Виктор Нишки е висш български, по късно сръбски православен духовник, нишки митрополит. Според оценки на негови съвременници, при него народностно съзнание не било силно развито, а алчността му била голяма и поради това той се поддал на сръбската пропаганда.Църковен вестник, брой 23 от 2004 г.
Биография
Роден е със светското име Вълко Чолаков в Калофер, като годината му на раждане не е сигурна. Той е от рода Чолакови. Има сестра Лала, омъжена в Карлово, и друга Гена, омъжена за каменоделеца Колю Загореца, преселник в Калофер и родоначалник на рода Аврамови.
Първоначално образование получава в родния си град. Впоследствие постъпва като послушник в Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“. Там е подстриган в монашество и последователно е ръкоположен в йеродяконски и йеромонашески чин. Живее по някое време в Хилендарския манастир, като светогорски изповедник, където е възведен в архимандритско достойнство.
Около 1832 година архимандрит Виктор е изпратен в Ниш като таксидиот, където остава до края на живота си, почти без прекъсване. По същото време се създава Сръбското княжество и се засилва сърбоманството в Поморавието, което е плод на появилата се сръбска културна и църковна пропаганда. През времената на холерата в Ниш, през годините 1832, 1838 и 1842, когато всички свещеници в Ниш се разбягват, единствен Виктор остава на своя пост, за което е бил тачен и обичан от паството си.
През 1871 година е представител на Нишката епархия на Църковно-народения събор, свикан в Цариград за изработването на устава на Българската екзархия.
През май 1872 година е избран и ръкоположен за български екзархийски митрополит на Нишката епархия. Като запознат със сложната обстановка в епархията, той се старае да не дразни сърбомани и гъркомани, за да избегне антиекзархийски настроения. Въпреки проявяваната прекомерна толерантност и отстъпчивост пред капризите на общината и сърбоманите, той не е пощаден от сръбски клеветнически обвинения. В диоцеза му се шири безредие и несигурност. В екзархийското ръководство се формира мнение, че Виктор е неспособен да се справи с трудностите, а управлението на епархията да се повери на по-енергичен духовник. Същевременно се съзнава, че подобен ход би могъл да причини загубването на епархията.
През 1874 година Виктор е избран за член на Светия синод на Българската екзархия, но въпреки това не посещава заседанията на синода и впоследствие е освободенВиктор // Православная Энциклопедия.
По време на Сръбско-турската война от 1876 година напуска Ниш и отива в Лесковъц, като митрополитски наместник. Връща се в Ниш през 1877 година, по време на Руско-турската война, когато градът е превзет от сърбите.
От името на свещенството и народа на 18 януари 1878 година прогласява съединението със Сръбската православна църква и за това известява митрополит Михаил. Това става след превземането на Ниш по време на Сръбско-турската война и присъединяването на Нишко, Пиротско, Вранско и Топличко към Сърбия. Решението му е прието на 1 февруари 1879 година и митрополит Виктор с указ е поставен за нишки епископ в състава на Белградската митрополия.manastir-lepavina.org
Самият той е приет в Сръбската православна църква, след обявяването ѝ за автокефална през 1879 година, като митрополит.
През 1883 година е заменен със сърбина Нестор Попович и преместен в манастира Петковица. От същата година е почетен член на Сръбското дружество на учените, по късно – САНУ.
Умира на 31 май 1888 година в Белград, където е погребан в църквата „Свети Марко“.Борис Цацов, е приел погрешно, че: Почива в гр. Ниш през 1883 г., където е и погребан.Блогът на Лалю Метев, Митрополит Виктор Нишки (1793 – 1888)
Оценки Христо Стамболски пише за Виктор Нишки през 1874 година:
В дописка в Цариградския вестник „Ден“, от 7 юли 1875 г., се твърди, че Виктор бил неук и не се грижел за нравственото и умственото въздигане на паството. Училищата в Ниш били слаби, в тях липсвало народноство чувство и се преподавало на сръбски. Тодор Икономов пише, че Ниш вече бил посърбен град в началото на 1870-те и това се дължало твърде много на владиката Виктор, който поддържал сръбския език и сръбските учители в продължение на 40 години. Сърбите отнели митрополията му за тяхно училище и той се задоволил с това и се преместил в обикновена къща и сетне сърбите почнали да подкопават и авторитета му пред селското население.Тодор Икономов, Писма за Сърбия. Русе, 1883, стр. 19 – 20.
Според академик Иван Снегаров:
Според проф. Анастас Иширков
Тодор Икономов пише през 1883 година за Ниш в своята книга „Писма за Сърбия“:
Източници Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. Princeps, 2003, с. 282 – 283. Начов, Никола. Калофер въ миналото . С., 1990, с. 165 – 167. Изграждане на Българската екзархия Сръбската църква Църковният разкол в Сърбия (1881 – 1889)
Външни препратки Виктор Чолаковић Viktor Čolaković Екзарх Антим I Схизмата Схизмата 2 Митрополит Михаил Deda Viktor Niška eparhija Нишки метох Ниш и Рилският манастир
Бележки
Категория:Български духовници Категория:Сръбски духовници Категория:Български ренегати Категория:Нишки митрополити Категория:Българи в Сърбия Категория:Родени в Калофер Категория:Починали в Белград Категория:Монаси в Хилендарския манастир