Бенедикт Химфи (на унгарски: Benedek Himfi) е унгарски благородник от XIV в., рицар и дипломат на крал Лайош I Велики, участвал във военни кампании в Италия и на Балканите. По време на унгарската окупция на Видинското царство е назначен за бан на България.
Кариера Бенедикт Химфи се споменава за пръв път в писмени източници през 1343 г. като придворен рицар на крал Лайош I Велики.
От 1352 г. е капитан на замъка Сомло, от 1357 г. е испан на Комаром, от 1358 г. испан на Пилис, между 1360 и 1362 е испан на Сатмар, Марамарош и Угоча, между 1365 и 1366 е испан на Красо и Кеве, между 1371 и 1375 е испан на Темеш и Чанад, между 1379 1380 е испан на Пожони, Бакони, Гьор, Фейер и Комаром). През по-голямата част от живота си участва в унгарските военни кампании в Италия и на Балканите и изпълнява важни дипломатически мисии (в папския двор в Авиньон и други). По време на престоя си в Авиньон той получава индулгенции и различни папски разрешения за себе си и семейството си и изгражда параклис.B. Alsáni, Bartholomew of Vasvár, B. Himfi, J. Kétyi
На Балканите През периода 1365 – 1366 г., заедно с по-малкия си брат Петър Химфи, играе важна роля в унгарската политиката на на Балканите. През май 1365 г. Лайош I нахлува във Видинското царство и след кратка обсада превзема столицата му Видин. В кампанията участват палатинът Миклош Конт, кондотиерът граф Улрих I фон Цили, Денис Лакфи, брат му Емерик Лакфи и други унгарски рицари. Цар Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в крепостта Хумник в в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетото Видинско царство е превърнатато в „банат“ – унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. За първи „бан на България“ е назначен Бенедикт Химфи, като негов заместник е по-малкия му брат Петър Химфи. В следващите години военните действия между унгарци и българи се водят с променлив успех. Особен интерес предизвиква писмото на Петър Химфи от 20 октомври 1366 г. до неговия брат Бенедикт, „капитан на Видин и България“, за ситуацията около крепостта Feyerwar (Белоградчик) и необходимостта от подкрепления срещу „княза на Търново“. В писмото до бан Бенедикт от 11 ноември 1366 г. крал Лайош I му нарежда да прекрати настъплението в България и да се яви при него лично. В кралското писмо от 2 април 1367 г. до Петър Химфи, кастелан на Оршова, се съдържат благодарности за заслугите му във военните действия срещу българите, явно заради спирането на настъплението им при Белоградчик.Димитров, Христо. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София, 1998.
Войни с Венеция През 1373 г. крал Лайош I изпраща унгарски войски на помощ на своя съюзник Франческо I да Карара, владетел на Падуа, който воюва с Венецианската република. Армията от 4000 унгарци и 1000 австрийци, водени от Бенедикт Химфи и Стефан II Лакфи пристига през май в Падуа и заедно със силите на Да Карара разбива венецианците при река Пиаве. По-късно, през месец юли венецианците обсаждат Тревизо и нанасят поражение на унгарците, пленявайки Стефан Лакфи. През 1378 г. избухва войната Киоджа и крал Лайош I изпраща нова армия, под командата на Химфи и Янош Хорват на помощ на Падуа. На следвашата 1379 г. Бенедикт Химфи е част от унгарската делегация, която води преговорите с Венеция довели до Торинския мир от 1281 г.
Семейство Бенедикт Химфи има един брак с Доротея Есегвари. От нея има две деца – Никола и Маргарет Химфи. Никола следва пътя на баща си, като става кралски рицар от 1374 г. до смъртта си през 1382 г. Маргарет е отвлечена при нападение на турците през 1375 г. и продадена като робиня на остров Крит. На следващата година Бенедикт съставя завещанието си и заминава на поклонение към Светите земи заедно с рицаря Стефан II Лакфи и още четиринадесет спътници. Химфи наема кораб от Венция до Родос, където се среща с Великия магистър на Хоспиталиерите Робер де Жюили и го моли за помощ в издирването на дъщеря си. Маргарет е намерена и се връща в Унгария през 1405, но баща ѝ умира през октомври 1380 г. и не доживява да я дочака. След като остава вдовица, през 1385 г. Доротея Есегвари става монахиня в манастира „Света Екатерина“ във Веспрем.From Slavery to Freedom: the Fate of Margaret Himfi
Вижте също Видинско царство Лайош I Велики Миклош Конт Владислав Ополчик Улрих I фон Цили Франческо I да Карара
Литература Medieval nobility in Central Europe: The Himfi family. Cosmin Popa-Gorjanu. The Realm of St Stephen. A history of Medieval Hungary 895–1526. Pal Engel.
Източници The relationship between Louis the Great and Padua in the mirror of Hungarian charters Subjects of the Kingdom of Hungary, Croatia, and Slavonia as Mercenaries in Fourteenth-Century Italy: Social and Cultural Dimensions
Бележки
Категория:Унгарска аристокрация Категория:Видинско царство