Бу̀ря е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
География Село Буря се намира на около 17 km източно от град Севлиево. Разположено е на разлато възвишение южно от рида Голямата стена. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.Енциклопедия „България“, том 1, стр. 420, Издателство на БАН, София, 1978 г. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 482 m, на юг нараства до около 510 – 515 m, а на северозапад намалява до около 455 m.
През село Буря минава третокласният републикански път III-609, който на изток води през съседното село Гостилица към град Дряново, а западно от Буря прави връзка с третокласния републикански път III-406.
В землището на село Буря, на течащата западно от селото река Негованка има два язовира и рибарникАгенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК); Кадастрална карта на България, поземлен имот 07082.145.253, язовир, поземлен имот 07082.42.249 (дял на село Буря от поделения със село Добромирка язовир) и поземлен имот 07082.12.250, рибарник , към 2021 г. Забележка: За да проверите информацията, отворете в сайта на АГКК раздела „Кадастрална карта на България“ и въведете посочен кадастрален идентификатор на поземлен имот (например, 07082.145.253) в полето „Ключови думи“ към картата.
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Етнически групи|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 226 || 100|- |align="left"|Българи || 166 || 73,45 |- |align="left"|Турци || 53 || 23,45 |- |align="left"|Цигани || ... || ... |- |align="left"|Други || ... || ... |- |align="left"|Не се самоопределят || ... || ... |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0 |}Числеността на населението''' на село Буря по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово. Справка към 26.12.2025.
История След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя с името Малкòчево, попада в Княжество България.Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово. Информация с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. През 1950 г. дотогавашното село Малкòчево е преименувано на Буря.Справка за с. Буря, общ. Севлиево, обл. Габрово към 10.09.1950 г.; Събитие: промяна на наименование
При османското владичество над българските земи До Освобождението селото е известно като Ходжа Омер и Малкочлар.
Османското завоевание изглежда заварва българско селище в района на местността Кьофери,Блог на Петко Недялков; 17 юни 2020 г.; Из книгата „Село Сенник“; От древността до руско-турската война 1877 – 1878 година; 2. Османски период (XV – XIX век), „Кьофери.“. Старото име на село Сенник е Чадърлий (Чадърлу); връзка с Малкочлар. Видяно през ноември 2020 г. тъй като според легендата тук в близост живели българи и тюркски колонисти. При верски спречквания селището е изоставено, като българите отишли в съседното село Гостилица, а турците се установили на мястото на днешното село.
За пръв път писмено името на селото е засвидетелствано в регистъра на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г.Регистърът се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. като Ходжа Омер, с 9 мюсюлмански домакинства и приход от 791 акчета. Заедно с посоченото преди него село Сюлейман, то е съществувало и около средата на века, когато доходите му са били около два пъти по-малко и най-вероятно е наброявало само 3 – 4 домакинства. Следователно можем да отнесем възникването на Ходжа Омер към средата на века. И в този случай наименованието на селото идва от името на авторитетен турски предводител, който е водач на малка група тюркски колонисти, заселили се в района на днешното село Буря. Такава е общоприетата практика по онова време. От 1516 г. нататък селото се среща във всички документи като Малкочлар, по името на Малкоч баба.
Според проф. Николай Ковачев заселниците са били военна група, а Мария Донева, автор на историята на село Добромирка, смята, че се касае за юруци. Предположението си за юрушкия произход на заселниците тя гради върху факта, че и днес в района има запазено наименование на местност Юрушкото. Към този аргумент трябва да прибавим сведението от един турски документ от 1855 г., съхраняван в НБКМ под сигнатура ОА, 3/5, № 2539, в който се споменава за черибашията Дахил от Малкочлу (друго турско име на селото), а тази титла са носели юрушките военачалници. В регистъра от 1479 г. обаче юрушките поселения се отбелязват точно, а Ходжа Омер не се сочи като такова. Като причина за това може да се предположи обстоятелството, че юруците са преминали към уседнал начин на живот и са се смесили и с местно ислямизирано население. Само така може да се обясни липсата на изричното посочване в регистъра, че са юруци.
След Освобождението Освобождението заварва Малкочево като голямо турско село. След Освобождението повечето турци се изселват, а на тяхно място се заселват българи от Габровско и Дряновско.
В югоизточния край на селото се намира старо турско гробище със занемарено тюрбе на Малкоч баба, легендарния покровител на селото.
В село Буря е издигнат паметник на Стефана Цонева (Буря) – партизанка, загинала през 1943 г. в сражение край селото – тогава Малкочево, на чието партизанско име то е наречено. Има и паметник на загиналите във войни жители.
Църква Основният камък на църквата ”Света Параскева” е положен на 22 юли 1897 г., а строителството е завършено през 1898 г. Осветена е на 14 октомври 1902 г. от търновския митрополит Антим.ИСДА, фонд 216К; Църковно настоятелство при църква „Св. Параскева“ – с. Малкочево, Габровско (1902 – 1944); История на фондообразувателя
Училище През учебната 1886 – 1887 г. е открито от няколко жители на селото частно начално училище с една паралелка. Постепенно то се разраства и през учебната 1907 – 1908 г. е начално училище с 4 паралелки – от I до IV отделение.Речник на българския език Отделение. 6. Остаряло Клас в началното училище. През учебната 1913 – 1914 г. поради заразните болести морбили и коклюш учебният материал не е взет, децата не посещават редовно учебните занятия и нито един ученик не е преминал в по-горно отделение. През учебната 1921 – 1922 г. към училището е открит един прогимназиален клас. Неговото съществуване, обаче е било колебливо, поради липса на учители. През 1927 – 1928 учебна година I клас„I клас“ преди замяната на термина „отделение“ в началното училище с термина „клас“ става след замяната „V клас“. отново се открива и от тогава училището се води Народно основно училище.ИСДА, фонд 443К; Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Малкочево (с. Буря), Габровско (1886 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя През учебната 1961 – 1962 година се открива VIII клас и с това се осъществява задължителното вече осмокласно основно образование. От 1991 г. от наименованието отпада думата „народно“ и училището се преименува в Основно училище „Христо Ботев“ – село Буря. От учебната 1997 – 1998 г. училището се закрива.ИСДА, фонд 937; Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Буря, Габровско (1944 – 1997); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
Читалище Читалището в село Буря (тогава Малкочево) е основано през 1921 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. е извършено прочистване на литературата в читалищната библиотека и заедно с книгите са унищожени и част от архивните документи. От 1967 г. читалището разполага със свой културен дом.ИСДА, фонд 717; Народно читалище „Пробуда“ – с. Буря, Габровско (1944 – ); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
Потребителна кооперация На 24 април 1919 г. в присъствието на 50 души земеделски стопани от село Буря (тогава Малкочево) се основава Кредитна потребителна кооперация „Прогрес“. Още в първите дни кооперацията развива енергична дейност: приема спестовни влогове, отпуска заеми на селяните за покупка на добитък и инвентар, доставя разни хранителни и колониални стоки на селското население, изкупува селскостопански произведения. През 1920 г. кооперацията открива магазини в наета за целта сграда. Дейността на кооперацията през 1926 г., поради редица неудачи, като вересии,Речник на българския език Вересѝя. Разговорно 1. Покупка или продажба на стока на кредит, на доверие, без заплащане. слабо ръководство, малък капитал и други почти спира. Благодарение на решението на извънредното общо събрание на 27 март 1926 г. за увеличаване на дяловия капитал от 100 на 200 лева дейността на кооперацията се стабилизира и нараства. След 1944 г. дейността на кооперацията включва: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване селскостопански произведения, дървообработване, млекопреработване, изваряване на ракии, пулпопроизводство, плодосушене и други. През 1954 г. е построена търговска сграда, през 1959 г. кооперацията – вече Потребителна кооперация Прогрес, открива фурна и започва производство и продажба на хляб.ИСДА, фонд 823К; Кредитна кооперация „Прогрес“ – с. Малкочево, Габровско (1919 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя През март 1980 г. на основата на потребителните кооперации в селата Буря, Гостилица и Върбаново се учредява районна потребителна кооперация със седалище град Дряново и кооперацията в Буря спира самостоятелната си дейност.ИСДА, фонд 1113; Потребителна кооперация „Прогрес“ – с. Буря, Габровско (1945 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
Електротелферен завод „Съюз“ Заводът се създава като самостоятелно предприятие през 1971 г. с наименование Електротелферен завод (ЕТЗ) „Съюз“ – село Буря на основата на цеха за тролеи, колички и осигурителни пръстени за електротелферите към ЕТЗ „Подем“ – Габрово с висшестояща организация ДСО „Балканкар“. Предметът на дейност е производство на телфери и складова механизация. От 1976 г. влиза в състава на Стопанския комбинат (СК) за телферостроене – Габрово. През 1980 г. заводът прекратява самостоятелното си съществуване и става цех към СК за телферостроене – Габрово, а през 1987 г. се обособява в самостоятелно предприятие под името Машиностроителен завод (МЗ) „Съюз“ – село Буря към Стопанското обединение (СО) „Заводски транспортни системи“ – Габрово. От 1991 г. влиза в състава на новообразуваното ЕАД „Подем“ – Габрово.ИСДА, фонд 1249; Електротелферен завод „Съюз“ – с. Буря, Габровско (1971 – 1979; 1987 – 1991); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
ТКЗС