Националният музей „Каподимонте“ се простира на трите нива в двореца „Каподимонте“ в Неапол, Италия. Подредбата на произведенията датира от последните реставрационни работи, извършени от началото на 80-те години до 1999 г. На приземния етаж и в определени зони на сутерена са разположени услугите за посетители и някои образователни зали. На мецанина са „Кабинетът на рисунките и щампите“ и изложбите на „Частния 19 век“ и на „Плакатите на Меле“.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 18 На първия етаж са галерията „Фарнезе“, колекцията „Борджия“, Кралският апартамент, колекцията от порцелан, колекцията „Де Чичо“ и оръжейната зала на Фарнезе и на Бурбон.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 38 На втория етаж са Неаполитанската галерия, колекцията „Авалос“, залата с гоблени „Авалос“ и секцията за съвременно изкуство.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 166 Последната продължава и на третия етаж, където също се намират „Галерията на 19 век“ и „Фотографската галерия“.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 230

Партер, сутерен и мецанин На приземния етаж са услугите за посетители, като билетна каса, книжарница, кафене и гардеробна. Има и аудитория, която може да бъде домакин на конференции, прожекции, симултантен превод и концерти на живо, украсена по стените с два гоблена от колекция „Авалос“.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 19 В атриума преди голямото стълбище са „Юпитер удря с мълния титаните“ – порцеланова скулптура от Филипо Тальолини и инсталация от алуминий и желязо на Лучано Фабро от 1989 г., озаглавена „Северът, югът, западът и изтокът играят в Шанхай“. В градината точно преди входа има произведение на съвременното изкуство – „Южен знак Южен кръст“, дело на Елизео Матиачи.

В сутерена има две учебни зали: първата, наречена Сала „Сол ЛеВит“ по името на своя създател, се използва за срещи, конференции, изложби, семинари и концерти, запазени за младата публика с инсталация на самия ЛеВит, наречена White bands in a black room, докато втората, Сала „Кауза“, се простира на 700 m² и се използва главно за временни изложби.

На мецанина е Колекция „Меле“: това са рекламни плакати от Универсалните магазини „Меле“, открити в Неапол през 1889 г. от братята Емидио и Алфонсо Меле и дарени на музея през 1988 г. Те представляват важно свидетелство за неаполитанския фигуративен език в период от края на 19 до началото на 20 век: плакатите са поръчани от графичната работилница Рикорди, а рисунките са направени от художници, като Франц Ласкоф, Леополдо Метликовиц, Леонето Капиело, Алеардо Вила, Джан Емилио Малерба, Акиле Белтраме и Марчело Дудович.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012,, с. 21 Също така на мецанина, в южното крило на сградата, се намира „Кабинетът за рисунки и щампи“, чиято експозиция започва през 1994 г. – събрани са около 2500 листа и 25 хил. щампи, вариращи от подготвителни картони до рисунки на автори, като Анибале Карачи, Гуидо Рени и Джовани Ланфранко, от които са събрани около 400 подготвителни листа за стенописи, изпълнени в неаполитански църкви, но също така и творби на Понтормо, Тинторето, Андреа дел Сарто, Хосе де Рибера и Аниело Фалконе.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 24 В същите зали са изложени и колекциите на граф Карло Фирмиан, закупени през 1782 г., включващи над 20 хил. щампи от Албрехт Дюрер, Стефано дела Бела, Джовани Бенедето Кастилионе и Рембранд, както и колекция „Борджия“, закупена през 1817 г., включваща 86 акварела и индийски дизайни. Има и други колекции, дарени след откриването на музея, като тази на Марио и Анджело Астарита, предложена през 1970 г., съставена от 419 рисунки, акварели и масла от художници от Школата на Позилипо, сред които се откроява Джачинто Джиганте, или покупки като колекцията от 64 етюда на арх. Федерико Травалини. Мецанинът завършва с колекцията „Частен 19 век“, създадена през 2012 г. в южното крило на сградата, тя обединява картини от 19 и 20 век в седем зали. Първоначално в тези зали, от 1816 г., се помещава частният апартамент на Фердинанд I, за да бъдат използвани от принцеса Каролина през средата на 19 век и след това са предназначени за по-младия клон на семейството на херцозите на Аоста през първата половина на 20 век век. Със създаването на музея през 1957 г. в залите се помещават офисите на Главното управление, докато по време на реставрационните работи през 90-те години те са върнати в първоначалния си архитектурен вид, предназначен за музейно ползване с добавяне на мебели, платове и завеси неаполитанска изработка.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 30 – 31

Зала 1 е посветена на неокласическото течение с творби на Винченцо Камучини, Зали 2 и 3 събират неаполитански пейзажи от автори от Школата в Позилипо, като Антон Сминк ван Питло, Джачинто Джиганте и братята Палици, в Зала 4 са платна на Реализма от втората половина на 19 век на художници, като Винченцо Джемито, Доменико Морели, Микеле Камарано и Джузепе Де Нитис, в Зала 5 са творби, вдъхновени от ориенталското изкуство, а в Зали 6 и 7 са различни дарения от частни лица или художници, като Джоакино Тома, Акиле Д'Орси, Джовани Болдини и Джакомо Бала.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 30

Първи етаж

Първият етаж е разделен на зоните на галерия „Фарнезе“ и Кралския апартамент. По-специално към галерия „Фарнезе“ се числят Зали 2 – 30, където се помещава колекция „Фарнезе“, с изключение на Зали 7 (посветена на колекция „Борджия“) и 23. Зали 31 – 60, към която е добавена Зала 23, са домакини на Кралския апартамент, характеризиращ се със Зали 35 и 36, посветени на Порцелановата галерия, зали 38 – 41, посветени на колекция „Де Чичо“, и от Зали 46 – 50, запазени за оръжейната зала на Фарнезе и Бурбоните.

Колекция „Фарнезе“

Колекция „Фарнезе“ дава името си на едноименната галерия и всички произведения са подредени по областта им на произход в хронологична последователност.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 39 Колекцията е създадена в средата на 16 век от папа Павел III, който събира в двореца си на пл. „Кампо дей Фиори“Umberto Bile e Maia Confalone, Museo di Capodimonte – La Galleria Farnese: le scuole europee, Napoli, Electa Editore, 1999, с. 4 в Рим както древни произведения, особено статуи от археологически находки в района на Рим, като например от Термите на Каракала, така и съвременни, предимно живописни произведения на художници, като Рафаело, Себастиано дел Пиомбо, Ел Греко и Тициан.Mariella Utili e Barbara Maria Savy, Museo di Capodimonte - La Galleria Farnese: dipinti italiani, Napoli, Electa Editore, 1999, с. 4 С Отавио Фарнезе и неговия син Алесандро през 17 век колекцията се обогатява с множество експонати, благодарение и на дарението през 1600 г. от страна на Фулвио Орсини на кардинал Одоардо и на конфискацията през 1612 г. на активите, принадлежали на някои членове от аристокрацията на Парма и Пиаченца, държани отговорни за заговор, замислен година по-рано срещу Ранучо I Фарнезе.Touring Club Italiano, Museo di Capodimonte, Milano, Touring Club Editore, 2012, с. 23. Следователно произведения на художници като Кореджо и Пармиджанино стават част от колекцията, към които се присъединяват покупки от римски дворци.Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 41 Освен това, когато Александро става владетел на Нидерландия, фламандската е добавена заедно с италианската живописна школа: обаче, според някои източници от онова време, монархът не е внимателен колекционер противно на баща си и майка си Маргарита Австрийска. През 1693 г. е добавена колекцията на Маргерита Фарнезе, сестра на Ранучо I.Umberto Bile e Maia Confalone, Museo di Capodimonte - La Galleria Farnese: le scuole europee, Napoli, Electa Editore, 1999, с. 5 По-късно колекцията премина в ръцете на Изабела Фарнезе, а след това на нейния син Карлос III, който, когато става крал на Неапол, прехвърля всички творби в столицата на своето кралство: допълнително разширена с нови придобивки с предмети и от кехлибар, бронз, планински кристал, майолика и сребро, колекцията се помещава в специално построения дворец „Каподимонте“. През годините обаче тя е местена в различни сгради в града до края на Втората световна война, когато е решено да се реорганизират неаполитанските музеи: статуята остава в Националния археологически музей, докато картините отново са преместени в двореца Каподимонте в новородения музей, възстановявайки древната Галерия „Фарнезе“.

Зала 2 маркира входа на Колекция „Фарнезе“ и позволява да се видят нейните картини, притежавани от членове на семейство Фарнезе.Touring Club Italiano, Museo di Capodimonte, Milano, Touring Club Editore, 2012, с. 9. Много от тези творби, като например „Портрет на Павел III“ и „Портрет на Павел III с внуците му Алесандро и Отавио Фарнезе“ са дело на Тициан, като колекцията от този художник в Каподимонте е най-представителната и многобройна в Италия и в света. Тук също са изложени картини на Рафаел като „Портрет на кардинал Алесандро Фарнезе“, картини от Джорджо Вазари и Андреа дел Сарто, както и скулптури на Гулиелмо дела Порта и гобленът „Жертвата на Александър“.Малката Зала 3 е посветена на „Разпятието“ от Мазачо. То не е част от Колекция „Фарнезе“, но е закупено през 1901 г. от частно лице като картина на неизвестен флорентински художник от 15 век и едва по-късно се разбира, че това е централната част на „Пизанския полипти“, която Мазачо прави за църквата „Санта Мария дел Кармине“ в Пиза, впоследствие разделен на части,Touring Club Italiano, Guida d'Italia – Napoli e dintorni, Milano, Touring Club Editore, 2008, с. 350 съхранени в други европейски и американски музеи.Touring Club Italiano, Guida d'Italia – Napoli e dintorni, Milano, Touring Club Editore, 2008, с. 32

В Зала 4 са показани четири скици с въглен: две на Микеланджело и по една от Рафаел и Джован Франческо Пени,Mario Sapio, Il Museo di Capodimonte, Napoli, Arte'm, 2012, с. 49 – 51 по-рано притежание на Фулвио Орсини, наследени, в съответствие с волята му, от Ранучо I Фарнезе. Произведенията първоначално влизат в Каподимонте през 1759 г. по нареждане на Жозеф Бонапарт, след това са прехвърлени към Кралския дворец, където съставляват ядрото на Кабинета от рисунки и щампи, но после отново са върнати в Каподимонте. В същата зала има картина, приписвана на Хендрик ван ден Брок – „Венера и Купидон“ – копие на едноименната скица с въглен на Микеланджело, изложена до нея и обект на множество копия и от други художници.Touring Club Italiano, Museo di Capodimonte, Milano, Touring Club Editore, 2012, с. 34 – 27

От Зала 5 творбите са подредени в хронологичен ред и са разделени по културни области: между тях се открояват две творби на Мазолино да Паникале: „Основаване на Санта Мария Маджоре““ и „Успение Богородично“ – централни елементи от триптих, първоначално поставени на олтара на базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим.ouring Club Italiano, Museo di Capodimonte, Milano, Touring Club Editore, 2012, с. 38

В Зала 6 са събрани картини от колекциите на Фарнезе и на Бурбоните на ренесансови художници от Умбрия и Тоскана. Творбите показват картинни нововъведения за времето си, като например използването на перспектива от автори като Филипино Липи с Благовещение и светии, Лоренцо ди Креди, Сандро Ботичели с Мадоната с Младенеца и два ангела,Mariella Utili e Barbara Maria Savy, Museo di Capodimonte – La Galleria Farnese: dipinti italiani, Napoli, Electa Editore, 1999, с. 9 Рафаелино дел Гарбо и Рафаело с една своя ранна творба, основна за залата – Вечният сред херувимите и главата на Мадоната. Вместо това платното Христос носи кръста на Франческо Дзаганели се отклонява от преобладаващата тема, като по-близка до картината на Дюрер.Touring Club Italiano, Museo di Capodimonte, Milano, Touring Club Editore, 2012, с. 40 – 45