Потребителните кооперации в България са кооперативни организации предимно за търговия, изкупуване и производство на хранителни и други потребителски стоки с местно значение. Създават се въз основа на първия български търговски закон, обнародван в брой 114 на Държавен вестник от 29 май 1897 г.Централен кооперативен съюз – България. „47. Търговският закон от 1897 г. - първа законова уредба за кооперациите“. Справка към 05.04.2025. Те възникват в края на 90-те години на XIX век – първоначално в градовете, като обхващат предимно работническото население, а по-късно – и други слоеве на градското население – чиновници, студенти, офицери; имат за цел да доставят на членовете си на сравнително ниски цени хранителни продукти и други стоки от първа необходимост. Откриват кооперативни фурниРечник на българския език. 1. Разг. Специално иззидана голяма пещ за печене на хляб, ястия и др. 3. Помещение с иззидана такава пещ за печене на хляб и др. печива; пекарница, хлебарница., гостилнициРечник на българския език. ГОСТЍЛНИЦА ж. 1. Малък ресторант от по-долна категория., работилнициРечник на българския език. РАБОТЍЛНИЦА ж. 1. Работно помещение за ръчна, главно занаятчийска работа. 2. Разш. Място на работа, на трудова дейност.. Първите потребителни кооперации са „Хляб" във Варна (1898 г.), „Работник" в Ямбол (1899 г.), „Работник" в Пловдив (1899 г.), „Съгласие" в Самоков (1900 г.), „Братство" в Казанлък (1900 г.), „Напред" в София (1903 г.).Енциклопедия „България“, том 5, стр. 384, Потребителни кооперации. Издателство на БАН, София, 1986 г.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3539. Потребителни кооперации. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.

Потребителните кооперации в селата възникват като кредитни земеделски кооперации под форма на земеделски спестовно-заемателни каси. Освен с кредитиране те се занимават и с влогонабиране, търговия със стоки за потребление, общи доставки на земеделски инвентар, продажба и преработка на кооперативни начала на селскостопански произведения, обществено хранене, битови услуги. Влогонабирането не намира широко разпространение, тъй като не всички кооперации са в състояние да гарантират сигурността на влоговете и да спечелват с това доверието на вносителите.Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Пътеводител на архивните фондове (1834 – 1944), Част І; стр. 52 Поради многообразната си дейност кооперациите получават и названието всестранни кооперации. Към някои от тях са изграждани производствени отдели за кооперативно обработване на земята, например „Трудово производителен земеделско стопански отдел“ при кредитна кооперация „Сила“ в село ПирнеДържавна агенция „Архиви“, Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 34, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско (1944 - 1958); (1990 - 1994); Промени в наименованието на фондообразувателя; Кредитна кооперация „Сила“ – Трудово производителен земеделско стопански отдел – с. Пирне, Бургаско (1944 – 1948), а в Ямболско такива отдели се създават в периода 1937 – 1940 г. към кооперациите в селата Веселиново, Кукорево, Каравелово, Окоп, Първенец, Стралджа, Ханово и Тенево.

Висш орган на управление на потребителните кооперации е общото събрание на кооператорите, което избира управителен и контролен съвет, одобрява решенията на изборните ръководства и осъществява контрол по всички въпроси на кооперативната дейност. Членовете внасят встъпителни и дялови вноски. В края на годината всеки кооператор получава процент от годишната печалба (дивидент) в зависимост от дяловия си капитал.

В България непосредствено преди Втората световна война (1939 – 1945 г.) има около 2700 градски и селски потребителни кооперации.

След 1945 г.През периода на социализма в България (1944 – 1989 г.). потребителните кооперации се утвърждават като форма на икономическа връзка между града и селото. Дейността им е планова, осъществява се на принципа на стопанската сметкаТерминът „стопанска сметка“ означава основен метод за стопанисване на социалистическата собственост и за планово управление на социалистическите стопански единици; икономическа форма за организация на общественото производство. Енциклопедия "България", том 6, стр. 475, Стопанска сметка. Издателство на БАН, София, 1988 г. Справка към 06.04.2025. Терминът е изгубил значение.. През 1949 г. чрез сливане на няколко кооперации е образувана потребителна кооперация „Наркооп", която обединява жители на градски и крайградски селища. Заедно със селските потребителни кооперации „Селкооп" организира търговията на дребно и общественото хранене във всички села в страната и има магазини и заведения в повече от 150 града. Те организират изкупуването на селскостопански произведения от обществения сектор и от личните стопанства, на диворастящи плодове, билки и гъби. Изграждат магазини, пазари, материално-техническа база за обществено хранене (ресторанти, сладкарници, павилиони) и туризъм (хотели, мотели, къмпинги); развиват значителна промишлена дейност (производство на хляб, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, готови храни, полуфабрикати, стоки за широко потребление).

През периода на социализма в България са променени обществено-икономическите условия; настъпват изменения и в имуществените права на кооператорите. Отпада изплащането на дивиденти. Постепенно с нарастващото уедряване и специализацията на потребителните кооперации броят им намалява – от 4560 през 1950 г. на 835 през 1970 г. и на 392 през 1983 г.

В средата на 80-те години на XX век потребителните кооперации осъществяват 31% от стокооборота на търговията на дребно и 36% от стокооборота на заведенията за обществено хранене в страната. Те се ръководят от Централния кооперативен съюз.

След 1989 г. дейността на потребителните кооперации е ограничена, търговската им мрежа е намалена, продадени са голяма част от заводите за консерви, за бутилиране на минерални води и за производство на безалкохолни напитки, складови бази, терени.

Вижте също Потребителска кооперация

Бележки

Категория:Кооперации в България