Джорджо Анели () е италиански предприемач от фамилията Анели.
Биография Произход Той е предпоследното дете на Едоардо Анели (1892 – 1935), предприемач и спортен мениджър, и на аристократката Вирджиния Бурбон дел Монте (1899 – 1945). Има двама братя – Джани и Умберто, и четири сестри – Клара, Сузана, Мария Соле и Кристиана.Giancarlo Galli, Gli Agnelli. Il tramonto di una dinastia, Milano, Baldini&Castoldi, 2003, с. 153
Образование и личен живот Следва в Харвардския университет в Съединените щати, където се сприятелява с Карло Карачоло – аристократ, предприемач и издател.
През 1946 г., в семейното имение във Форте дей Марми, Джорджо се запознава с 16‑годишната Марта Вио – дъщеря на банкер и поетеса, с която има сантиментална връзка повече от десет години.M. Ripa di Meana e G. Mecucci, Virginia Agnelli, Milano, Rizzoli, 2002, p. 223
Дейност В началото на 50‑те години Джорджо Анели и Карло Карачоло създават периодичното издание „Anno“ – списание в стила на „Time‑Life“, което представя обзор на основните събития от годината. Сред сътрудниците му са Джовани Спадолини, Алдо Гароши, Енцо Форчела, Панфило Джентиле, Емилио Чеки, Джулио Карло Арган, Масимо Мила, Алберто Моравия, Ирен Брин и Паоло Монели. Освен Карачоло, в борда на директорите влизат Рикардо Мусати и Еторе Зотзас, които отговарят и за графичния облик на изданието.
Контактът между Зотзас и Джорджо надхвърля чисто професионалните рамки. По това време бъдещият известен архитект живее в Торино, където е завършил Политехниката, и е изпратен да разговаря с Джорджо по повод проекта. Първоначалните им срещи разкриват ексцентричното поведение на Анели, който вече проявява симптоми на психично заболяване. Според свидетелства той впечатлява Зотзас с непредсказуеми жестове – например започвайки хранене с кафе и завършвайки със спагети – както и с рисковани прояви, като импровизирани високоскоростни шофирания по двулентовата магистрала „Торино–Милано“.
Болест и смърт Въпреки че е акционер във „Фиат“, Джорджо не участва в индустриалните и финансовите дейности на семейството поради влошеното си психично здраве. Девет месеца преди смъртта си, на 35‑годишна възраст, той влиза в остър конфликт с брат си Джани, който по това време е в компанията на актрисата Анита Екберг. Джорджо го обвинява в тормоз и заявява, че повече не може да търпи поведението му. В пристъп на гняв заплашва да продаде своя пакет акции – ход, който би изложил „Фиат“ на риск от придобиване от външни финансови групи – и произвежда изстрел с пистолет, без да нарани брат си.
На следващата сутрин Джорджо е отведен с линейка в психиатрична клиника в Торино, а впоследствие е преместен в специализирано заведение в кантона Во, Швейцария. Девет месеца по‑късно, на 2 април 1965 г., той умира след падане от последния етаж на клиниката.ennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Milano, Solferino, 2024, с. 249La Stampa, 7 aprile 1965 Според Марта Вио Джорджо е страдал от шизофрения от известно време.
Източници
Agnelli, la morte misteriosa dell'uomo che sparò all'Avvocato Gli Agnelli e lo “Zio Matto” Giancarlo Galli, Gli Agnelli, il tramonto di una dinastia, Mondadori, 2003 Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Roma, Editori Riuniti, 1996 Antonio Parisi, Gli Agnelli. Segreti, misteri e retroscena della dinastia che ha dominato la storia del Novecento italiano, Diarkos Marina Ripa di Meana e Gabriella Mecucci, Virginia Agnelli, Argelato (BO), Minerva Edizioni, 2010 Gigi Moncalvo, Agnelli segreti, Vallecchi, 2012 Jennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Solferino, 2024 Marco Ferrante, Casa Agnelli, Mondadori, 2007
Категория:Италиански бизнесмени Категория:Родени в Торино Категория:Възпитаници на Харвардския университет Категория:Самоубийци Джорджо