Осемте знамена (на китайски: 八旗, Bāqí) представляват уникална военно-административна система, създадена от манджурите в началото на XVII век и използвана от династията Цин (1644 – 1912 г.) за контрол и управление на своята армия, население и територии. Системата играе ключова роля в създаването на Цинската империя и поддържането на властта на манджурите над Китай в продължение на почти три века.
История Системата на знамената е създадена от Нурхаци, основателя на Късната династия Дзин, предшественик на династия Цин. Първоначално тя включва четири знамена, но по-късно била разширена до осем знамена, за да побере нарастващата манджурска армия и население. След завладяването на Китай от Цин структурата на знамената е разширена, за да включва ханските китайци и монголите, създавайки така наречените хански знамена и монголски знамена.
Структура и функции Осемте знамена изпълняват едновременно военни, административни и социални функции:
Всяко знаме е съставено от военни единици, като най-малката – нуру – включвала 300 мъже. Знамената са едновременно бойни единици и общности, в които живеят членовете със семействата си. Всеки член на знаме получава заплата, оръжие и униформа от държавата. По време на война мъжете от знамената служат като елитни войски.
Видове знамена по етнически признак След установяването на властта над Китай манджурите създават три разновидности на знамената:
Манджурски знамена (满洲八旗) Хански знамена (汉军八旗) – включващи китайци, преминали на страната на Цин Монголски знамена (蒙古八旗) – включващи монголски войски, верни на династията
Литература
Crossley, Pamela Kyle (1990), Orphan Warriors: Three Manchu Generations and the End of the Qing World, Princeton University Press, ISBN 978-0-691-00877-6 Rawski, Evelyn S. (1991), "Ch'ing imperial marriage and problems of rulership", in Watson, Rubie Sharon; Ebrey, Patricia Buckley (eds.), Marriage and Inequality in Chinese Society, University of California Press.
Категория:Цин (17 – 20 век)