Емануил Димитров Шаранков е виден български психиатър, професор, психотерапевт.
Биография Роден е на 21 януари 1903 г. в София в учителско семейство. През 1928 г. завършва медицина в Софийския университет. След това започва работа като училищен лекар в Кнежа. В продължение на три години и половина (до 1933) е редовен асистент в катедрата по патология в бившия ВМИ – София. Доброволен и редовен асистент (1929 – 1939) в катедрата по неврология и психиатрия на ВМИ. Между 1936 и 1937 г. специализира невропатология в Университетска нервна клиника в Мюнхен.Психосоматична медицина, бр. 2, 1993, с. 76 От 1939 до 1941 г. е управител и лекар на частна болница за душевноболни в Павлово. Между 1941 и 1945 работи в Централния медикопедагогически институт. От началото на 1945 г. за почти 1 година е назначен за началник на нервното отделение на Работническата болница. След това за 5 години е началник на нервното отделение на Втора окръжна болница в София. От 1951 г. е доцент по психиатрия, а от 1959 г. и професор. През 1950 г. е назначен за директор на новосъздадения Психоневрологичен научноизследователски институт (НИПИ). От 1953 г. е завеждащ катедрата по психиатрия и неврология, а след като тя се разделя на две, завежда тази по психиатрия, които са част от ИСУЛ. Излиза в пенсия през 1969 г. След това работи като консултант към Медицинската академия,Проф. д-р ЕМАНУИЛ ШАРАНКОВ. Неврол., психиатр. и неврохирург. София, XII, 1973, № 5, с. 404. Психиатричната болница в Нови Искър, Градския психоневрологичен диспансер в София. Известно време ръководи секцията по дефектология към Института по образованието на Министерството на просветата. Заедно с Иван Петров, Георги Лозанов и Атанас Атанасов написва първото в България „Ръководство по психотерапия“ през 1963 г. Написва монография в областта на нестинарството. Умира през 1997 г.Стоименов, Й. (ред.). Психиатричен енциклопедичен справочник. АИ „Проф. Марин Дринов“, 2004.
Библиография Нестинарство: Същност и прояви. Психофизиологичен и патопсихофизиологичен поглед върху огнеходството. Печатница „Трицвет“, 1947. Неврозите. Клиничен поглед, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, 1961. Иван Петров, Георги Лозанов и Атанас Атанасов. Ръководство по психотерапия. Изд. „Медицина и физкултура“, 1963 (съавт.). Личността – здрава и психопатна. Изд. „Медицина и физкултура“, 1971. Внушението – същност, изява, значимост. Изд. „Медицина и физкултура“, 1981. Асен Петков. Лекции по психология на личността и възпитанието. Св. Климент Охридски, 1981 (съавт.). Огнеходство. Св. Климент Охридски, 2001.
Източници
Категория:Български психиатри Категория:Български лекари Категория:Възпитаници на Медицинския факултет на Софийския университет (до 1950) Категория:Починали в София Категория:Родени в София