Камило Гуарино Гуарини () е италиански архитект от XVII век, теоретик на архитектурата, автор на произведенията в сферата на математиката и философията, свещеник.
Завършва образованието си в Рим и е повлиян от Франческо Боромини. След различни пътувания е особено активен в Торино, Северна Италия, където става един от най-големите представители на Пиемонтския барок. Сред основните му творения са Параклисът на Светата Плащаница в Торинската катедрала, Палацо Кариняно и църквата „Сан Лоренцо“.
Биография Ранни години Гуарино Гуарини е роден в Модена на 17 януари 1624 г. в семейството на Раймондо Гуарини и Еуджения Марескоти. Завършва първоначалното си образование заедно с петимата си братя в родния си град, в къщата на редовите Театинските духовници на бул. „Канал Гранде“, непосредствено до бащиния му дом. Това е среда, наситена с научен кипеж, който благоприятства разпространението на архитектурната култура. Гуарини не е защитен от това влияние: следвайки стъпките на по-големия си брат Еудженио, през септември 1639 г. той влиза в Театинския орден.
На 22 октомври 1639 г. се премества за новициат в манастира „Сан Силвестро ал Куиринале“ в Рим, където учи богословие, философия, математика и архитектура до 1647 г. По това време градът преживява голям артистичен плам, който събира известни художници като Пиетро да Кортона, Джовани Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Преди всичко делото на Боромини изиграва решаваща роля в художественото образование на младия Гуарини, който, въпреки че не декларира изрично признателността си към него, все пак има възможност да наблюдава строителните обекти на Сан Карло але Куатро Фонтане, Оратория на филипините и Сант'Иво ала Сапиенца.
През февруари 1645 г. Гуарини заминава за Венеция като гост на манастира „Сан Никола дей Толентини“, където успешно завършва богословските си изследвания и става иподякон. След като се завръща в Модена през 1647 г., на 17 януари 1648 г. той е ръкоположен за свещеник и одитор на Театинския дом. Това е служба, която на свой ред му печели надзора на работите по новия Дом на ордена и за църквата „Сан Винченцо“, започната през 1617 г. от Паоло Реджани и вече пред завършване, за която се предполага, че намесата на Гуарини в дизайна е хипотетична. В тази работа Гуарини си сътрудничи с архитекта от ордена Бернардо Кастанини, който го научава на основите на строителството, и с Бартоломео Аванцини, официален архитект на Франческо I д’Есте, и успява да завърши обучението си с директен опит на строителната площадка. Работите обаче продължават четири дълги години поради несигурните условия на стабилност на проекта на Аванцини, но преди всичко поради предполагаем недостиг на пари, които според някои се дължат на измамите на Гуарини (касиер на Ордена от 1650 г.) и на брат му Еудженио.
Десетилетие на пътуване През 1655 г., само на тридесет години, Гуарини е назначен за ректор на Дома на театинците в Модена, но е принуден да се откаже от позицията поради враждебността на бъдещия херцог Алфонсо IV д’Есте. След това Гуарини смята за подходящо да напусне, макар и неохотно, родния си град. Десетилетието между 1655 и 1666 г. се характеризира с пътувания, може би дори извън Италия, като той първоначално е ангажиран като учител по теология, философия и математика, а след това и като архитект. През този период има възможност да развие познанията си за различни архитектурни култури.
За този период документацията е много оскъдна и според по-новата историография хипотезата за пътувания до Прага, Лисабон и Испания се оказва неоснователна. Той със сигурност е бил първо в Парма, след това в Гуастала, където присъствието му е засвидетелствано през 1655 г., и за кратко се завръща в Модена, където вероятно пише трагикомедията La Pietà trionfante за семинаристите. През двугодишния период 1660-62, но вероятно още през 1657 г., той отива в Месина, където освен че преподава в училището на Театинците, развива своите математически и литературни интереси и отпечатва La Pietà trionfante през 1660 г., като се занимава с архитектура. В Месина вероятно създава първата си работа с проекта за завършване на църквата „Сантисима Анунциата“ и съседния Колеж на театинците, построен по-късно. Той също планира завършването на църквата „Сан Филипо Нери“. Всички сгради обаче са разрушени по време на земетресението през 1908 г.
През 1662 г., след кратка спирка в Модена през юни, за да бъде близо до умиращата си майка, Гуарини заминава за Париж през есента, където му е възложено да ръководи работите по театинската църква „Сент'Ан Ла Роял“, строежът на която вече е започната от Маурицио Валперга. Гуарини променя съществено проекта и, сред многото трудности, строи, без да го завърши, сградата, днес изгубена, бидейки окончателно разрушена през 1823 г. Във Франция архитектът има възможност да разшири знанията си, като проявява интерес към готическата архитектура, работата на Франсоа Мансар и изследванията на Жирар Дезарг върху проективната геометрия. Освен това в Париж Гуарини разделя времето си между интензивната си архитектурна дейност и редактирането на тома Placita philosofica physicis rationibus experientiis – монументален компендиум на неговите астрономически, философски, физически и метафизични знания; писанието, публикувано в Париж през 1665 г.; му носи голяма слава в религиозните среди и свидетелства за постоянството на неговите философски и научни изследвания.
По отношение на два други проекта на Гуарини извън Италия – Санта Мария да Алтьотинг в Прага и Санта Мария дела Дивина Провинденца в Лисабон, които вече не съществуват, не е ясно дали са включвали пътувания до Иберийския полуостров и Централна Европа, а периодът на планирането им също е несигурен.
В Торино
Гуарини изоставя Париж и строежа на Сент'Ан ла Роял през октомври 1666 г. след спорове относно икономическото представяне на строителната площадка с театинеца Камило Сансеверино. Той пристига в Торино на 4 ноември 1666 г., изпратен от Генералния отец на театинците, за да ръководи ремонтните работи на църквата „Сан Лоренцо“. Сградата е замислена с централен осмоъгълен план, с изпъкнали страни и елипсовиден презвитерий, разположен напречно, който въвежда главна ос в композицията; пространството на долното ниво се определя от наличието на големи серлиани, които ограничават страничните параклиси, докато покривът е съставен от купол с ребра, които се преплитат, за да образуват осмоъгълника, върху който лежи фенерът. Във всеки случай Гуарини много бързо става торинец по призвание, дотолкова че името му е неразривно свързано с този град.
Параклис на Светата Плащеница
След като установява незабавно разбирателство със Савоя-Каринян, Гуарини получава лиценза на „Инженер за фабриката на параклиса на Светата плащеница с пълно отличие... и със заплата от хиляда сребърни лири по двадесет пари всяка година, за да започне в началото на януари на текущата година“. Още в предходния век Пелегрино Тибалди и Карло ди Кастеламонте са проектирали параклис за съхранение и изложение на Светата плащеница. След това задачата е поверена през 1657 г. на архитекта от Тичино Бернардино Куадри, чийто проект обаче е незабавно отхвърлен поради някои технически трудности. Гуарини създава параклис, разположен в апсидата на Торинската катедрала, в контакт с Кралския дворец. Върху цилиндричното тяло той присажда три ребра, които поддържат барабана, където шест големи прозореца се редуват с изпъкнали ниши; самият купол се определя от ребра, които се преплитат, раздробявайки повърхността на купола и от светлината, разпръсната през множество прозорци, които любопитно излизат от външната страна на конструкцията, където барабанът е затворен от криволичеща линия, която обхваща големите прозорци. Увенчаването, получено чрез прогресивното намаляване на използваните концентрични елементи, е с голяма оригиналност. През 1997 г. сградата е силно повредена от пожар, поради което е подложена на особено трудна реконструктивна реставрация, която приключва през 2018 г.
Години на кипеж
През 1671 г. Гуарини прави кратък престой в родната си Модена, но със задължението да се върне в Торино; за да гарантира това задължение, той оставя ръкописа на Euclides adauctus et methodicus mathematicaque universalis – обобщение на неговите изследвания в математическата и геометрична област, в Торино. Със завръщането му в Модена през 1672 г. твърдата опозиция на двора на Есте внезапно стихва, до такава степен че Франческо II д’Есте оказва натиск върху архитекта да го убеди да се върне в родния си град: все пак Гуарини, взет от строителните площадки на Сан Лоренцо и Параклиса на Светата плащеница, отказва предложението, продължавайки да служи на Савойския двор.
По същото време в издателската област Гуарини работи върху съставянето на Il modo di Misura le fabriche (1674) – ръководство за улесняване на изчисляването на повърхности и обеми, и Coelestis mathematica – компендиум от неговите астрономически изследвания, публикувани посмъртно, предлагайки също сътрудничеството си за начинанието на Theatrum Statuum Sabaudiae. Строежът на църквата на Непорочното зачатие и на Дома на театинците „Сан Винченцо“ в Модена, и двата открити през 1675 г., както и задачата за обновяване на феодалния замък на Емануил Филиберт Савойски-Каринян в Ракониджи, възложена му през 1676 г., също датират от този период.
През 1679 Гуарини е буквално затрупан с поръчки: през тази година, една от най-плодотворните и трудоемки в неговото съществуване, той всъщност участва в изготвянето на проектите за църквата „Сан Филипо Нери“ в Торино, за Йезуитския колеж на благородниците на Пиаца Сан Карло и преди всичко за Палацо Кариняно и Палацо Мадама. Палацо Кариняно, с известната си фасада с извито централно тяло, представлява най-важната строителна работа на Гуарини от този период: строителната площадка е започнала през август 1679 г. и е завършена едва след смъртта на Гуарини. От 1679 г. нататък той ръководи строителството на църквата „Сан Филипо Нери“, започнало през 1675 г. по проект на Антонио Бетино. Гуарини проектира свещено пространство с надлъжен план, с три купола в редица над главния кораб.
Последни години Междувременно Гуарини е назначен за богослов в дома на Емануил Филиберт Савойски на 9 юни 1680 г. с годишна заплата от четиристотин лири: това е дълг на благодарност за десетилетията му дейност в служба при Савоя и за способностите му, демонстрирани в дизайна на Параклиса на плащеницата. По-нататъшно завръщане в Модена през 1680 г. отново предизвиква спора между Модена и Торино за осигуряване на работата му, докато не получи окончателно позволение от Савойския двор. През февруари 1683 г. той отива в Милано, за да редактира тома Coelestis mathematicae pars prima et secunda, публикуван посмъртно. Подобна съдба има и Architettura civile – архитектурен трактат, който илюстрира архитектурните принципи на автора, а също така документира с гравюри нереализираните проекти и изчезналите сгради, чието editio princeps датира от 1737 г. На теоретично ниво често се отбелязва, че трактатът на Гуарини е един от първите изрази на интерес към Готиката след дълъг период на липса на интерес.
Умира при неопределени обстоятелства в Милано на 6 март 1683 г. на 59 г.
Стил Марио Лабо определя стила на Гуарини по следния начин:
Според изкуствоведа Джулио Карло Арган:
Творчество Църква „Сантисима Анунциата“ (Месина)