Моле Антонелиана

Мòле Антонелиàна (на италиански: Mole Antonelliana, букв. „Антонелианова монументална сграда“) е емблематична постройка в историческия център на Торино, Пиемонт, считана за символ както на града, така и на Италия. Името ѝ произлиза от внушителната височина от 167,5 m, а прилагателното – от архитекта Алесандро Антонели, който проектира сградата.Torino Turistica - La Mole Antonelliana - Città di Torino

Строителството започва през 1863 г., когато Торино все още е столица на младото Кралство Италия, и завършва през 1889 г., в разгара на Бел епок – същата година, в която е открита Айфеловата кула. Дълго време Моле Антонелиана е най-високата зидана сграда в света (до 1908 г.) и впечатлява редица съвременници, сред които Фридрих Ницше, който я определя като „може би най-блестящото архитектурно творение, създавано някога“.

През XX век сградата претърпява значителни реконструкции, при които са добавени стоманобетонни и метални елементи, променяйки първоначалния ѝ статут на изцяло зидана конструкция. Дълги години тя доминира силуета на Торино като най-високата постройка, но днес отстъпва по височина на два съвременни небостъргача – този на регион Пиемонт и този на „Интеза Санпаоло“.

От 2000 г. Моле Антонелиана е дом на Националния музей на киното, една от най-посещаваните културни институции в Италия.

История

1863 – 1869 г.: от 47 до 70 метра

След приемането на Албертиновия устав през 1848 г., който гарантира свобода на вероизповеданието, еврейската общност в Торино закупува парцел в района Контрада дел Канон д’Оро (дн. ул. „Монтебело“) с намерението да изгради нов храм и училище. Първоначалният проект от 1862 г. предвижда сграда с височина 47 m, а разрешението за строеж е издадено през март 1863 г.Mole24 - Cronaca Torino

Алесандро Антонели, автор на проекта, изгражда елегантния пронаос и квадратния купол, но постепенно предлага значителни промени, включително увеличаване на височината до 113 m. Това води до забавяне на строителството и значително оскъпяване, поставяйки еврейската общност в затруднено финансово положение. През 1869 г. строежът е временно прекратен и завършен с плосък покрив на приблизителна височина 70 m.

Още в ранните етапи Моле Антонелиана се сблъсква със сериозни конструктивни предизвикателства, породени от малката основа и нестабилния терен – място, върху което някога се е издигал разрушен по заповед на Наполеон бастион от градските стени. Антонели разработва система от анкерни елементи, железни пръти и преплетени тухлени дъги, които укрепват конструкцията, без да променят архитектурния ѝ облик.

През 1873 г., изправена пред непрекъснато нарастващи разходи, еврейската общност решава да размени сградата с община Торино, получавайки парцел в квартал „Сан Салварио“, където по-късно е построена новата синагога. Общината поема финансирането на довършителните работи (около 40 000 лири) и посвещава сградата на крал Виктор Емануил II. Според друга версия общината придобива сградата още по време на строителството, възнамерявайки да я използва като градски музей.David Watkin, Storia dell'architettura occidentale, 6ª ed., Bologna, Zanichelli, 2016

1873 – 1884 г.: от 70 до 90 метра (Темпието)

През 1873 г. Алесандро Антонели отново поема завършването на сградата и въвежда редица промени в проекта. Сред най-значимите е добавянето на т.нар. „Темпието“ – двуетажна неокласическа колонада с квадратна основа, която стилово продължава линиите на основния пронаос.

Общото италианско изложение от 1884 г. се превръща в ключов стимул за ускоряване на строителството, тъй като завършването на Моле Антонелиана е сред приоритетите на градската администрация. Макар сградата все още да е в процес на изграждане, посетителите могат да наблюдават напредъка благодарение на балона с горещ въздух „Луис Годар“, който предлага панорамни издигания от площад „Виторио Венето“ срещу цена от 5 лири. На 27 април 1884 г. вторият балон, наречен „Итало“, е поразен от мълния и унищожен, но инцидентът се случва на земята и без пострадали.L'areostato Italo non è più, в La Stampa, 28 aprile 1884, с. 1

Темпието е окончателно завършено в началото на 1885 г., като осигурява стабилната основа за изграждането на шпила и довежда височината на сградата до около 90 метра. Архитектурното му оформление включва панорамен балкон, който обхваща цялата структура и предлага 360-градусова гледка към Торино. Дори от по-ниските нива посетителите могат да наблюдават впечатляващия градски пейзаж, разкриващ се от тази височина.

1885 – 1887 г.: от 90 до 113 метра (Фенерът)

В съответствие с първоначалната си концепция Антонели предвижда завършването на Моле Антонелиана с изострен връх, съчетаващ елементи от неоготиката и неокласиката – решение, което напомня върха на базиликата „Сан Гауденцио“ в Новара, една от неговите предишни значими творби. След височина от около 90 m квадратната форма на сградата преминава в кръгла гранитна колонада, известна като „Фенер“ (Лантерна), поставена върху основа с пресечен конус. Това конструктивно решение осигурява както естетическа лекота, така и необходимата стабилност, позволявайки сградата да достигне планираните 113 m в края на 1885 г.

Антонели проявява значителна инженерна изобретателност при проектирането на шпила, който се издига приблизително 50 m над Фенера. Той има осмоъгълно сечение и е оформен с десет последователни тераси, като първите две запазват колонади, а нагоре размерът им постепенно намалява. Достъпът до тях се осъществява чрез тясно зигзагообразно стълбище.

Строителството на шпила започва през 1886 г., но земетресението от 23 февруари 1887 г., макар и слабо, води до забавяне на работата и разкрива допълнителни структурни слабости. Това налага серия от корекции и инженерни намеси, които позволяват на терена да се консолидира под натоварване и гарантират устойчивостта на конструкцията в последния етап от изграждането.

1889 г.: завършване на кулата и Крилатия гений: 167,35 метра

Алесандро Антонели остава напълно отдаден на строителството на Моле Антонелиана до смъртта си през октомври 1888 г. Една от най-емблематичните сцени, свързани с него, е използването на примитивен асансьор, задвижван с макара, който му позволява да се издига на десетки метри височина въпреки напредналата му възраст. Почти 90-годишният архитект продължава лично да инспектира строителните работи, а този необичаен начин на придвижване се превръща в легенда.

През февруари 1889 г., малко преди смъртта си, Антонели обмисля завършването на кулата с петолъчка – един от символите на Италия. Впоследствие обаче избира друго решение: поставянето на статуя, изобразяваща „Крилат гений“, емблематичен символ на Савойската династия. Дизайнът е поверен на скулптора Фумагали.

Статуята е изработена от релефна и позлатена мед, тежи около 300 kg и държи копие в едната ръка и палмова клонка в другата. Първоначално е предвидено на главата ѝ да бъде монтиран електрически светлинен глобус, но впоследствие е избрано по-дискретно решение – малка петолъчна звезда, закрепена върху прът. С нея общата височина на статуята достига 5,46 m.

След смъртта на Алесандро Антонели през октомври 1888 г. завършването на Моле Антонелиана е поето от неговия син Костанцо и ученика му Крешентино Казели, които по същото време работят и по консолидирането на камбанарията на църквата „Санто Стефано“ във Венеция. Шпилът е завършен в началото на 1889 г., достигайки височина от 161,90 m.

На 10 април 1889 г. е монтирана статуята „Крилат гений“, с което сградата достига обща височина от 167,35 m – безпрецедентна за зидана конструкция както в Европа, така и в света по онова време. Именно тази внушителна височина ѝ придава прозвището „Моле“ (от итал. mole – „монументална сграда“). В същия ден се провежда и тържествената церемония по откриването, след което сградата става достъпна за обществеността. Любопитен детайл е, че много жители на Торино погрешно възприемат статуята като ангел, вместо като символичния „Крилат гений“ на Савойската династия.

Моле Антонелиана, официално открита на 10 април 1889 г., дълго време запазва статута си на най-високата зидана конструкция в света. Сградата често е поставяна в контекст с Айфеловата кула, открита едва десет дни по-рано – на 31 март 1889 г. Докато Моле Антонелиана остава рекордно висока сред зиданите постройки, Айфеловата кула се превръща в най-високата сграда в света до 1930 г., когато е надмината от Крайслер Билдинг в Ню Йорк.

11 август 1904 г.: Срутване на Крилатия гений На 11 август 1904 г. буря, придружена от мълния, събаря статуята на „Крилатия гений“ от върха на Моле Антонелиана. Въпреки внушителното ѝ тегло от около 300 kg, статуята не пада на земята, а остава балансирана върху една от по-ниските тераси. Днес оригиналната фигура се съхранява във вътрешността на сградата, като и до днес често е погрешно възприемана от посетителите като ангел, въпреки че представлява символичния „Крилат гений“ на Савойската династия.

1906 г.: петолъчка (167,35 метра) В началото на 1906 г. върху мястото на падналата статуя „Крилат гений“ е поставена нова петолъчка, изработена от мед и с диаметър около 4 метра. Проектът е дело на инженера Ернесто Джоти, ръководещ благоустройствените дейности на община Торино. С монтирането ѝ Моле Антонелиана възвръща височината си от 167,35 метра.

Между 1905 и 1908 г. архитект Анибале Риготи работи върху интериора на сградата, добавяйки нови декоративни елементи. В този период Моле Антонелиана става и една от първите сгради в града, осветявани нощем – тогава чрез система от газени лампи.

На 18 октомври 1908 г. сградата получава нова функция, превръщайки се в седалище на Музея на Италианското рисорджименто.

През 1931 г. започва мащабно укрепване на Моле Антонелиана чрез внедряване на масивни стоманобетонни армировки, проектирани от инженерите Поцо, Гиберти и Албенга. Тези конструктивни намеси са необходими за стабилното поддържане на свода и на сградата като цяло. Новата структура покрива голяма част от оригиналната тухлена зидария и декоративните елементи.

След преместването на Музея на Рисорджименто в Палацо Кариняно през 1938 г. Моле Антонелиана започва да се използва основно за временни изложби. По време на Втората световна война сградата остава по чудо невредима, въпреки тежките бомбардировки над Торино. Особено силни са ударите на 6 декември 1942 г., когато множество военни цели на близката улица „Верди“ са засегнати, а намиращият се отсреща Театро ди Торино, тогава Аудиториум на EIAR, е напълно разрушен.

23 май 1953 г.: Счупване на шпила На 23 май 1953 г., в 19:25 ч., мощна буря, вероятно вихрушка, откъртва 47 метра от върха на Моле Антонелиана. Срутилата се част пада в малката градина под централата на RAI, като част от шпила дори охлузва прозореца на стая на последния етаж, в която по това време се намира известният водещ Пиеро Анджела. Балконът на кабинета на говорителката Вера Ларсимонт също е частично разрушен, но инцидентът преминава без пострадали.Piero Angela, Il mio lungo viaggio. 90 anni di storie vissute

Разрушеният шпил може да бъде видян в края на началните надписи на филма Le amiche (1955) на Микеланджело Антониони. След инцидента титлата за най-високата зидана конструкция в Европа преминава към камбанарията на Улм (161,53 m), а тази за най-високата зидана сграда в света – към кметството на Филаделфия (162,85 m). Това се дължи и на решението шпилът да не бъде възстановен от зидария, а от стоманобетон, което променя първоначалната инженерна структура на сградата.

От 1953 до днес (167,5 метра)

Реставрация на шпила и монтаж на асансьор