Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Тя се състои от 38 букви.
Произход
За произхода на арменската азбука има няколко теории, двете най-главни, сред които са:
Персийска теория Персийската теория гласи, че арменската азбука произлязла от средноперсийски разновидности на арамейската писменост, които само са видоизменени от Месроп Машдоц.
Древноарменска теория Според тази теория през 404 – 406 г. служител в арменския царски двор, бивш духовник на име Месроп Мащоц (361 – 440 г.) преоткрива и приспособява при нови условия старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).
Особености
Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика.
Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „Й“ (и кратко).
Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34).
Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34).
Повечето от буквите имат числово значение.
Приложение Арменският език се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души говорещи го.
Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и други специалисти, които не са етнически арменци.
Букви Форми Наименование Буква Численастойност Класическо Реформирано Произношение Произношение Класическо Източно Западно Класическо Източно ЗападноԱ • ա այբ // 1Բ • բ բեն // // 2Գ • գ գիմ // // 3Դ • դ դա // // 4Ե • ե եչ // //, в началото на думата // 5Զ • զ զա // 6Է • է է // // 7Ը • ը ըթ // 8Թ • թ թօ թո // 9Ժ • ժ ժէ ժե // 10Ի • ի ինի // 20Լ • լ լիւն լյուն // 30Խ • խ խէ խե // 40Ծ • ծ ծա // // 50Կ • կ կեն // // 60Հ • հ հօ հո // 70Ձ • ձ ձա // // 80Ղ • ղ ղադ // // 90Ճ • ճ ճէ ճե // // 100Մ • մ մեն // 200Յ • յ յի հի // //, // 300Ն • ն նու //, // 400Շ • շ շա // 500Ո • ո ո // //, в началото на думата // 600Չ • չ չա // 700Պ • պ պէ պե // // 800Ջ • ջ ջէ ջե // // 900Ռ • ռ ռա // // 1000Ս • ս սէ սե // 2000Վ • վ վեւ վեվ // // 3000Տ • տ տիւն տյուն // // 4000Ր • ր րէ րե // // 5000Ց • ց ցօ ցո // 6000Ւ • ւ հիւն հյուն, վյուն , // // 7000Փ • փ փիւր փյուր // 8000Ք • ք քէ քե // 9000Օ • օ օ} — — // 10000Ֆ • ֆ ֆէ ֆե — — // 20000Ու • ու ու — — // 30000և և — — //, в началото на думата // 40000
Източници
Литература Марр, Н. Грамматика древнеармянского языка. Этимология. Императорская академия наук. Санкт Петербург. 1903 г. Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г. Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г. Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г. Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г. Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.
Външни препратки Публикация на Александър Гаркавец за кипчакското писмено наследство Произнасяне на източноарменския литературен вариант на азбуката Безплатни арменски шрифтове Художествено-музикално представяне на арменската азбука Арменски тълковен речник
Категория:Азбуки Категория:Арменски език