Теоктист Вриений () е византийски пълководец от първата половина на IX век, който през 842 г. потушава големия бунт на славяните в Пелопонес.
Теоктист Вриений е първият известен представител на фамилята на Вриениите, която просъществува до края на Византийската империя, достигайки своя апогей през XI – XII век, когато излъчва няколко изтъкнати военни командири и дори се включва в борбите за трона на империята. Теоктист Вриений е известен само от съчинението За управлението на империята, написано през средата на X век от император Константин VII Багренородни (уп. 913 – 959), който съобщава, че в началото на регентството на императрица Теодора, т.е. през 842 г., протоспатарий Теоктист Вриений е назначен за военен управител (стратег) на византийската тема Пелопонес и е изпратен с голяма армия, включваща войски от всички западни провинции на Византия, срещу широкомащабно въстание на местните славяни, избухнало през последните години от управлението на император Теофил (829 – 842). Това е второто голямо славянско въстание в Пелопонес, избухнало в рамките на едно поколение, като първото е нападението над Патра в началото на IX век, поражението на което е последвано от налагане на византийска власт над полунезависимите славянски племена и началото на тяхната постепенна елинизация.
Вриений успява да потуши въстанието, подчинява славянските племена в Пелопонес, които са превърнати в обикновени поданици на императора, административно подчинени на коринтския стратег, с изключение на две от тях – езерците и милингите, които обитавили непрестъпните местности около Лакедемон и Елос. Теоктист Вриений обаче ги принуждава да се оттеглят от низините на Лакедемонската равнина към планините Тайгет и Парнон, като едновременно с това успява да им наложи задължението да плащат ежегоден данък в размер на 300 златни солида за езерците и 60 солида за милингите. През 921/22 г. милингите и езерците отново се разбунтували срещу византийската власт и тогава също били усмирени от стратега Кринит Аротра.
Според едно предположение на Ромили Дженкинс, възприето и от авторите на том IV на „Гръцки извори за българската история“ (1961), протоспатарий Теоктист Вриений би следвало да се идентифицира с известния Вриений, за когото в житието на свети Еварест (819 – 897), основател на константинополския манастир Кокоробион (или Куроковион), се споменава, че е предвождал византийска дипломатическа мисия на императрица Теодора в България, както и с императорския спатарий и архонт на Далмация Вриений, чийто печат, публикуван от Гюстав Шлюмберже през XIX век, е датиран към първата половина на IX век. Тази хипотеза обаче търпи критики и се отхвърля от други византинисти, като Александър Каждан, които оставят отворен въпроса за връзката между тези исторически личности.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски военачалници Категория:Вриении Категория:Средновековен Пелопонес