„Изгубеният рай“ () е епична поема от английския поет Джон Милтън (1608 – 1674). Първоначално е публикувана през 1667 г. в десет тома. Написана в петостъпен бял ямб. Следва второ издание през 1674 г., преразпределено в дванадесет тома, по подобие на Вергилиевата „Енеида“. Включени са обяснения в проза. Критиците смятат тази творба за най-значимата от Милтън. Поемата е ориентирана около библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатана в градината на Едем.
Заглавие Заглавието „Изгубеният рай“ насочва към библейския сюжет: животът на първите хора, сътворени от Господ, и прогонването им от Едем. Прологът на поемата ни подсказва, че ще бъде описан не раят, който е изгубен, а начинът, по който ще бъде изгубен. По тази причина някои от българските критици твърдят, че преводът на заглавието „Paradise Lost“ би трябвало да бъде „Раят изгубен“.
Композиция Милтън започва да пише „Изгубеният рай“ през 1658 година. Поемата съдържа дванайсет книги, най-дълга от които е деветата – с 1189 стиха; а най-кратка е седмата – с 640. Всяка книга започва с кратко обобщение, наречено „Аргумент“. Поемата следва епическата традиция, in medias res (в средата на нещата), което означава, че историята ще бъде разказана по-късно. Разказът може да бъде условно разделен на две части – едната от тях следва историята на Сатаната, а другата тази на Адам и Ева.
Сюжет Основният сюжет на „Изгубеният рай“ е съдбата на двамата библейски прародители на човечеството, Адам и Ева: нарушаването на божията забрана и последвалото наказание – изгонването от земния рай. Успоредно с тази главна линия на действието се разгръща и един втори сюжет – участта на Сатаната и неговото непокорство: бунтът срещу Бог и последвалото ги наказание – прогонване от небесното блаженство. Действието започва в средата със събирането на Сатаната и другите разбунтували се ангели, изгонени от Рая и заточени в Ада. Те се намират в огнено блато, от което бързо се измъкват и излитат в земя, в която основават Пандемониум. Това е съветът на попадналите в Ада ангели. Там те обсъждат войната, която ще започнат с Бог. Един от тях, Велзевул им предлага да посегнат на създанието на Бог – хората. Сатаната заявява, че иска той да бъде пратен. Той среща своите деца, Греха и Смъртта, на вратата на Ада. Те го следват, за да му помогнат да построи мост между Ада и Земята. В Рая Бог събира ангелите на съвет и им казва за намеренията на Сатаната. През това време Сатаната пътува през Нощта и Хаоса, за да намери Земята. Престорва се на херувим, за да премине през ангела, пазещ Слънцето. След като пристига на Земята, Сатаната изпитва по-скоро болка, отколкото удоволствие. Потвърждава, че ще превърне злото в добро и ще продължи да престъпва волята на Бог.
Междувременно Адам и Ева са в градината на Едем, все още спазващи забраната на Бог да не ядат от дървото на познанието. Гавриил, ангелът, който пази Рая, забелязва Сатаната и му заповядва да напусне. Ева разказва на Адам съня си, в който някой шепне в ухото ѝ да опита от забранения плод. Господ праща Рафаил да ги предупреди за опасностите, които могат да срещнат в лицето на Сатаната.
Битките между падналите ангели и останалите верни на Бог продължава около три дни. В последната битка Синът Божи побеждава групата разбунтували се ангели и ги изгонва от Рая. Така Адам и Ева остават единствени да разполагат с Божието творение.
Адам и Ева имат романтична и сексуална връзка, но все още без грях. Тя му предлага да работят разделени, за да свършат повече работа. Той се колебае, но накрая приема. Сатаната избира да проникне в Рая във вид на змия, за да измами Ева. Той я търси и има късмет да я намери сама. Говори с нея, като възхвалява нейната красота и божественост. Тя е удивена от факта, че животно може да говори. „Змията“ осведомява Ева, че е придобила това умение, след като е яла от дървото на познанието. Убеждава я, че всъщност Бог иска те да ядат плодовете и че заповедта му е начин да изпита техния кураж. В началото Ева се колебае, но накрая решава да вкуси. Опитът на Сатаната да прелъсти Ева е успешен. Адам е ужасен, когато тя споделя какво е сторила. Той решава, че би било по-добре да постъпи като съпругата си, вместо да остане безгрешен и да я загуби. Съпрузите дори съжаляват, че дотогава не са опитали от този толкова вкусен плод. Той започва да я гледа по друг начин, с похот. Те правят секс, различен от този в книга V. След падението сексът е вече греховно, а не свято действие. Адам и Ева заспиват и сънуват кошмари. Когато се събуждат, осъзнават какво са изгубили и за първи път чувстват срам и вина. Бог веднага разбира за тяхното неподчинение. Той казва на ангелите, че съгрешилите трябва да понесат последствията. Синът първо наказва Змията, чието тяло взема Сатаната, и я обрича никога да върви изправена отново. Ева и всички жени трябва да страдат, когато раждат, и да са подчинени на мъжете си. Адам и всички мъже са обречени да добиват храната си с труд. По същото време Сатаната се връща в Рая. Посрещнат е с почести. Останалите му вярват, че той е победил Бог. В този момент падналите ангели, а също и Сатаната се превръщат в змии, неспособни да говорят. Те получават същото наказание, въпреки че нямат същата вина. Господ заповядва на ангелите да променят Земята. След падението човечеството трябва да страда от студ през зимата и горещина през лятото, за разлика от вечната пролет преди това. Адам и Ева започват да се обвиняват един друг за случилото се. Адам дори започва да се пита защо е създадена жената. Заедно решават, че за да отмъстят на Сатаната, трябва да останат верни на Бог. Молят се заедно. Господ разбира, че те наистина съжаляват, и праща архангел Михаил на Земята. Той им съобщава, че трябва да напуснат Рая, но първо показва на Адам бъдещето на човечеството до Потопа – греховете на следващите поколения, причина за които са завистта, ревността и гордостта. Михаил му подсказва, че има и възможност за спасение чрез бъдещия Месия. Накрая Адам и Ева са прогонени от Рая.
Персонажи Сатана Преди падението неговото име е Луцифер. Той е главен герой в първата част на поемата. Неговият образ е сложен и противоречив. Сатана е арогантен, предизвикателен, непокорен, но е с мощна воля и съзнание на дълг. Преди той е бил най-красивият от всички ангели, а сега е представен като трагично, заявявайки „По-добре господар в Ада, отколкото слуга в Рая“. Той изпитва силна ревност от Сина на Бог и решава да поведе битка, заедно с други ангели. Той страда от „уязвено достойнство“. Изгонен в Ада, той го превръща в свое царство, където подготвя отмъщението към Бог и човечеството. Той се бори за справедливост, но е зле разбран. Не е прекомерно лош и порочен. Неговият образ се движи в посока деградация. Той влиза в различни форми. Видният английски критик К. С Люис точно отбелязва, че с развитието на поемата падналият архангел се превръща „от герой в пълководец, от пълководец в политик, от политик в таен агент, оттук в твар, която наднича през прозорците на спални и тоалетни, после в жаба и накрая в змия“. В книга I той убеждава ангелите да одобрят неговият план, в книга IV оправдава себе си като твърди, че злото е в него. Виждайки Земята, той решава, че тя е по-красива дори от Ада и завистта му става дори по-силна. Стремежът на Сатаната към абсолютна свобода, неговото неподчинение към установеното, бунтът му води до всички трагични последици.
Адам Първият човек, създаден от Бог. Адам е силен, интелигентен и много рационален персонаж – перфектното създание. Дадена му е пълна свобода, която той трябва да съобрази да опази. В противен случай той губи това състояние на пълно щастие. Забранено му е от Бог да яде от Дървото на познанието на добро и зло. Адам поставя любовта си към Ева на първо място преди подчинението си към Всемогъщия. Когато той разбира, че тя е опитала плода, вместо да остане верен, но да изгуби нея, решава да я последва в греха. За разлика от библейския Адам, който се подвежда по капризите на жена си, Милтъновият е разсъдлив и съвестен и когато непоправимото е факт, съумява да поеме отговорността за стореното от съпругата му:
„Проклетото лукавство на враг те е подмамило, все още непознато, а с тебе е погубило и мен, защото с теб и аз без двоумение решен съм да загина“ (IX, 904 – 907) Адам и Ева губят Рая и вечното щастие за целия свят (книга IX).
Ева Ева е първата жена, създадена да служи като спътница на Адам. Тя е разумна, послушна, богобоязлива. Подвластна е на Адам, но не се колебае да спори с него. Милтъновите Адам и Ева отговарят на пуританските представи за идеалната семейна двойка. Те са преизпълнени с нежна обич и разбирателство един към друг. Любовта им не е само духовна, но и чувствена. Те обитават Едем голи и необременени от чувство за срам. Адам, превъзхождащ всички свои потомци по красота и сила, се възхищава от красотата на своята съпруга, създадена от неговото ребро, плът от плътта му. Двамата водят щастлив съпружески живот преди падението. Единственото, което тя и съпругът ѝ трябва да зачитат, е природният ред и отвън, и вътре в себе си. Не трябва да допускат страстите да замъглят разума и да подведат волята им. Сатана избира нея, защото тя е от по-слабия пол, и я изкушава да опита от забраненото дърво. Ева се поддава, а след това убеждава Адам също за вкуси, като че това е нещо добро и за двамата.
Синът Божи Наречен също Месия, той е бъдещото въплъщение на Исус Христос. Като своят баща той е всемилостив и въплъщава вселенския разум. Предопределен е от Бог да бъде водещ сред ангелите и да разполага със същата сила като него. Той се преборва с разбунтувалия си Луцифер. Месия съобщава на Адам и Ева за тяхното наказание. Той доброволства да бъде този, който ще изкупи първия грях. Синът е олицетворение на любов и съчувствие. След падението той съжалява Адам и Ева и им дава дрехи да се покрият от срама, който изпитват. Адам вижда как Синът Божи се жертва и е разпънат на кръст. Така първият мъж е по-спокоен за съдбата на човечеството.
Бог Бог е създателят на Рая, Ада, света, всичко и всеки, който съществува. Той е всезнаещ, всемогъщ и безкрайно добродетелен. Изложената в поемата цел е да „оправдае пътищата на Бог към човека“. Силата на Бог, според Милтън, идва от това, че той е „автор“ на творението. Сатана се проявява своята непокорност като отказва да признае авторитета му. Бог позволява злото да се случи, но е и този, който ще го превърне в добро. Както своя син, така и Бог е въплъщение на вселенския разум.
Рафаил Рафаил е архангел, изпратен от Бог да предупреди Адам и Ева за плана на Сатана да ги подмами да съгрешат. Той разказва за битката на небесното войнство със силите на мрака, съставяща основно книга VI.
Михаил Михаил е предводителят на архангелите. Той води ангелските сили срещу Сатана при битката Рая. Също е и пазител на Вратата на Рая. Михаил разказва на Адам за бъдещето на човечеството.
Велзевул Името му означава „господарят на мухите“. Милтън го представя като втория по важност паднал ангел след Сатана. На събранието на неподчинилите се ангели той предлага да изследват първо новосъздадената Земя преди да предприемат действия.
Грях Дъщерята на Сатана, която е родена от главата на Сатана, докато той е още в Рая. Тя има тялото на жена над кръста и тялото на змия под него. Тя пази вратите на Ада.
Смърт Синът на Сатана от неговата дъщеря, Грях.
Теми и мотиви Подчинение на Бог