Иван Гацов

Иван Бонев Гацов е български археолог и историк, университетски преподавател (професор по археология) и изследовател. Специалист по праистория.Информация от Научния електронен архив на НБУ Член-кореспондент на Германския археологически институт и на Обществото на американските археолози (Society for American ArchaeologySociety for American Archaeology).

Биография Иван Гацов е роден на 17 юли 1948 г. в София. От 1968 до 1972 г. учи в Софийския университет, като специализира профил „Археология“. През 1973 – 1978 г. е докторант по праистория в Археологическия институт на Ягелонския университет в Краков, Полша. Там защитава докторска дисертация на тема „Археологическите култури от късния плейстоцен и ранния холоцен в Западно черноморския район и тяхното значение за формирането на неолитните култури“ (1978). От 1978 до 2011 г. работи в Археологическия институт с музей при БАН (днес НАИМ – БАН), където е член на „Групата за палеолитни изследвания в България“. През 1991 г е избран за ст.н.с. II степен. В периода 1999 – 2000 г. е бил ръководител на секция „Праистория“ при НАИМ – БАН. През 2003 – 2006 г. е член на Постоянната комисия по хуманитарни науки към Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет (НАОА).Информация от страницата на НБУ София През 2000 г. е избран за професор в НБУ, София и за ръководител на департамент „Археология“. През 2006 получава титлата доктор на историческите науките с труда си Prehistorical chipped stone assemblages from Eastern Thrace and South Marmara region –VII -VI mill. B.C. От 2012 г. е член на съвета на департамент „Археология“ в НБУ. Завежда отдел „Археология“ към Националния исторически музей в София.

Иван Гацов е сред първите български учени, които поставят акцент върху ролята на каменните артефакти в културите на късната праистория. Неговите международни проучвания върху кремъчните ансамбли от знакови за праисторията обекти на териториите на България, Гърция, Турция и Румъния са основополагащи за изследването на процесите на неолитизация на Балканите и Близкия Изток и изготвянето на модели, представящи системите на снабдяване и обмен на каменни суровини. Най-големите му научни приноси са изследванията на мезолита и процесите на неолитизация на Балканите, разглеждани през призмата на кремъчните артефакти.

Той е първият български археолог, който работи в редица международни изследователски екипи, изследващи значими археологически обекти, като проучванията на Германския археологически институт в Троя в Турция, праисторическото селище „Пиетреле“ в Румъния и о. Самотраки в Гърция. Той е сред признатите български учени от много водещи археологически институции в Европа, а изследванията му са оценявани като приносни в общоевропейски мащаб.

Автор е на осем монографии, над сто научни статии и студии, публикувани в реномирани международни издания, на четири учебника по археология и множество електронни учебни помагала.

Изнасял е лекции и представял научни презентации в редица чуждестранни университети и научни институти в Германия (Берлин, Тюбинген, Blaubeurn, Еслинген, Хале, Саарбрюкен, Бохум), Великобритания (Лондон, Дъръм, Единбург, Нюкасъл), Франция (Бордо), Белгия (Лиеж), Австрия (Виена), Италия (Форли), Унгария (Будапеща), Полша (Краков и Варшава), Румъния (Пиетра Неант, Тимишоара, Букурещ), Грузия (Тбилиси), Украйна (Миколаевск), Турция (Истанбул), Гърция (Атина, Солун, Коринт), Хърватска (Загреб), Република Северна Македония (Скопие), САЩ (Пуерто Рико, Остин, Сент Луис, Мемфис, Ню Йорк, Филаделфия, Хонолулу, Сан Франсиско).

Участие в археологически проучвания 1973 – 1978 г. Българо-полски археологически разкопки на пещерата Бачо Киро, Дряновско – средно и късно палеолитно пещерно находище в Северна България.Gatsov, I. 1982. Excavations in the “Bacho Kiro”cave. Krakow. (co-author) 1981 – 1982 член на екипа, изследващ археологическите материали от къснонеолитното селище Усоето, Варненко.Gatsov, I. 1985. L’industrie lithic du site neolithique Ussoe. Archaeologia Interregionalis 9: 41-51.Gatsov, I. 1990. L’industrie lithique du site neolithie Ussoe. Studia Praehistorica 10: 91-101. 1984 – 1993 г. Участва в Българо-полско-френски археологически разкопки на пещерата Темната дупка – средно и късно палеолитно пещерно находище в Северна България.Gatsov, I. 1994. Temnata cave. 1.2. Krakow. (co-author).Gatsov, I. et al. 1990. Temnata cave near Karkukovo (Bulgaria) an important geological and archaeological sequence in the Northern Balkans (excavation 1984-1985). Studia Praehistorica 10: 1 - 44. 1986 – 1989 г. Член на екипа на Българската академия на науките, провеждащ археологически разкопки във Виетнам. 1994 – 2012 г. Член на екипа в турско-германските изследвания на Европейска Турция. 1995 – 2012 г. Член на екипа на Немския археологически институт, провеждащ археологическите разкопки на Троя, Турция.Тайните на Троя! Проф. Иван Гацов с нови разкрития 2001 – 2012 г. Член на екипа, проучващ археологическия обект „Истмия“, Коринт, Гърция. 2002 – 2012 г. Член на изследователския екип за обработка на артефакти от праисторическото селище Микро-Вуни, о-в Самотраки, Гърция. 2004 – 2012 г. Член на екипа на Немския археологически институт, провеждащ теренни археологически проучвания на праисторическото селище „Пиетреле“, Румъния.Svend Hansen, Meda Toderas, Agathe Reingruber, Ivan Gatsov, Marvin Kay, Petranka Nedelcheva, Dirk Nowacki, Astrid Roopke, Joachim Wahl, Juurgen Wunderlich. Pietrele, ,,Magura Gorgana‘‘ Bericht ueber die Ausgrabungen und geomorphologischen Untersuchungen im Sommer 2009. — Eurasia Antiqua Band 16/2010, 1—53 2004 – 2012 г. Член на екипа на Истанбулския университет, провеждащ археологически разкопки на праисторическото селище Kulluoba, СЗ Анатолия, Турция. 2005 – 2012 г. Член на германо-грузинска експедиция, провеждаща археологическите разкопки на праисторическото селище „Арухло І“, Грузия. 2006 – 2012 г. Член на екипа на Холандския институт в Истанбул, провеждащ археологическите разкопки на праисторическото селище „Barcin“, гр. Бурса, Турция. 2009 – 2012 г. Член на изследователския екип, обработващ каменни колекции от праисторически обекти от района на Чанаккале, разкопки на Университета в Чанаккале, Турция.

Участие в международни проекти Aşağı Pınar ProjectAşağı Pınar, Kirklareli Projesi – проект на Истанбулския университет, Република Турция и Германския археологически институт, Департамент за евроазиатски изследвания – Берлин за проучване на Източна Тракия – 7 – 5 хил. ВС. Barcın Höyük Excavations ProjectBarcın Höyük Excavations – проект на Холандски Исторически Институт в Истанбул и Koç University – за изследване процесите на неолитизация в района на Мраморно море, Република Турция. Pietrele Project, РумънияDay 65 A Chalcolithic settlement in Wallachia – проект на Deutsches Archäologisches Institut (DAI), Берлин, Германия. Изследване периода на енеолита в ареала на Долния Дунав – 6 – 5 хил. пр. Хр.

Библиография Gatsov, I. 1993. Neolithic Chipped Stone Industries in Western Bulgaria. Krakow 1993. (ISBN: 8223306494) Gatsov, I. and H.Schwarzberg 2006. (Eds): Marmara- Black Sea: present stage of the research of the Early Neolithic, Beier&Beran, Langenweissbach. Gatsov, I. 2009. Prehistoric Chipped Stone Assemblages from Eastern Thrace and the South Marmara Region 7th–5th mill. B.C., BAR International Series 1904, 2009. (ISBN: 978-1-4073-3024-23 (paperback); 978-1473-3341-58 (ebook) Gatsov I. and Ya. Boyadzhiev (Eds.). 2009. The first Neolithic Sites in Central /South –East-European Transect, volume I, Early Neolithic sites on the territory of Bulgaria. BAR, International series 2048, 2009. (ISBN: 978-1-4073-0624-7 Gatsov, I and Guagelli J.-L. 2009.(Eds.) Saxa Locuntur. In honorem annorum LXV Nikolai Sirakov. Avalon. Sofia 2009. (ISBN 978-954-9704-19-8) Ivan Gatsov and Petranka Nedelcheva. 2019. Pietrele 2: Lithic industry. Finds from the Upper Occupation Layers. Bonn: Habelt-Verlag, 2019, (ISBN 978-3-7749-4164-9; ISBN-10: ‎3774941645)

Бележки

Категория:Български археолози Категория:Учени от БАН Категория:Възпитаници на Софийския университет Категория:Възпитаници на Ягелонския университет Категория:Родени в София Категория:Учени от Секцията за праистория при НАИМ – БАН Категория:Праисторици