Георги Радев Овчаров е български архитект от междувоенния период, чието творчество е повлияно от неокласицизма.
Семейство и образование Роден е на 20 април 1889 г. в дунавския град Силистра в семейството на Ради Овчаров.
Започва да учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен през 1911 г. След дипломирането си се завръща в България.
Първата световна война и „Клубът на интелектуалците“ в София
През Първата световна война е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в София. Става член на известния тогава „Клуб на интелектуалците“. В клуба се запознава с арх. Иван Васильов, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Андрей Николов и др. Попада в обкръжението на цар Борис III и от него получава първата си по-голяма поръчка – две малки жилищни сгради в Евксиноград. През 1926 г. проектира къща с ателие за писателя Сирак Скитник (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес ИСУЛ) в София.
През 1928 г. е обявен конкурс за сграда на Агрономическия факултет на СУ. Не е присъдена първа награда, а на второ място е класиран немският проф. Херман Бухер. Той възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През следващите години Георги Овчаров изгражда редица сгради в цялата страна. През 1949 г. успява за кратки срокове да проектира Мавзолея на Георги ДимитровОвчарови – архитекти по наследство и дух , в-к Сега, 18 юли 1999 г., заедно с Рачо Рибаров и Иван Данчов. Последната му творба е мостът Гюргево-Русе („Дунав-мост“ или „Мост на дружбата“), чието завършване не доживява.
Умира на 15 октомври 1953 г. в родния си град.
Изградени сгради по негови проекти Минералната баня в Овча купел, София (1925 – 1928) Работническа болница (конкурс: 1927, реализация: 1930 – 1935) Агрономически факултет – днес Биологически факултет (1924 – 1930), Къщата на Сирак Скитник на ул. „Борова гора“ 28 в София (1926), Сграда на община Бургас (1927, 1934 – 1943) Дом на труда, Пловдив (1935), Хотел „Кооп“ и съюз на популярните банки, ул. „Г. С. Раковски“ № 116 (1934), Министерство на вътрешните работи (1936), Военното издателство (строено за банка) на ул. „Иван Вазов“ 12 в София (1940 – 1944), Къща на инж. Янакиев във Враца (1941 г.), Държавен музикален театър – София (1951), Мавзолея на Георги Димитров (1949, разрушен на 21 август 1999 г.), Моста на Дунав при Русе-Гюргево (1953). Кооперацията на източния ъгъл на улиците „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“, построена върху имот на семейство Стоянович. До 1928 г., когато строителното дружество „Пител-Браузеветер“, командитно дружество „Петров и Сие“ и архитектите Георги Овчаров и Генко Попов купуват имота, номерата на улиците са съответно 62 и 67, Кооперацията на ъгъла на улиците „Славянска“ и „Шести септември“ (1929) е построена по проект на арх. Овчаров – в тази кооперация той остава да живее до края на живота си (1953 г.). През 2003 година на фасадата ѝ е поставена паметна плоча, която да напомня за делото на видния български архитект. АМБ и МВР поставиха плоча на арх. Георги Овчаров и Информация за откриването от страницата на МВР (със снимки)
Галерия
Бележки
Външни препратки
Искра Ценкова, „Почеркът на архитект Георги Овчаров“, сп. „Тема“, бр. 12 (231), 27 март 2006 (архивирано от оригинала)
Категория:Български архитекти Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Възпитаници на Мюнхенския технически университет Категория:Родени в Силистра Категория:Починали в Силистра Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив