Сирийската култура е богата и многопластова, оформена от дългата история на региона. Тя съчетава древни традиции, литература, музика, архитектура и кулинария, които са повлияли на арабския свят: Изкуство и танци: сирийците ценят традиционните изкуства, като танците ал-Сама, Дабке и танца с мечове, които често се изпълняват на празнични събития. Литература: сирийските писатели имат ключова роля в арабското литературно възраждане. Сред известните автори са Низар Кабани, Адунис и Хана Мина, които изследват теми като любов, политика и социални промени. Музика: Дамаск е център на арабската музика, а Халеб е известен със своя мувашшах – форма на андалуска поезия. Известни сирийски музиканти включват Асмахан, Фарид ал-Атраш и Сабах Фахри. Архитектура: традиционните сирийски домове имат вътрешни дворове с фонтани и цитрусови дървета. Забележителни примери са дворецът Ал-Азм и Мактаб Анбар в Дамаск. Кухня: сирийската кухня включва ястия като къббе, хумус, табуле и шавърма. Напитките варират от арабско кафе до айран и местна бира.
Предистория Писарите на град Угарит (днешен Рас Шамра) създават клинописната азбука през XIV век пр.н.е. Азбуката е написана в познатия ни ред, подобно на английския език, но с различни знаци.
Археолозите откриват обширни писмени останки и доказателства за култура, съперничеща на тази на Ирак и Египет, във и около древния град Ебла (днешен Тел Мардих). По-късно сирийски учени и художници допринасят за елинистичната и римската мисъл и култура. Цицерон е ученик на Антиох от Аскалон в Атина, а писанията на Посидоний от Апамея повлияват на Тит Ливий и Плутарх.
Литература
Сирийците допринасят за арабската литература в продължение на векове, а сирийските писатели имат ключова роля в Нахда – арабското литературно и културно възраждане през XIX век. Известни съвременни сирийски писатели включват Адунис, Мухамад ал-Магут, Хайдар Хайдар, Гада ал-Самман, Низар Кабани и Закария Тамер.
През 1948 г. разделянето на съседна Палестина и установяването на Израел водят до нов поврат в сирийската писменост. „Адаб ал-Илтизам“, „литературата на политическата ангажираност“, дълбоко белязана от социалния реализъм, до голяма степен заменя романтичната тенденция от предходните десетилетия. Хана Мина, отхвърляйки изкуството заради самото изкуство и изправяйки се пред социалните и политически проблеми на своето време, е може би най-видният сирийски романист от тази епоха. След Шестдневната война през 1967 г., Адаб ал-Накса, „литературата на поражението“, се бори с причините за арабското поражение.
Жанрът на историческия роман, популяризиран от Фаваз Хадад, понякога се използва като средство за критикуване на настоящето чрез изобразяване на миналото. Сирийското народно творчество, като поджанр на историческата белетристика, е пропито с магически реализъм и се използва и като средство за завоалирана критика на настоящето. Салим Баракат – сирийски емигрант, живеещ в Швеция, е една от водещите фигури в жанра. Съвременната сирийска литература обхваща и научната фантастика и футуристичните утопии, които могат да служат и като медии за несъгласие.
Поезия Сирия винаги е била един от центровете на иновации в арабската поезия и има горда традиция на устна и писмена поезия. Тя допринася за арабската поезия най-вече в класическите и традиционните арабски жанрове, с влияние от френските романтични влияния, донесени в страната по време на френско управление.
Сред най-видните сирийски поети е Бадави ал-Джабал, чийто поетичен стил е класическа арабска проза, основана на традицията от епохата на Абасидите. Творчеството му е повлияно до известна степен от преживяванията му в изгнание, бедност и политически активизъм и той е смятан за един от най-великите поети на старата школа.
Друг виден сирийски поет е роденият в Дамаск Низар Кабани, чийто поетичен стил е известен със своята простота, но и елегантност в изследването на теми за любов, еротика, сексуалност и религия. Той е смятан за един от най-почитаните съвременни поети в арабския свят. Той е известен като един от най-феминистките и прогресивни интелектуалци на своето време, вдъхновен от социалните условия на традиционното сирийско и арабско общество, най-вече от самоубийството на сестра си, за да избяга от уреден брак без любов. Например когато го питат дали е революционер, Кабани отговаря: „Любовта в арабския свят е като затворник и аз искам да я освободя. Искам да освободя арабската душа, чувство и тяло с моята поезия. Връзките между мъжете и жените в нашето общество не са здравословни.“ След Шестдневната война стихотворенията му приемат по-политически зареден обрат, което води до остри критики срещу поета. Едно от най-известните му стихотворения е „Балкис“ – в него той оплаква смъртта на родената си в Ирак съпруга, убита при бомбардировката на иракското посолство в Бейрут през 1981 г. по време на Ливанската гражданска война. Кабани обвинява целия арабски свят за смъртта ѝ, което предизвика много спорове срещу поетесата.
Музика
Столицата на Сирия, Дамаск, отдавна е един от центровете на арабския свят за културни и художествени иновации, особено в областта на класическата арабска музика. През 1947 г. е създаден Източният музикален институт, а през 1961 г. – музикално училище, което се развива, докато през 1990 г. не е възможно да се създаде Висш музикален институт в Дамаск. Сирия дава и няколко панарабски звезди, като Асмахан, Фарид ал-Атраш и певицата Лена Чамамян. Халеб е известен със своя мувашшах – форма на андалуска пята поезия, популяризирана от Сабри Мудалал, както и от популярни звезди като Сабах Фахри.
Сирийската народна музика е базирана предимно на уд, ней и скутни барабани, с малко или никакъв вокален съпровод. В номадските райони е популярна бедуинската музика, базирана на мизмар и рабаб.
Съвременната сирийска музика е в забележителен контраст с народната музика. Използва оркестър, съставен предимно от европейски инструменти, с един водещ вокалист и беквокалист. Този вид музика е широко разпространен, особено сред младите, и включва изпълнители като Асала Насри, Фарид ал-Атраш, Фахд Балан, Сабах Фахри, Маяда Ел Ханауи, Рушван ал-Деек и Жорж Уасуф.
Сирия е един от най-ранните центрове на християнска химнодия, в репертоар, известен като сирийско песнопение, което продължава да бъде литургичната музика на някои от различните сирийски християни. Също така е съществувала и отличителна традиция на сирийска еврейска религиозна музика, която все още процъфтява в сирийско-еврейската общност в Ню Йорк.
Един от най-популярните танци в Сирия е дабке – народен танц, съчетаващ кръгови танци и линеен танц, формиран отдясно наляво и воден от водач, който се редува да се изправя срещу публиката и другите танцьори. Изпълнява се най-вече на сватби и други радостни поводи. Други популярни фолклорни танци включват арада – танц, изпълняван с мечове, както и ориенталски танци за жени.
Архитектура
Традиционните къщи от старите градове в Дамаск, Халеб и някои други сирийски градове са запазени, а традиционно жилищните помещения са разположени около един или повече дворове, обикновено с фонтан в средата, захранван от изворна вода, и украсени с цитрусови дървета, лози и цветя.
Един от най-забележителните примери за традиционни дамаскински домове е дворецът Ал-Азм от XVIII век, резиденция на Асад паша ал-Азм, османския управител на Дамаск, който продължава да приютява потомците на семейство ал-Азм в продължение на десетилетия. Структурата се състои от няколко сгради и три крила: харем, селамлек и кхадемлек. Харемът е семейното крило, което съдържа частната резиденция на семейството и включва баните, които са реплика на обществените бани в града в по-малък мащаб. Селамлек е гостното крило и се състои от официални зали, приемни и големи дворове с традиционен каскаден фонтан, докато в северната част на двореца се намират помещенията за прислугата и центърът на домакинските дейности. Забележителен пример за традиционни дамаскински къщи е и Мактаб Анбар близо до Омаядската джамия и на кратко разстояние от Правата улица. Построена е като частна резиденция от местния знатен евреин г-н Анбар в средата на XIX век, преди да бъде конфискувана от османското правителство след фалита на Анбар.
Извън по-големите градски райони като Дамаск, Халеб или Хомс, жилищните райони често са групирани в по-малки села. Самите сгради често са доста стари (може би на няколкостотин години), предавани на членове на семейството в продължение на няколко поколения. Жилищното строителство от груб бетон и зидария обикновено е небоядисано и затова палитрата на сирийското село е в прости тонове на сивото и кафявото.
Медии
Телевизията в Сирия е създадена през 1960 г., когато Сирия и Египет (приел телевизията през същата година) са част от Обединената арабска република. Излъчва се в черно-бяло до 1976 г. През юни 2012 г. Лиигата на арабските държави официално поисква от сателитните оператори Арабсат и Нилсат да спрат излъчването на сирийски медии.
До края на 70-те години на XX век в сирийската киноиндустрия има присъствие на частния сектор, но оттогава частните инвестиции предпочитат по-доходоносния бизнес с телевизионни сериали. Сирийските сапунени опери, в най-различни стилове (всички мелодраматични), имат значително пазарно проникване в целия източен арабски свят.
Кухня
Сирийската кухня е богата и разнообразна по отношение на съставките си и е свързана с регионите на Сирия, откъдето произхожда определено ястие. Сирийската храна се състои предимно от южносредиземноморски, гръцки и югозападноазиатски ястия. Някои сирийски ястия също еволюират от турската и френската кухня: ястия като шиш кебап, пълнени тиквички, ябра (пълнени лозови сарми)
Основните ястия, които формират сирийската кухня, са къббе, хумус, табуле, фатуш, лабне, шавърма, муджадара, шанклиш, пастърма, суджук и баклава. Сирийците често сервират селекция от предястия, известни като мезе, преди основното ястие. Заатар, говежда кайма и манакиш със сирене са популярни ордьоври. Арабският плосък хляб хубз се консумира винаги с мезе.
Сирийците са добре известни и със сиренето си. Много популярното сирене джибех машалале е направено от извара и се издърпва и усуква заедно. Сирийците също така правят тестени изделия, които обикновено придружават сиренето, наречено ка'ак. Те се правят от брашно и други съставки, разточват се, оформят се на пръстени и се пекат. Друга форма на подобни изделия е пълна със счукани фурми, смесени с масло, които се ядат с горепосоченото сирене.
Напитките в Сирия варират в зависимост от времето на деня и повода. Арабското кафе, известно още като турско кафе, е най-известната топла напитка, която обикновено се приготвя сутрин за закуска или вечер. Обикновено се сервира за гости или след хранене. Арак – алкохолна напитка, също е добре позната и се сервира предимно по специални поводи. Други примери за сирийски напитки включват айран, джалаб, бяло кафе и местно произведена бира, наречена Ал Шарк.
Спорт
Най-популярните спортове в Сирия са футбол, баскетбол, плуване и тенис. Дамаск е домакин на петите и седмите Панарабски игри, а Латакия, главното пристанище на Сирия, е домакин на десетите Средиземноморски игри.
Въпреки че стадион „Абасиин“ в Дамаск е домакин на сирийския национален футболен отбор, много други местни отбори са базирани в други градове и стадиони. Националният отбор на Сирия се радва на известен успех, като се класира за четири състезания от Азиатската купа на АФК. Първият международен мач на отбора е на 20 ноември 1949 г., когато губи от Турция със 7:0. Най-голямата победа на сирийския национален отбор по футбол е срещу Малдивите, като ги побеждава с 12:0 на 4 юни 1997 г. Отборът е класиран на 75-то място в света от ФИФА към 2018 г.
Въпреки че Сирия никога не се е класирала за финалите на Световното първенство, националният ѝ футболен отбор достига четвъртия кръг през 2018 г., след като завършва наравно с Иран. Той завършва наравно с австралийския отбор на 5 октомври, преди да загуби с 2:1 на 10 октомври и да бъде дисквалифициран.