Културата на Гърция е еволюирала в продължение на хиляди години. Започва в минойската и ппродължава в микенската цивилизация и след това в класическа Гърция, като същевременно оказва влияние върху Римската империя и наследилата я Византийска империя. Освен тази богата традиция, върху съвременната гръцка култура са оказали влияние и други култури и държави като средновековните франкски държави, Османската империя, Венецианската република и баварските и датските династии в гръцката монархия.
Съвременните демокрации произтичат от гръцката Атинска демокрация: система, в която всеки пълноправен атински гражданин е обществено-политически ангажиран, подлежи на съдебна процедура със съдебни заседатели и има равенство пред закона. Древните гърци са пионери в много области, които разчитат на систематична мисъл, включително биология, геометрия, история, философия и физика. Те въвеждат важни литературни родове като епическа и лирическа поезия, история, трагедия и комедия. В стремежа си към ред и пропорция гърците създават идеал за красота, който оказва силно влияние върху европейското изкуство.
Език
Гръцкият език е официалният език на република Гърция и република Кипър и има общо 15 милиона говорещи по целия свят. Той е индоевропейски език. Той е особено забележителен с дълбочината на своята приемственост, с писмени записи, обхващащи повече от 3400 години. Най-ранната запазена форма е микенски гръцки, написан с писмеността Линеар Б през късната бронзова епоха. Съвременният гръцки произлиза от гръцкия койне, който се формира от диалектно изравняване на древногръцки диалекти като атически гръцки и дорийски гръцки.
Гръцкият език е оказал огромно влияние както пряко върху романските езици, така и косвено чрез влиянието си върху възникващия латински език през първите години на Рим. Признаци на това влияние и многото му развития могат да се видят в семейството на западноевропейските езици.
Литература
Гърция има богата и устойчива литературна традиция, датираща от преди 2800 години и обхващаща няколко епохи. Най-често старогръцката литература се свързва с класическата епоха на Древна Гърция, която започва през 800 г. пр.н.е. и запазва влиянието си до началото на римския и византийския период. След това християнството започва да оказва силно влияние. Хилядолетната традиция е отразена в новогръцката литература, включително произведенията на Нобеловите лауреати Одисеас Елитис и Георгиос Сеферис.
Древна Гърция Първите писмени произведения в европейската литературна традиция са епичните поеми на Омир и Хезиод. Ранната гръцка лирическа поезия, представена от поети като Сафо и Пиндар, създава лирическия жанр, както се разбира днес в западната литература. Езоп пише своите басни през VI век пр.н.е. Тези нововъведения имат дълбоко влияние не само върху римските поети, най-вече Вергилий в неговата епична поема за основаването на Рим, Енеида, но и в цяла Европа.
Класическа Гърция също е родното място на театъра. Есхил въвежда идеите за диалог и взаимодействащи си герои в драматургията и по този начин той ефективно изобретява драмата; неговата трилогия от пиеси „Орестия“ се счита за негово върхово постижение. Други основатели на драматургията са Софокъл и Еврипид. Аристофан, комичен драматург, дефинира и оформя идеята за комедията като театрална форма.
На Херодот и Тукидид често се приписва развитието на съвременното изучаване на историята като област, достойна за философско, литературно и научно изследване. Полибий пръв въвежда понятието военна история.
Философията навлиза в литературата в диалозите на Платон, а неговият ученик Аристотел в труда си "Поетика "формулира първите критерии за литературна критика. И двете литературни фигури, в контекста на по-широкия принос на гръцката философия в класическата и елинистическата епоха, трябваше да породят идеята за политическата наука, изследването на политическата еволюция и критиката на държавните системи.
Византийска Гърция
Разпространението на християнството в гръко-римския свят през IV - VI век, заедно с елинизацията на Византийската империя през този период, води до формирането на уникална литературна форма, съчетаваща християнски, гръцки и ориенталски влияния. На свой ред това насърчава развитието на критската поезия, растежа на поетичната сатира в гръцкия Изток и няколкото видни историци от периода.
Съвременна Гърция
Под съвременна гръцка литература се разбира литература, написана на гръцки език след XI век, с текстове, написани на по-познат днес език, отколкото езикът на ранната Византия.
Критската ренесансова поема Erotokritos несъмнено е шедьовърът на този ранен период на новогръцката литература и представлява едно от нейните върховни постижения. Това е рицарски роман в стихове, написан около 1600 г. от Виценцос Корнарос (1553 – 1613). Другият основен представител на критската литература е Георгиос Чортацис, а най-забележителното му произведение е Ерофили. Други пиеси са Жертвоприношението на Авраам от Корнарос, Панория и Кацурбос от Чортацис, Крал Родолинос от Андреас Троилос, комедията Статис и Воскопула от неизвестни автори.
Новогръцкото просвещение е идеологическо, филологическо, лингвистично и философско движение сред гърците от 18 век, което превежда идеите и ценностите на европейското Просвещение в гръцкия свят. Адамандиос Кораис и Ригас Велестинлис (Ригас Ферайос) са двама от най-забележителните му представители.
В годините преди гръцката война за независимост, Йонийските острови стават център на йонийската школа за литература. Основните ѝ характеристики са забележимо италианско влияние, романтизъм, национализъм и използване на димотики (простонароден гръцки). Известни представители са Андреас Ласкаратос, Андреас Калвос, Аристотелис Валаоритис и Дионисиос Соломос.
След обявяването на независимостта интелектуалният център се мести в Атина. Основна фигура от тази нова ера е Костис Паламас, смятан за „национален поет“ на Гърция. Той е централната фигура на гръцкото литературно поколение от 80-те години на XIX век и един от съоснователите на така наречената „Нова атинска школа“ (или Паламска школа). Основната ѝ характеристика е използването на димотики. Паламас е и автор на олимпийския химн.
Преминавайки към XX век, съвременната гръцка литературна традиция обхваща творчеството на Константинос Кавафис, смятан за ключова фигура в поезията на XX век, Георгиос Сеферис, чиито произведения и стихотворения имат за цел да слеят литературата на древна и съвременна Гърция, и Одисеас Елитис, и двамата спечелили Нобелова награда за литература. Никос Казандзакис също се счита за доминираща фигура, като негови творби като „Последното изкушение на Христос“ и „Гръцката страст“ получават международно признание.
Изкуства Архитектура Древна Гърция
Първата велика древногръцка цивилизация са минойците, егейска цивилизация от бронзовата епоха на Крит и други егейски острови, която процъфтява от ок. 3000 пр. н. е. до ок. 1450 г. пр. н. е. и след период на упадък, приключва около 1100 г. пр. н. е. по време на ранножелязната епоха. В пика на своята мощ те създават архитектура, варираща от градски къщи до минойски дворци. Пример за последното е дворецът в Кносос, който се състои от две до три нива, има над 500 стаи и много тераси с портици и стълби. Интериорът на този дворец включва монументални зали за приеми, огромни апартаменти за кралицата и придворните, бани с пълна канализационна и дренажна система, хранилища, магазини, театри, спортни арени и други удобства. Стените са изградени от висококачествена зидария, която е покрита с богато украсени фрески.
По-късно микенската цивилизация издига дворцови структури в Микена, Тиринт и Пилос.
След това архитектурата се развива в стил, който заедно с римския вдъхновява класическата архитектура (и по-късно неокласическата). Примери за този стил са храмове като Партенона и Ерехтейона, които се намират в Акропола на Атина, и театри. В тях се използват сложна комбинация от оптични илюзии и балансирани пропорции. Класическите древногръцки храмове обикновено се състоят от основа със стълби по края (известна като крепидома), цела (или наос) с култова статуя в нея, колони, антаблемент и два фронтона, един отпред и друг отзад. Към 4 век пр. н. е. гръцките архитекти и каменоделци вече са разработили система от правила, известни като ордери : дорийски, йонийски и коринтски. Те се разпознават най-лесно по техните колони (особено по капителите). Дорийската колона е здрава и опростена, йонийската е по-тънка и има четири спирали (волути) в ъглите на капитела, а коринтската колона е като йонийската, но капителът е напълно различен, украсен с акантови листа и четири волути.
Византийска Гърция След преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 330 г. и падането на Западната Римска империя около 150 години по-късно, архитектите на Византийската империя строят крепостни стени, дворци, хиподруми, мостове, акведукти и църкви. Един от най-известните видове църкви, построени от византийците, е базиликата, която е много разпространена и получава най-голямо развитие в империята. Византийският стил архитектура е основен източник на вдъхновение за архитектурните стилове в източноправославните страни чрез модификации и адаптации на местно ниво. Например Бранковянският стил в Румъния е основан на византийската архитектура, но има и индивидуални румънски характеристики.
Както при Партенона, построен за богослужение на древногръцката религия, църквата Света София се смята за емблематична за християнството. Храмовете на двете религии се различават съществено по отношение на външния и вътрешния си вид. В Античността екстериорът е най-важната част от храма, тъй като само жрецът е имал достъп във вътрешността, където се е съхранявала култовата статуя на божеството. Церемониите се провеждат отвън и поклонниците виждат само фасадата на храма, състояща се от колони, с антаблемент и два фронтона. Обратно, християнските литургии се провеждат във вътрешността на църквите, като екстериорът обикновено има по-малко орнаменти.
Византийската архитектура често включва мраморни колони, касетирани тавани и разкошна украса, включително широкото използване на мозайки със златен фон. Строителният материал, използван от византийските архитекти, вече не е мраморът, високо ценен и използван от древните гърци, а предимно камък и тухли, като за прозорци са използвани тънки алабастрови листове.
Съвременна Гърция
След независимостта на Гърция и през целия деветнадесети век, както за обществени, така и за частни сгради широко се използва неокласическа архитектура. Архитектурата на Атина и другите градове на Кралство Гърция е повлияна най-вече от архитекти като Теофил Хансен, Ернст Цилер, Панагис Калкос, Лисандрос Кавтандзоглу, Анастасиос Метаксас и Стаматиос Клеантис. Църквите в Гърция, от друга страна, преживяват възраждане на неовизантийския стил.
През 1933 г. Льо Корбюзие подписва и публикува манифест на модернисткото движение в архитектурата, Атинската харта. Основни представители на това движение са: Йоанис Деспотопулос, Димитрис Пикионис, Патроклос Карантинос и Такис Зенетос. След Втората световна война и Гражданската война в Гърция масовото строителство на жилищни сгради в големите гръцки градове е основен фактор, допринасящ за растеж на гръцката икономика и следвоенно възстановяване. Първите небостъргачи също са построени през 60-те и 70-те години на XX век, като OTE Tower и Athens Tower Complex.
Живопис Древна Гърция Има няколко взаимосвързани традиции в живописта в древна Гърция. Поради техническите си различия те претърпяват различно развитие. В археологическите находки не са еднакво добре представени всички техники за рисуване. Най-уважаваната форма на изкуство, според автори като Плиний или Павзаний, са индивидуалните картини върху дървени дъски, технически описани като панелни картини. Друга форма са обществените галерии (стоа). Традицията на стенописите в Гърция датира поне от минойската и микенската бронзова епоха, с пищната фрескова украса на места като Кносос, Тиринт и Микена.