Ениджевардарският революционен район от Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Ениджевардарска кааза в Османската империя с главен град Енидже Вардар. Районът е сравнително добре организиран за революционни действия и участва в Илинденско-Преображенското въстание, но не въстава масово и относително леко пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Ениджевардарско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е солунският консул Ламброс Коромилас, а войводата Апостол Петков е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. В помощ на четите на ВМОРО в Ениджевардарско пристигат влашко-арумънски чети от България и Румъния. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.
Ениджевардарски революционен район
Появата на четнически действия става през 1897 година, когато Даме Груев предприема обиколка в Ениджевардарско и поставя начало на местни комитети, заклева бившите харамии Апостол Петков, Иван Карасулийски, Спиро Карасулски и други за целите на ВМОРО. За повдигане на дисциплината през 1898 година в окръга пристига агитационно-организаторската чета на Михаил Апостолов – Попето, който обикаля Кукушко, а после Ениджевардарско и Гевгелийско.
В края на 1900 или началото на 1901 година главният учител в Енидже Вардар Никола Пасхов пише в спомените си:
Последователно в района и окръга избухват няколко афери. Това са Ениджевардарската афера от лятото на 1900 година, Баялската и Солунската афера от началото на 1901 година, които оказват въздействие срещу по-масовото организиране на населението в Ениджевардарско. Последвани от Гевгелийската от началото на 1902 година и Мачуковската афера от октомври 1902 година, които провали разстройват организационната мрежа в Солунски революционен окръг.
В окръга и в района в средата на 1902 година пристигат върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Иван Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други, за да вдигнат въстание. Дейците на ВМОРО провалят опитите им, някои от четите са обезоръжени, и така Горноджумайското въстание не достига Ениджевардарско. Същата година се провежда малочислен Солунски конгрес, а на конгреса от януари 1903 година се взима решение за всеобщо въстание, на което не присъстват най-изявените дейци на ВМОРО.
Илинденско-Преображенско въстание Според общия план на Христо Матов за предстоящето въстание Първи Солунски революционен окръг е разделен на два нови – „Беласица“ и този, в който попадат Ениджевардарския район заедно с Гевгелийския, Воденския и Тиквешкия – „Кожух“. Подготовката за вдигане на въстание в Солунския окръг започват веднага след Софийското съвещание на ВМОРО от януари 1903 година.
Знамето на революционния район е ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 година по указание на Апостол Петков. Представлява съшити червен и зелен плат с девойка застанала пред убит турски войник, с надпис над нея „Свобода или смъртъ“. На обратната страна е изписан девиза „Дерзай народе Богъ е с насъ“ върху православен кръст. След Илинденското въстание знамето е спасено от отец Димитър Джутев.Знаме на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание влезе в НС , www.armymedia.bg
В Ениджевардарско Апостол Петков води сражение край Боймица на 23 февруари 1903 година, а Иван Карасулийски убива гръцки шпиони в Бабяни на 17 април 1903 година. Кръстьо Асенов преминава в техния район и заедно с четите на Апостол Петков и Трайко Гьотов водят сражение при Постол, след което четите на Кръстьо Асенов и Апостол Петков се събират с тази на Иван Карасулийски в Корнишор. Там на 20 юли е осветено революционното знаме и е дадено начало на въстанието. Кръстьо Асенов след своеволие е убит на 25 юли 1903 година по нареждане на Гоне Бегинин. На 28 юли Апостол Петков преминава през Крива, след което се сражава край Рамна и се изтегля в Паяк планина. На 12 септември обединената чета на Апостол Петков и Иван Карасулийски водят бой на връх Гъндач с редовна турска армия от Гумендже и Гевгели. След това Апостол Петков води сражение на връх Гола чука, а през ноември 1903 година в целия район е преустановена въстаническата дейност.
Поява на гръцката въоръжена пропаганда След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание се засилва гръцката въоръжена пропаганда в Македония, ръководена от гръцкото консулство в Солун. Солун става сцена на изтребление между българи и гърци.
В гръцкия градски ениджевардарски комитет влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Митов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет в отговор на извършени убийства над видни българи в Енидже Вардар. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 година – Христо Митов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър Икономов в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 година на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 година, Аристид Дуванджиев (Аристидис Дувандзис) и Дионис Чакмаков (Дионисис Цакмакис) в 1905 година, Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 година. Таен ръководител на гръцката пропаганда в града през цялото време е Йоанис Папавасилиу – Сфецос.
През октомври 1904 година излиза първата гъркоманска чета на Гоно Йотов в Ениджевардарско. Той помага на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис) да организират свои бази в Ениджевардарското езеро, където водят много сражения с четата на Апостол Петков. С подкупи и раздаване на безплатно оръжие привличат на своя страна селата Петрево, Рамел и Зорбатово, а гръцките села в Урумлъка стават пунктове на гръцката пропаганда. Гръцките чети постоянно нападат българските села в Ениджевардарско, а в отговор са опожарени Рамел и Ниси. Воденският войвода Лука Иванов води много успешни сражения с андартите, но загива през август 1906 година в сражение с андартската чета на Константинос Гарефис. В началото на 1907 година новият командир на гръцките чети Константинос Сарос се отказва от гръцко-турското сътрудничество срещу ВМОРО и в резултат андартите почти са изтласкани от Ениджевардарско.
В периода 1903 – 1908 година Ениджевардарското езеро се използва за бази от враждуващите чети на ВМОРО и Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. С помощта на местните селяни ВМОРО устройва своите бази в езерото още преди Илинденско-Преображенското въстание. Те остават главна база на войводата Апостол Петков, наричан от местното българско население Ениджевардарското слънце. През 1907 година съвместният натиск на гръцката пропаганда и турската армия принуждава българите да напуснат района на езерото. Базите на ВМОРО са: Алонаки, Ития, Сливица, Алгана, Порт Артур, Жервохор, Корчука и Голо село, което се пада главен щаб на Апостол Петков.
За много кратко време през пролетта на 1905 година Гевгелийския революционен район е почти разбит. Унищожени са четите на Сава Михайлов, Апостол войвода (без него самия), Иванчо Карасулийски и Леонид Янков, докато главният районен войвода Аргир Манасиев се намира в България за набиране на оръжие. Избухват аферите Мацанова и Гумендженска през пролетта и лятото на 1906 година, при които османските власти залавят редица дейци на ВМОРО в района.
Ениджевардарският революционен комитет е съставен от Хариш Божков, Томо Тушиянов, Миле Попхристов, Георги Харизанов, Георги Попхристов, Димитър Карабашев и Петър Хаджириндов (заместен след разкритието му от Михаил Каяфов). Постепенно градската организация и църковните институции в Енидже Вардар опитват да изземат ръководството на революционния район от Апостол Петков, заради което той заплашва председателят на ениджевардарската българска църковна община Никола Шкутов с убийство.
В помощ на четите на ВМОРО пристигат в района влашко-арумънски чети, като например тази на Михаил Хандури. През лятото на 1907 година заедно с Иван Златанов и Георги Касапчето от Месимер или Георги Мучитанов – Касапчето се среща с Телос Агапинос и Андон Минга, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.
Списък на убийствата между българския и гръцкия комитети в Енидже Вардар
Младотурската революция и войните за национално обединение
През юли 1908 година е обявена Младотурската революция, след която четите на двете страни се обезоръжават. През 1910 година младотурския режим провежда обезоръжителна акция, при която много бивши дейци на ВМОРО са изтезавани или арестувани. Апостол войвода повторно минава в нелегалност през 1910 година и заедно с Георги Мучитанов и Васил Пуфката започва възстановяването на революционна дейност чрез новата организация БНМОРО. Те са убити чрез предателство през 1911 година и са заместени от Ичко Димитров и Въндо Гьошев. Дейците на Солунския революционен окръг подпомагат настъплението на Българската армия в Балканската война. След като териториите на окръга попадат в границите на Гърция войводите Въндо Гьошев, Димитър Робков и други са убити, много легални дейци са арестувани, инквизирани или убити.
При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Южна Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени. При началото на Междусъюзническата война множество граждани и революционери са заточени от новите гръцки власти на остров Трикери, където намират смъртта си.
По време на Първата световна война в Ениджевардарско излиза четата на Христо Зинов – Зината, съставена от дезертьори от гръцката армия.
Източници
Хаджиев, Стоян. „Из революционните борби в Ениджевардарското блато“, „Илюстрация Илиндень“, книга 38, 40, 41, София, 1930 г. Шалдев, Христо. „Из Революционните борби в Паяк Планина“, „Илюстрация Илиндень“, книга 33, 34, 35, 36, 37, 39, 43, 44, 46, София, 1931 година „Резолюция на Учредителното събрание на Българската Народна Македоно-Одринска Революционна Организация“, София, 4 май 1910 година Каравас, Спирос. Приказката на Пинелопи Делта и тайните на македонската борба (Καράβας, Σπύρος. Το παραμύθι της Πηνελόπης Δέλτα και τα μυστικά του Μακεδονικού Αγώνα. – In: Π. Σ. Δέλτα – σύγχρονες προσεγγίσεις στο έργο της. Αθήνα, 2006, 193–289.)
Бележки
Категория:ВМОРО Категория:Дем Пела Категория:Дем Бер Категория:История на Енидже Вардар Категория:ВМРО