Червеният терор () е кампания за политически репресии и екзекуции в Съветска Русия, провеждана от болшевиките, главно чрез болшевишката тайна полиция Чека в периода септември 1918 г. – 1922 г. Насилието, извършвано от болшевишки войници, моряци и Червената гвардия, започва още от края на 1917 г., непосредствено след революцията,Beevor, Anthony. Russia: Revolution and Civil War 1917-1921. W&N, 2022, p. 137. и продължава по време на цялата Гражданска война (1917 – 1922). Болшевишкият лидер Лев Троцки оправдава репресивните мерки като необходим отговор на Белия терор, започнал през 1917 г..

Официално кампанията е обявена през септември 1918 г. след опитите за покушение срещу Владимир Ленин, заедно с успешните убийства на лидера на Петроградската ЧК Моисей Урицки и партийния редактор В. Володарски, предполагаемо извършени в отмъщение за масовите репресии на болшевиките. Червеният терор е моделиран по подобие на Големият терор от Френската революцияWilde, Robert. 2019 February 20. "The Red Terror." ThoughtCo. Retrieved March 24, 2021. и се стреми да елиминира политическото несъгласие, опозицията и всяка друга заплаха за болшевишката власт .Llewellyn, Jennifer; McConnell, Michael; Thompson, Steve (11 August 2019). "The Red Terror". Russian Revolution. Alpha History. Retrieved 4 August 2021.

Предистория Когато болшевиките взема властта през ноември 1917 г., много от висшите функционери се надяват да избегнат насилието, но надеждите им не се оправдават и именно насилието определя този период. С един от първите си декрети на 8 ноември 1917 г. Вторият Всеруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати отменя смъртното наказание. То първоначално е отменено от Февруарската революция, но след това е възстановено от правителството на Керенски. През първите три месеца от правителството на Ленин не е издадена нито една смъртна присъда. Това правителство всъщност представлява коалиция с левите есери, които, макар и терористи по време на царизма, са твърди противници на смъртното наказание. Въпреки това, с нарастването на натиска от Белите армии и започването на международна интервенция, болшевиките възприемат по-суровата гледна точка на Владимир Ленин.

Болшевиките прилагат терор още преди официалната декларация за това от 5 септември 1918 г. Тази ранна фаза на терора се осъществява главно от моряци, войници и червеногвардейци и включва конфискации, глоби, екзекуции и вземане на заложници. Например на 14 януари 1918 г. болшевишки моряци от Черноморския флот убиват около 300 жертви в Евпатория, като им чупят крайниците и ги хвърлят от парахода „Румъния“.

Обект на насилието в ранния период са главно офицери, кадети и „буржоа“. В средата на януари в Одеса моряци убиват офицери и юнкери (офицери-курсанти), като ги хвърлят от руския крайцер „Алмаз“. Според друг разказ, един полковник е бил хвърлен жив в пещта на парен локомотив.

Други случаи на насилие са извършвани от цивилни поддръжници на болшевиките. Малко след превземането на Ростов от болшевиките през ноември 1917 г., в Таганрог работници обкръжават петдесет офицерски кадети, които се предават с уговорката, че животът им ще бъде пощаден. Те са отведени в металургична фабрика и хвърляни един по един в доменната пещ.

Няколко видни личности също стават жертва на тази фаза на насилие. На 20 ноември (3 декември) 1917 г. в Могильов генерал Николай Духонин се предава на болшевика Криленко. Въпреки усилията на Криленко да защити генерала, Духонин е линчуван от болшевишки моряци от Балтийския флот.

Решението за прилагане на Червения терор е продиктувано и от първоначалното масово убийство на „червени“ затворници по време на Московското въстание през октомври 1917 г., от съюзническата намеса в Руската гражданска война и от мащабните кланета на червени по време на Финландската гражданска война, в които финландците убиват между 10 000 и 20 000 революционери.

На 7 декември 1917 г. е създадена Чека (, съкратено ВЧК) и Феликс Дзержински е назначен за директор със задачата да изкорени контрареволюционните заплахи срещу съветското правителство.

На 21 февруари 1918 г. смъртното наказание също е официално възстановено като изключителен революционен инструмент с известния декрет „Социалистическата родина е в опасност!“. В член 8 се казва: „Вражеските агенти, спекулантите, мародерите, хулиганите, контрареволюционните агитатори и германските шпиони да бъдат разстреляни на място“.

От април 1918 г. руските анархисти стават първите жертви на новата политика. Те остро критикува централизацията на политическата власт от страна на болшевиките чрез създаването на доминирания от болшевиките Съвет на народните комисари (Совнарком), национализирането на земята, подчинението на фабричните комитети на мрежа от профсъюзи, контролирана от държавата и създаването на тайната полицейска организация ЧЕКА; по-късно анархистите широко се противопоставят на Декларацията за правата на народите на Русия и на Брест-Литовския договор като предателство към революционния интернационализъм и идеала за липса на държавност. Някои войнствени бакунистки анархисти дори призовават за въоръжена борба срещу диктатурата. Междувременно болшевиките свързват антиболшевишката реторика и престъпления (грабежи, експроприации и убийства), извършени от някои анархисти, с всички анархисти и ги възприемат като легитимна заплаха. Впоследствие Совнаркомът решава да ликвидира престъпността, свързана с анархистите, и да разоръжи и разпусне всички анархистки организации. В Москва и Петроград Чека до голяма степен успява да разпусне всички анархистки организации; по-специално, на 12 април 1918 г. Чека извършва обиски в 26 анархистки центъра в Москва, включително централата на Московската федерация на анархистките групи Домът на анархията. В почти всички случаи анархистите се предават без бой, но в Донския манастир и в Дома на анархията анархистите оказват яростна съпротива; в резултат са убити дузина чекисти, 40 анархисти са убити или ранени, а около 500 други са арестувани.

На 16 юни 1918 г., повече от два месеца преди събитията, които официално катализират Терора, нов декрет възстановява смъртното наказание като обичайна наказателна мярка, като инструктира Революционните народни съдилища да го използват „като единствено наказание за контрареволюционни престъпления“. Също преди това, Ленин издава заповеди и произнася речи, които включват груби изрази и описания на бруталните мерки, които трябва да се предприемат срещу „класовите врагове“, които обаче често реално не са по същество заповеди или не са изпълнявани като такива.Владлен Терентьевич Логинов. Послесловие / В.И.Ленин. Неизвестные документы. 1891-1922. , . Например, в телеграма, която става известна като „Заповедта на Ленин за обесванe“, той изисква да се „смажат“ земевладелците в Пенза и публично да се обесят „поне 100 кулаци, богати копелета и известни кръвопийци“ в отговор на селския бунт там; въпреки това са арестувани само 13-те организатори на въстанието, а то е прекратено с редица пропагандни дейности; през 1920 г., след като получава информация, че в Естония и Латвия, с които Съветска Русия е сключила мирни договори, доброволци се записват в антиболшевишки отряди, Ленин предлага да се „напредне с 10–20 мили (версти) и да се обесят кулаци, свещеници, земевладелци, а да са обвинят зеленоармейците“Алтер Львович Литвин Красный и Белый террор в России в 1917—1922 годах , ., но вместо това правителството на Ленин се ограничава до изпращане на дипломатически ноти. Руският историк Логинов обяснява, че Ленин се е опитал да компенсира „липсата на реална власт“ с „изобилие от декрети“, или „просто със силни думи“.

през 1918 г. има 258 въстания (кулашки бунтове) и Ленин оправдава държавния отговор на тези предходни събития, както и със заплахата от Бял терор. Той обобщава, че или „кулаците ще избият огромен брой работници, или работниците безмилостно ще потушат бунта на хищническото кулашко малцинство... Не може да има среден път“.

Начало

Леонид Канегисер, млад военен кадет от Императорската руска армия, убива Моисей Урицки на 17 август 1918 г. пред щаба на Петроградската ЧК в отмъщение за екзекуцията на неговия приятел и други офицери.

На 30 август есерката Фани Каплан неуспешно се опитва да убие Владимир Ленин.

При разпитите Каплан споменава като мотив нарастващия авторитаризъм на болшевиките, цитирайки насилственото закриване на Учредителното събрание през януари 1918 г., и изборите, на които те губят. Когато става ясно, че Каплан няма да издаде никакви съучастници, тя е екзекутирана в Александровската градина, близо до западните стени на Кремъл. През 1958 г. командирът на Кремъл, бившият балтийски моряк Павел Дмитриевич Малков (1887 – 1965) разкрива, че лично е екзекутирал Каплан на тази дата по изрична заповед на Яков Свердлов, главен секретар на ЦК на КПСС. Тя е убита с куршум в тила, трупът ѝ е хвърлен в бъчва и подпален, за да може „останките ѝ да бъдат унищожени безследно“, както бил наредил Свердлов.

Тези събития убеждават правителството да се вслуша в призивите на Дзержински за по-голям терор срещу опозицията. Кампанията за масови репресии официално започва след това, между 17 и 30 август 1918 г.

Провеждане Докато се възстановява от раните си, Ленин дава указание: „Необходимо е – тайно и спешно да се подготви терорът.“Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin (2000). The Mitrokhin Archive: The KGB in Europe and the West. Gardners Books. , p. 34. В незабавен отговор на двете атаки, чекистите убиват приблизително 1300 „буржоазни заложници“, държани в затворите в Петроград и Кронщат.

Болшевишките вестници играят важна роля за подбуждането към ескалация на държавното насилие: още на 31 август те започват репресивната кампания. Статия, публикувана във вестник Правда, възкликва: „Време е да смажем буржоазията или да бъдем смазани от нея... Химнът на работническата класа ще бъде песен на омразата и отмъщението!“ На следващия ден вестник Красная газета заявява, че „само реки от кръв могат да изкупят кръвта на Ленин и Урицки“.

Първото официално съобщение за кампанията на червен терор е публикувано в „Известия“ на 3 септември, озаглавено „Обръщение към работническата класа“: то е изготвено от Дзержински и неговия асистент Йекабс Петерс и призовава работниците да „смажат хидрата на контрареволюцията с масиран терор“; то също така ясно посочва, че „всеки, който се осмели да разпространи и най-малкия слух срещу съветския режим, ще бъде незабавно арестуван и изпратен в концентрационен лагер“. „Известия“ съобщава, че през 4-те дни след опита за покушението върху Ленин само в Петроград са екзекутирани над 500 заложници.

Впоследствие, на 5 септември, Съветът на народните комисари издава декрета „За червения терор“, с който се предписва „масови разстрели“ да бъдат „извършвани без колебание“; декретът заповядва Чека „да защити Съветската република от класовите врагове, като ги изолира в концентрационни лагери“ и заявява, че контрареволюционерите „трябва да бъдат екзекутирани чрез разстрел[и] че имената на екзекутираните и причините за екзекуцията трябва да бъдат оповестени публично“.

На 15 октомври водещият чекист Глеб Бокий съобщава, че в Петроград са разстреляни 800 предполагаеми врагове и други 6229 са арестувани. Жертвите през първите два месеца са между 10 000 и 15 000, въз основа на списъци с екзекутираните лица, публикувани в „Седмичник на Чека“ и други официални издания.