Иван Вайсов

Иван Вайсов (Иво) е български археолог – специалист по праистория.

Биография Иван Вайсов е роден на 26 февруари 1957 година в град Пиещяни, Словакия, в словашко-българското семейство на Августин Вайс и Хенриета Тодорова. След разтрогване на брака им живее в град София.

Завършва основното си образование в 93-то училище „Александър Тодоров – Балан“ в гр. София. През 1975 година завършва средното си образование в Техникума за художествени занаяти, специалност художествена дърворезба. След това е бил стажант в лабораторията за консервация и реставрация при Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата. През периода 1975 – 1977 година отбива военната си служба в Ямбол и Плевен, а от 1977 до 1981 година учи археология в Университета „Коменски“ в град Братислава, Чехословакия. Специализира праистория при проф. Бохуслав Новотни. През 1984 година защитава докторат в същия университет. Получава образователната и научна степен „доктор по философия“ (PhDr). През 1981 годна за кратко работи в Окръжния исторически музей в гр. Търговище, а през 1982 г. и в Окръжния исторически музей в гр. Добрич.

От 1982 година Иван Вайсов работи в Националния археологически институт с музей при БАН. С този институт е свързана и цялата му научна дейност. Специалист по праистория към Секцията по праистория в същия институт.Информация от интернет страницата на НАИМ-БАН. Известно време е бил секретар на същата секция.

Научна дейност Иван Вайсов е археолог, чиито научни интереси са в областта на неолитизацията на Балканите, както и на неолитните, енеолитните и раннобронзовите култури в България. Неговите изследвания разглежда въпроси, свързани с: преходния период между енеолита и бронзовата епоха, като въвежда в научно обръщение термина Протобронзова епоха (Протобронзов културен хоризонт),Иван Вайсов. Състояние на проучванията на т.нар. „Преходен период в България” – Археология 1992/2. Sofia 1992, 45–49. (Издава Археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 0324-1203).Ivan Vajsov. Das Grab 982 und die Protobronzezeit in Bulgarien. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band II, Die prähistorischen Gräberfelder. Tail 1, 2. Sofia, 2002, 159–176. (Publikation of Deutsches Archäologisches Institut – Berlin, Publishing House Anubis Ltd., ISBN 954-426-465-5). появата на най-ранните метални ками в Европа – първите метални прободни оръжия в Европа,Ivan Vajsov. Die frühesten Metalldolche Südost-und Mitteleuropas (The earliest metal daggers South Eastern and Central Europe) - Praehistorische Zeitschrift 68, 1993/1, 103–145) and Ivan Vajsov. The earliest daggers Bulgaria (original title: Die früheste dolche Bulgariens - Anatolica XVIII, 1992, 61-69) изследванията си на най-ранния, Монохромен неолит в Централна Северна България,Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11Тодорова—Вайсов, Неолитните култури в България. — В: Х. Тодорова, И. Вайсов. Навокаменната епоха в България (края на седмото-шесто хилядолетие преди новата ера) София 1993, 94—147.NEOLITHIC SETTLEMENT KOPRIVEC. Geophysical Survey and Archaeological Research 2013. (Bulgaria, Central North Bulgarian) праисторическата антропоморфна пластика, където акцентът пада върху формалната типология и специфичните особености при пластичното изграждане на анатомичния модел на фигурките.Müller, M. (2015). On the Distribution of Different Types of Anthropomorphic Figurines of the Copper Age on the Eastern Balkan Peninsula and the Lower Danube Valley. – In: S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (eds.), Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. Chronologies and Technologies from the 6th to 4th Millennium BC. International Workshop Budapedst 2012 (Bonn 2015), 353–367 Повлиян от структурализма и трудовете на Жан Пиаже, възприема знанието не като сумиране на факти, а като вътрешно организирана (структурирана) система – парадигма, която определя и научния му подход към темата.Ivan Vajsov. The Typology of the Anthropomorphic Figurines From Northeastern Bulgaria. - James Harvey Gaul, In Memoriam, In The Steps Of James Harvey Gaul, Volume 1, Sofia 1998, 107—140. Проявява скептицизъм към универсалната теория за свързването на праисторическата антропоморфна пластика с култа към Великата богиня-майка.Иван Вайсов. Антропоморфната пластика на културата Градешница. — Изкуство 9—10, София 1981, 46—50.Ivan Vajsov. Die Idole aus den Gräberfeldern aus Durankulak. In: H. Todorova (ed), DURANKULAK, BAND II. Die prähistorischen Gräberfelder (Sofia 2002), 257—266.Иван Вайсов. Духовен живот на неолитното население в България. - In: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България (края на седмото хилядолетие преди новата ера). София 1993, 187–235.Иван Вайсов. Антропоморфната прастика на култура Хаманджия. — Сборник Добруджа 9, Варна 1992, 35-70.Ivan Vajsov. La sculptur anthropomrphe du site néolithique Oussoé pres de village d’Asparouhovo, départament de Varna. - StPr 10, 103-141.Иван Вайсов. Антропоморфная пластика из праисторического поселения Курило—Кременица Софийского округа - StPr 7, 33-63. В съответствие с някои от идеите на Пиер Бурдийо относно йерархичните отношения между хабитуса и хабитата, той изследва статусните различия и възпроизводството им в праисторическото общество и чрез тях се опитва да обясни, откриването на многобройни разчленени праисторическите женски керамични фигурки и наличието на значителен брой мъжки такива в някои праисторически обекти.Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Йордан Евлогиев, Християн Цанков, Надежда Карастоянова. Неолитно селище Извор: една колония от източната периферия на култура Винча. — Сердика—Средец—София, том 8, София 2020, 63—67. Научните му интереси включват археологическите и геофизични проучвания на Археологически комплекс „Дуранкулак“ и Големия остров и тези на Дуранкулашкато езеро и прилежащия черноморски шелфI. Vajsov et all. Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016, (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)Ivan Vajsov. Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD .Ivan Vajsov, Nayden Prahov, Kiril Velkovski. No.10. Underwater Non-Destructive Studies on Durankulak Lake. – Archaeological Discoveries and Exavations 2021, Book 1, Sofia 2022, 275-281 (in press) Участва в гръцко-български проект за проучване на неолитното селище Промахон-Тополница и публикациите, представящи резултатите от проучваниятаPROMACHON-TOPOLNICA. Contacts and communication breakdowns in the distant past at the modern Bulgarian-Greek border.Ch. Koukouli-Chryssanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 43–78.Ivan Vajsov. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 79–120Promachon-Topolnica. Cult structures from Middle Struma (Presentation Pernik - 2023) и др.

От 2007 г. използва и безпилотни летателни апарати (дрон) за изготвяне на подробна теренна документация и 3D модели на терена и археологически структури.Резултати от използването на дрон при изготвяне на подробна теренна документация на неолитното селище Копривец 2012 – 2013 г.

Занимава се с проблемите на компютризацията в археологията и с тези, свързани с приложението на сериацията и кореспондиращия анализ като методи за хронологическо стратифициране на археологическите комплекси.Иван Вайсов. Компютризацията в археологията. Някои проблеми на серияцията — Interdisciplinarni Izsledvanija, XVI, 1989, 42-63.

Съавтор е на публикации, изготвени съвместно с Хенриета Тодорова за: „Новокаменна епоха в България“Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България. София 1993. (Издателство „Наука и изкуство“, ISBN 954-02-0075-X). и за „Праисторическите украшения в България“.Todorova, H., Vajsov, I. Der kupferzeitliche Schmuck Bulgariens. – Prähistorische Bronzefunde, 6, XX, Studgard 2001. (Издателство Franz Steiner, ISBN 10:3515076166).

Иван Вайсов е цитиран в научната литература в България и в чужбина във връзка с изследвания на праисторията на Балканите, включително по въпроси, свързани с неолитизацията, енеолита (халколита) и прехода към бронзовата епоха, както и в контекста на гръцко-българския проект „Промахон–Тополница“.

Теренни археологически проучвания Иван Вайсов е археолог с дългогодишна теренна практика. Още като гимназист участва в археологическите проучвания на: селищните могили Овчарово (1971 – 1973), Поляница (1973 – 1974) и на неолитното селище при град Шабла, Добричко (1974).

1977 – член на екипа, проучващ неолитното селище Овчарова гората, Търговишко. 1978 – участва в археологическите проучвания на некропол от бронзовата епоха при Нижна Мишла, Словакия. 1977 – 2004 – член на екипа, проучващ Археологически комплекс „Дуранкулак“.Тодорова, Вайсов, Димов 1981: Х. Тодорова, И. Вайсов, Т. Димов. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – АОР през 1980, 26 НацKонфAрх (София 1981) 17–18. от 2015 год, заедно с Владимир Славчев (РИМ-Варна), е ръководител на проучванията на Археологически комплекс „Дуранкулак“ – Големия остров.Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD 1981 – 1982 – член на екипа, проучващ къснонеолитно селище Подгорица, Търговишко. 1982 – заместник ръководител на археологическите проучвания на селищната могила Омуртаг, обл. Търговище. 1980 – 1992 – член на екипа, проучващ праисторическото селище Промахон-Тополница, български сектор Тополница, община Петрич, обл. Благоевград. От 1986 е заместник ръководител на археологическите проучвания. 1983 – член на екипа, проучващ енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко. 1983 – 1984 – заместник ръководител на археологическите проучвания в м. Резервата, при с. Дриново, обл. Търговище. 1984 – член на екипа, проучващ раннонеолитно селище в м. „Луканово дърво“ при с. Градешница, обл. Враца. 1987 – член на екипа, проучващ пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийско. 1991 – заместник ръководител на археологическите проучвания на неолитното селище при с. Копривец, община Бяла, обл. Русе.Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11