Николай Атанасов Сираков е български археолог – праисторик, доцент, доктор по археология, университетски преподавател.Информация от интернет страницата на НБУ Специалист по палеолит и най-ранното човешко присъствие (Homo sapiens) на Балканите.
Биография Николай Сираков е роден на 6 юли 1944 г.
През 1966 г. започва висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „История“. През 1967 г. продължава обучението си в Археологическия институт на Ягелонския университет в Краков, Полша. През 1972 г. защитава с отличен успех дипломна работа и придобива магистърска степен по праистория.Информация от интернет страницата на НБУ По време на следването си, през 1971 г., Сираков започва да подготвя мащабен съвместен археологически проект между България и Полша за извършване на интердисциплинарни изследвания в пещерата Бачо Киро, която се намира в близост до Дряновския манастир в Северна България.
След завършването на висшето си образование е приет като докторант в същия университет. Под научното ръководство на проф. Ян К. Козловски разработва докторска дисертация на тема „Реконструкция на среднопалеолитни кремъчни комплекси от пещерата Самуилица (Северна България) и тяхното таксономично положение спрямо палеолита на Югоизточна Европа“. През 1978 г. защитава успешно дисертацията си и придобива образователната и научна степен „доктор по хуманитарни науки“ на Ягелонския университет. По-късно трудът му е публикуван като самостоятелно издание в престижната поредица Folia Quaternaria, том 55 (1983).Sirakov, N. 1983. Reconstruction of the Middle Palaeolithic flint asemblages from the Cave Samuilitca II (northern Bulgaria) and their taxonomical position seen again the Palaeolithic of Southeastern Europe (Folia Quaternaria 55).Kraków: Polska Academia nauk.
В периода 1978 – 2013 г. Николай Сираков работи в Секцията по праистория към Археологическия институт с музей при БАН. Неформален ръководител на групата за палеолитни изследвания в България. В нея влизат археолозите: Николай Сираков, Иван Гацов, Стефанка Иванова и Свобода Сиракова.
Николай Сираков е женен за археоложката Свобода Сиракова.Информация от архива на НАИМ-БАН
Научна дейност Участва в проучванията на пещерата Бачо Киро.Древните геноми хвърлят нова светлина върху най-ранните европейци и техните взаимоотношения с неандерталците В периода 1976 – 1986 г. Николай Сираков участва в археологическите проучвания на откритото палеолитно находище край с. Муселиево, Никополско. В рамките на тази дългосрочна теренна кампания успява да привлече за съвместна работа утвърдени специалисти от Белгия, с което поставя основите на международно научно сътрудничество в изследването на палеолита в България.Сираков, Николай и др. „Проучвания на палеолитното находище при с. Муселиево, Никополско (1976–1986)“, Археология, т. 29, 1987, № 2, с. 34–48. Между 1981 и 1987 г. Сираков е член на интердисциплинарна експедиция, насочена към изследването на високопланински палеолитен обект в Девинска планина (Родопите) – района на хижа „Орфей“ при село Борино.Архив на Археологическия институт с музей при БАН, Отчет за палеолитната експедиция в Родопите, 1987 г. Това е и един от първите опити за систематични проучвания на праисторически обекти във високопланинска среда в България. В периода 1986 – 1990 г. организира и ръководи първата българска археологическа експедиция на територията на Виетнам.Сираков, Николай. „Българо-виетнамска експедиция: Археологически проучвания в пещери от Хоабинския комплекс“, Известия на БАН, 1991, т. 44, № 1, с. 57–65. Проучванията са фокусирани върху пещерни обекти, принадлежащи към Хоабинския културен комплекс – едно от най-важните праисторически явления в Югоизточна Азия. В периода 1984 – 1994 г. Николай Сираков ръководи дългосрочни археологически проучвания в пещерата Темната дупка в района на Карлуковския карст при с. Карлуково. Експедицията, организирана с международно участие, обединява изследователи от България, Полша и Франция. В нея участват утвърдени учени, както и студенти и докторанти от Нов български университет, Ягелонския Университет (Краков), Университета „Бордо I“, Зоологическия институт на БАН, както и спелеолози от различни пещерни клубове в страната.Сираков, Николай, Ян К. Козловски и др. „Международна експедиция в пещерата 'Темната дупка' (Карлуковски карст, 1984–1994): организационен и научен профил“, Археологически преглед, 1995, № 1, с. 21–35. Проектът се превръща в най-мащабната археологическа експедиция в областта на палеолита в Източните Балкани през този период. „Темната дупка“ се утвърждава като своеобразна полева лаборатория, обединяваща десетки участници в интензивна теренна и интердисциплинарна изследователска дейност.Архив на НАИМ – БАН. Отчет на експедицията „Карлуково – Темната дупка“ (1984–1994 г.). Резултатите от този многонационален проект са публикувани в три обемни тома, посветени на средния и късния палеолит в Югоизточна Европа, съдържащи анализи на стратиграфията, производствени комплекси, палеоекологичните условия и антропогенната дейност в пещерата.Janusz K. Kozlowski, Temnata cave, Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria I.1., Jagellonian University Press, Cracow 1992Temnata Cave. Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria. 2.1.Kozłowski, Jan K., Nikolaï Sirakov, and Hélène Valladas, eds. Temnata Cave: Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria (3 vols.). Kraków–Sofia: Polish Academy of Sciences & Bulgarian Academy of Sciences, 1996–2004.
От 1996 г. в пещерата Козарника, разположена в района на Белоградчишкия карст (Северозападна България), Николай Сираков съвместно с френския палеоонтолог Жан-Люк Гуадели (Jean-Luc Guadelli) и колеги от Университета в Бордо започва реализацията на дългосрочен българо-френски археологически проект.Sirakov, Nikolaï, Jean-Luc Guadelli et al. „Le Projet franco-bulgare ‘Kozarnika’: origines du peuplement humain en Europe“, L’Anthropologie 105 (2001): 281–304.Tsenka Tsanova. Les d ́ebuts du Pal ́eolithique sup ́erieur dans l’Est des Balkans. R ́eflexion `a partir de l’ ́etude taphonomique et techno- ́economique des ensembles lithiques des sites de Bacho Kiro (couche 11), Temnata (couches VI et 4) et Kozarnika (niveau VII). Разкопките в „Козарника“ довеждат до едни от най-съществените научни открития, свързани с най-ранното присъствие на представители на рода Homo на европейския континентSirakov, Nikolaï et al. „Lower Pleistocene Hominid Occupation in Kozarnika Cave (Northwestern Bulgaria): The Earliest Evidence in Europe“, Journal of Human Evolution 48, no. 3 (2005): 313–318.. Откритите културни пластове са датирани към периода преди над 1,4 млн. години, което превръща обекта в ключово звено за разбирането на палеоантропологичните процеси в Югоизточна ЕвропаTuffreau, Alain, Sirakov, Nikolaï, and Guadelli, Jean-Luc. „Kozarnika Cave and the First Occupation of Europe: New Evidence from the Balkans“, Comptes Rendus Palevol 4, no. 3 (2005): 287–297.. Наред със своя научен принос проектът има съществена образователна роля: в рамките му се обучават десетки млади български специалисти в областта на ранната праистория – предимно възпитаници на Нов български университетАрхив на Нов български университет. Отчети на участници в проекта „Козарника“ (1996–2010).. Много от тях впоследствие изграждат кариера в научните и университетските среди в България и чужбина.Информация от интернет страницата на НБУПредаване на БНТ „Първите европейци“, ИСТОРИЯ.BG, 13.01.2025, с участието на археолозите доц. Николай Сираков, проф. Иван Гацов и палеоонтолога проф. Николай Спасов
Преподавателска дейност В периода от края на 90-те години на XX в. до 2010 г. доц. д-р Николай Сираков е хоноруван преподавател към департамент „Археология“ на Нов български университет. Води редица курсове с акцент върху праисторическата археология и технологическия анализ като:
„Човекът и най-ранните технологии“ „Въведение в ранната праистория“ „Ранни праисторически технологии“ „Принципи на технологическия и типологически анализ“ „Каменните ансамбли в контекста на археологическите извори за праисторията на Европа“
Неговото преподаване се отличава с дълбочина на изследователския подход, интердисциплинарност и използване на съвременни методологични парадигми. Обучава множество студенти и докторанти, част от които днес са утвърдени учени в България и чужбина.Информация от интернет страницата на НБУ
Избрани публикации Sirakov. N. La Grotte de Samuilitsa. Une industrie moustérienne de la Bulgarie du Nord..., Folia Quaternaria 55, 1983 Temnata Cave: Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria (3 vols.), Kraków–Sofia, 1996–2004 Sirakov, N. et al., "Lower Pleistocene Hominid Occupation in Kozarnika Cave", Journal of Human Evolution, 2005 Tuffreau, A., Sirakov, N., and Guadelli, J.-L., "Kozarnika Cave and the First Occupation of Europe", Comptes Rendus Palevol, 2005
Бележки
Категория:Български археолози Категория:Учени от БАН Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Възпитаници на Ягелонския университет Категория:Учени от Секцията за праистория при НАИМ – БАН Категория:Праисторици Категория:Археолози от 20 век