Партизанското движение в България е част от съпротивата срещу силите на ОстаWieviorka, Olivier and Tebinka, Jacek, "Resisters: From Everyday Life to Counter-state," in Surviving Hitler and Mussolini (2006), eds: Robert Gildea, Olivier Wieviorka, and Anette Warring, Oxford: Berg, p. 153., ръководена от страна извън България, в интерес на чужда държава.Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. История на Нова България 1878-1944, т. III, София, Издателска къща „Анубис“, 1999, с. 606. Организирано е от БРП и обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България, Даскалов, Д., Политически убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон“, С., 1999 г., с.147 включително терористични нападения. Целта им е установяване на работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата. По това време в страната е въведено военно положение на фона на установения личен режим на царя, и на фона на присъединяването на страната към Тристранния пакт в началото на 1941 г.
До нападението на Третия райх над СССР, комунистите водят агитация в полза на германо-съветското приятелство и са на страната на Оста. Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на гражданска война.Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, стр. 197.Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136 Организационната структура на движението е Централната военна комисия на БРП, а от пролетта на 1943 г. е т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Политическата му организационна структура, от лятото на 1943 г., е Отечественият фронт.Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.491, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г. Участници в партизанското движение са партизани, ятаци, помагачи, членове на бойни групи и нелегални. Държавната власт и нейните поддръжници използват за партизаните и наименованията „шумкари“ и „шумци“. Партизаните са наричани „шумкари“ и от някои историци.Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 148.Ангелов, Веселин. Премълчани истини. Лица, събития и факти от българската история 1941-1989, София 2005, с. 194, 221-222.
Партизанското движение е съставено почти изцяло от просъветски и прокомунистически активисти,Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, стр. 195 – 196. като практически представлява въоръжено крило на БРП, поне до лятото на 1943 г.Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.491, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г. Според някои автори, във въоръжената дейност са привлечени много леви земеделци,Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.482, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г. както и някои криминални елементи и мародериГруев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 41.Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. История на Нова България 1878-1944, т. III, София, Издателска къща „Анубис“, 1999, с. 609. и окървавили се активисти на македонското движение. Същевременно някои съюзници на комунистите в Отечествения фронт, по-специално: повечето лидери на социалдемократитеДертлиев, Петър. Ден първи – ден последен, ИК „Свят. Наука“, София, 1996 г. се отнасят отрицателно към партизанското движение, отхвърляйки неговата ефективност и целесъобразност. Земеделците, особено тези от БЗНС „Пладне“ масово навлизат в партизанското движение, тъй като БЗНС „Пладне“ е първата партия, която взема решение за въоръжена борба, още през 1940 г.Пантев, А.; Гаврилов, Б., 100-те най-влиятелни българи в нашата история, стр.262, издателство „Репортер“, София, 1997 Според други автори, в сравнение с партизанските движения в съседните страни, българското се откроява с почти изцяло комунистическия си характер. До навлизането на съветските войски в страната през септември 1944 г. движението не успява да придобие значими размери, но през следващите месеци играе важна роля като източник на кадри за администрацията и репресивния апарат на установяващия се тоталитарен режим.
Съществуват твърдения, че по своя състав, партизанското движение е комунистическо-земеделско. Голяма част от партизаните са земеделци.Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр. 482, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г. Това са членове и симпатизанти не само на БЗНС „Пладне“, но и на другите БЗНС-та. Според писмо на ръководители на партизанското движение до Георги Димитров от 12 март 1944 г. обаче, отразено в неговия дневник, членовете на РМС и на БРП са 50-60% от партизаните (25-30% - комунисти, 25-30% - комсомолци), 30% са безпартийни.Георги Димитров, Дневник. 9 март 1933 – 6 февруари 1949, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1997, с. 414.
История Предистория След ремилитаризирането на Рейнската област, анексирането на Австрия от Германия и Мюнхенското споразумение (Германия, Италия, Великобритания и Франция), с което Судетската област се предава от Чехословакия на Германия, междудържавните отношения в Европа се изострят. Германия заграбва цяла Чехословакия. Едновременно се водят преговори между Великобритания и Германия,Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 114, Служебна бележка на германския посланик в Лондон Дирксен за разговор на Волтат с Х. Уилсън и Хадсън на 29 юли 1939 г. Великобритания, Франция и СССРХристоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 114, Проект за съглашение между Великобритания, Франция и СССР от 2 юни 1939 г. и Германия и СССР.Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 115 – 116, Договор за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г. След провала на преговорите между Германия и Великобритания; Великобритания, Франция и СССР за мирно уреждане на възникналия конфликт, на 23 август 1939 година в Москва между Германия и Съветския съюз е подписан „Договор за ненападение между Германия и СССР“ (Пактът Рибентроп-Молотов). Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до започване на масираните военни действия на Втората световна война на територията на Европа. В секретните клаузи към този договор за ненападение се разпределят сферите на влияние между СССР и Германия в Източна Европа. На 1 септември 1939 година германските войски нахлуват в Полша от запад, а на 17 септември същата 1939 година части на Червената армия нападат Полша от изток. На 27 септември 1939 година Полша е напълно окупирана – двете съюзнически армии се срещат на река Висла. След влизането на германските войски в Полша на 1 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия – така наречената Странна война, водена, за да се помогне на Полша. На 30 ноември 1939 г. СССР започва война с Финландия, т.нар. Зимна война. Започва и „освобождаването“ на Латвия, Литва, Естония и Молдова. Заради войната СССР е изключен от Обществото на народите.
На 27 септември 1940 година е подписан и Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.
Страните от Тристранния пакт започват дипломатически постъпки за включването на България към Пакта. През месец септември 1940 година, под натиска на Германия и със съгласието на СССР, Румъния връща Южна Добруджа на България. На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. На същия ден в Рим Мусолини заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу Гърция. В София разбират, че между Италия и Германия няма съгласуваност, което ѝ дава възможност да отхвърли и двете предложения. СССР също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. На 12 и 13 ноември 1940 година съветският външен министър Вячеслав Молотов посещава Берлин, за да получи съгласието на Хитлер СССР да предостави на България гаранции. Хитлер отклонява това предложение, но Молотов се опитва да постигне целите си с пряк демарш в София. В София пристига главният секретар на съветското външно министерство, Аркадий Соболев, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ и разполагане на руски военни бази в България. Предложението на Соболев и неговата мисия в страната се придружават от шумна кампания на комунистическата партия, която събира подписки в подкрепа на съветското предложение. СССР дори предлага след сключване на пакта двете страни заедно да се присъединят към Оста. Но правителството се опасява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата.
В края на 1940 година БЗНС „Пладне“ взема решение за въоръжена борба и предлага на БРП създаване на Отечествен фронт и започване на въоръжени действия срещу диктатурата. Целта е премахване на безпартийния режим, установен през 1934 г., демократизация, установяване на република и недопускане на евентуално обвързване с Третия райх. ЦК на БРП отхвърля предложението, поради обвързаността на СССР с Нацистка Германия чрез Пакта Рибентроп-Молотов. Тогава Г. М. Димитров и партията му БЗНС „Пладне“ решават да действат съвместно с британските тайни служби и тези на Югославия. Планираният пуч според британските виждания следва да доведе до формиране на Балканска федерация под върховенството на Турция. Така БЗНС „Пладне“ става първата партия, която взема решение за въоръжена борба.Даскалов, Д., Политически убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон“, С., 1999 г. стр.166 – 168 Скоро след това решение партията започва подготовката за държавен преврат, но не намира никаква поддръжка.Защо Чърчил нарича д-р Г.М. Димитров – Гемето „британски агент“. Митре Стаменов, в-к „Македония“, брой 10, 10 март 1999 г. През февруари 1941 година заговорът е разкрит от обществена безопасност и ръководителите на заговорниците бягат в чужбина. Самият Г. М. Димитров успява да избяга във Великобритания. Издадена му е задочна смъртна присъда, както и 10 задочни смъртни присъди на други земеделци и 4 присъди на доживотен затвор.Даскалов, Д., Политически убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон“, С., 1999 г.Пантев, А.; Гаврилов, Б., 100-те наийвлиятелни българи в нашата история, издателство „Репортер“, С., 1997
В края на 1940 г., раздразнен от опитите на България да запази неутралитет, Адолф Хитлер предупреждава монарха, че германците имат два начина да влязат в България – като приятели или като врагове. Три месеца по-късно 500-хилядна немска армия достига северната граница на България и се разполага на румънския бряг на Дунав. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. През март в страната навлизат съюзническите войски на Третия райх, за да достигнат до Гърция на помощ на провалящата се кампания на Италия срещу Гърция. БРП разпространява позиви с много остро антигерманско съдържание, в които българския народ се призовава „да прогони чужденците от страната“.Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 36, док № 19, Поверително донесение на Бюрото на Абвера в София за отношението на населението към навлизащите в България германски войски. ЦК на БРП (к) нарича присъединяването към Тристранния пакт „фатална стъпка“ и наново настоява за съюз със СССР.Божилов И. и кол., История на България, издателство „Христо Ботев“, С., 1992, с. 695