Сидерокапса или Сидрекапсъ са функционирали в миналото сребърни и златни мини край изчезналото село и миньорски град Сидерокапса в днешна Гърция, част от днешния дем Аристотел, област Централна Македония. Мините достигнали своя разцвет през XVI век.
География Мините са били разположени в историко-географска и етнографска област Сидерокапса (Мадемохория). Останките от града са все още видими днес на склона на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на север от Стагира (Казанджи махала). Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 81.
История Мините се развиват при османския султан Мурад II, благодарение на което се развива като рударско селище и градчето Сидероксапса. Освен среброто, добивано от жили с дебелина колкото човешка ръка, се разработват и златни находища. Мината е определяна като най-продуктивната на Балканите през първата половина на XVI в. Средният ѝ добив се изчислява на около 6 тона сребро годишно.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 58, 140.
С добив на сребро и злато се занимават жителите на града Сидерокапса заедно с тези на съседните села Извор и Пиявица. Те са част от султански хас, чийто жители са миньори. Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини, и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово. Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.
По данни на европейски пътешественици в мината работят над 6000 миньори.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 58. Френският пътешественик и ботаник Пиер Белон, който посещава Сидерокапса през 40-те години на ХVІ век, пише, че живеещите край мините на Сидерокапса са принудително заселени и говорят различни езици – „славонски (esclavon), български, гръцки албански“. Работниците са предимно българи. Селяните от околните села са християни, говорещи сръбски и гръцки.Alexandra Merle, ed. Voyage au Levant: les observations de Pierre Belon du Mans de plusieurs, p. 156-157.
Благодарение на мините през XVI век в Сидрекапсъ функционира монетарница, определяна като една от най-активните османски монетарници на Балканите в този период.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с 140 – 141.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Аристотел