Ало̀нисос () е остров в западната част на Бяло море, част от архипелага на Северните Споради.
Географска характеристика Положение, големина, брегова линия Алонисос заема средищно положение в архипелага на Северните Споради. Отстои на 2 nm източно от съседния Скопелос, на 28 nm северозападно от остров Скирос и на 60 nm югозападно от остров Лимнос. Островът е удобна отправна точка за по-малките необитаеми острови от групата – Перистера, Кира Панагия (Пелагос), Юра, Псатура и Скандзура.
Алонисос има площ от 65,090 km². Простира се на дължина от 20 km между нос Геракас и нос Грегали на североизток и нос Телион и нос Маври Пуда на югозапад. Средната му ширина е около 4 km, с най-голяма ширина 5 km между скалата Манолас на запад и нос Никола Кавос на изток. Има силно издължена форма, ориентирана на североизток – югозапад. Бреговата му линия e дълга 90 km, силно разчленена с множество заливи и скалисти носове: По-големи носовеизброени от север по часовника: Геракас, Грегали, Никола Кавос, Сплитари, Кокинокастро, Тзапунда, Маври Пуда, Телион, Кодос Кавос, Хондрос Кавос, Макрис Кавос, Каламос, Амони; По-големи заливиизброени от север по часовника: Геракас, Туркос Мнима, Палариас, Стени Вала, Лептос Гиалас, Тзорци, Витисма, Милия, Спартинес, Патитириу, Муртия, Гиалия, Мегали Амос.
Релеф, геоложки строеж Релефът на Алонисос е преобладаващо планински. На север, северозапад и юг към морето се спускат стръмни, често недостъпни скалисти склонове с височина до 200 метра. По-полегати са югоизточните брегове, където са оформени дълбоки и къси долини с ориентация северозапад-югоизток, завършващи с малки крайбрежни равнини.
По-голямата част от острова е заета от варовици и флишови формации. На отделни места на югоизток се срещат неогенски варовици и остатъци от горномиоценски червени алувиални депозити. Кватернерните отложения са слабо разпространени, главно при устията на потоците.
От тектонска гледна точка Алонисос заедно с останалите острови от Северните Споради формира стръмната югозападната периферия на Спорадския басейн, част от Северноегейската дълбоководна бразда. Последната се простира от Сароския залив на североизток до континенталните склонове на полуостров Магнезия и има дълбочина 1000-1500 m.
Административно деление, населени места, население Територията на Алонисос попада в дем Алонисос, част от областна единица Споради. Седалището на демовата управа се намира в Патитири. Според преброяването от 2021 година островът има постоянно население от 3138 души, повечето от които обитават следните населени места:
+ Населени места в Алонисос Селища Местно име Население А̀йос Петрос Άγιος Πέτρος 22 Во̀ци Βότση 473 Исио̀мата Ισιώματα 49 Йѐракас Γέρακας 62 Калама̀кя Καλαμάκια 59 Марпу̀нта Μαρπούντα 59 Муртеро̀ Μουρτερό 48 Пальо̀ Хорио̀ Παλαιό Χωριό, Χώρα 208 Патитѝри Πατητήρι 1628 Стенѝ Ва̀ла Στενή Βάλα 104
През 1538 година пиратът Хайредин Барбароса опожарява Алонисос и отвежда жителите му в плен. Островът остава безлюден до края на XVI век, когато е постепенно заселен от най-старите известни днес фамилии – Цукана̀с, Юлѝс, Анахно̀сту, Ко̀нстас, Ефстатѝу и Маламатѐньос. По-късно се заселват цели семейства бегълци от Евбея, Епир и Македония. Към 1821 година населението на Алонисос наброява едва 300 души, а за стагнацията в увеличаването на островната популация помага ширещото се в северното Беломорие пиратство и несигурността покрай борбите за гръцка независимост.
Едва след 1852 година започва постоянно увеличаване на населението, като в периода 1852 – 1981 година Алонисос е сред островите с най-голям прираст – 404%, втори след Саламина със 775% пред третият Евбея (193%).
+ Население на Алонисос в периода 1821 – 1981 Година Население Година Население Година Население 1821 300 1855 487 1921 1005 1848 312 1856 311 1940 1334 1849 315 1861 303 1951 1341 1850 312 1870 360 1961 1308 1851 315 1879 400 1971 1426 1852 317 1889 498 1981 1528 1853 488 1907 689 1854 483 1920 779
+ Селища на Алонисос, брой жители в периода 1940 – 1981 Селище 1940 1951 1961 1971 1981 Исио̀мата 66 Марпу̀нта 4 Муртеро̀ 114 24 Пальо̀ Хорио̀ 770 617 491 347 26 Патитѝри 225 304 366 599 957 Стенѝ Ва̀ла 116 86 Во̀ци 225 240 451 364 455 Йѐракас 90
Име Островът носи днешното си име от 1836 година, когато е официално именуван с декрет от гръцкия Секретариат на вътрешните работи (). Според някои съвременни автори именуването е прибързано, тъй като в старите текстове има неяснота за положението на Алонисос и то най-вероятно се е отнасяло за съседния остров Пелагос (Кира Панагия) или дори за по-далечния остров Агиос Ефстратиос.
В античността Алонисос е познат като Ико̀с (), а името е идентифицирано с острова от археолога Йоргос Атанасиу по находка в работилница за амфори на Цукаля, плаж на северния бряг на Алонисос.
В средновековието островът е познат под името Илиодромия и производните Хилиодромия и Лиадромия (), както и с името Диадроми или само Дроми (). Тези имена се свързват със средищното положение на Алонисос по търговските маршрути между Тесалия и земите покрай Хелеспонта и Черно море.
История Палеолит През 1970 година археологът Димитрис Теохарис изследва района на Кокинокастро, където са видими части от крепостната стена на главния град на Икос. На малкото островче Микри Кокинокастро в слой от червени мергели с дебелина 2-2.5 m разположен върху конгломератна основа, Теохарис открива в два различими хоризонта човешки следи от средния Палеолит. Сред тях са кремъчни оръдия на труда заедно с фосилизирани животински останки от Пикермийска фауна - хипарион, газела, елен, говедо, носорог и други.
Бронзова епоха Икос е споменат заедно с Пепа̀ретос (днешният Скопелос) като колония на критяни, заселена от генерал Стафилос в героичната епоха. Той получава управлението на двата острова в дар от кносоския владетел Радамант.. Икос изглежда остава встрани от събитията покрай Троянската война, а името му не се споменава от Омир в Илиада – основният извор и свидетелство за гръцкия свят през бронзовата епоха. Според Антипатър от Сидон на острова живее и завършва дните си Пелей, бащата на Ахил.
Туризъм
Източници
Бележки
Категория:Северни Споради