригенти, режисьори, хореографи и сценографи. Сред певците, свързани със сцената на театъра, са Елена Николай, Тодор Мазаров, Христо Бръмбаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Дарина Такова, Калуди Калудов, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Асен Селимски, Цветана Тодорова, Стефка Евстатиева, Виолета Шаханова и други.
Сред диригентите, работили с институцията, са Константин Илиев, Добрин Петков, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Георги Димитров, Методи Матакиев, Милен Начев, Найден Тодоров и други. Сред режисьорите, свързани с театъра, са Драган Кърджиев, Петър Райчев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков, Огнян Драганов, Нина Найденова, Уде Нисен, Марк Ермлер, Ричард Гласъп, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Матиас Фогт и Вера Немирова.
Международна дейност Русенската опера има дълга история на международни участия, фестивални изяви и гастроли. Институцията е участвала в международни фестивали в България и чужбина, включително в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Успешни гастроли на русенския оперен театър са осъществявани в Румъния, Гърция, Украйна, Испания, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Австрия, Германия, Франция и Португалия.
Сцената на Русенската опера е привличала и международни артисти, сред които Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Марио Маланини, Марцио Йоси, Лео Нучи, Октав Енигареску и други.
Фестивална дейност Русенската опера и нейният оркестър са тясно свързани с музикалния живот на града и с фестивалната традиция на Русе. Особено значение има Международният фестивал „Мартенски музикални дни“, основан през 1961 г. и организиран от Община Русе. Фестивалът е една от най-старите и утвърдени фестивални сцени в България и ежегодно превръща Русе в място за срещи на български и международни артисти.
Оркестърът на институцията участва и в други фестивални форуми, сред които „Софийски музикални седмици“, „Нова българска музика“, „Варненско лято“ и „Музикални седмици“ в Сиена.
Записи Русенската опера притежава записи в „Балкантон“, както и в Златния фонд на БНР и БНТ. Записите отразяват както оперната и балетната дейност на институцията, така и участието на нейни състави в концертни и фестивални програми.
Награди и признание Държавна опера – Русе е носител на различни отличия за оперно, балетно и концертно изкуство. Сред тях е наградата „Кристална лира“, присъждана от Съюза на българските музикални и танцови дейци и „Кантус Фирмус“ за върхови постижения в областта на българското музикално и танцово изкуство.
През 2024 г. институцията отбелязва 75 години от създаването на държавната Русенска опера със спектакъл на „Травиата“ – заглавието, с което започва историята на държавния оперен театър в Русе през 1949 г.
Ръководство Към 2026 г. директор на Държавна опера – Русе е Пламен Бейков, а главен диригент е Димитър Косев. Сред диригентите в творческия екип на институцията е Вилиана Вълчева. Източници
Външни препратки Официален сайт Facebook профил Официален профил на операта в Entase
Категория:Основани в България през 1949 година Русе Русе Категория:Балет в България Категория:Оркестри в Русе Категория:Музика в Русе Категория:Театри в Русе