Берлинското общество за науки „Лайбниц“ () е немскоезично сдружение на учени, основано през 1993 г. в Берлин. Нейната дейност се основава на интердисциплинарния и трансдисциплинарния обмен на научни знания, както се обсъждат фундаментални за науката въпроси, свързани с науката и развитието на обществото. Обществото за науки „Лайбниц“ представлява своеобразен приемник по персонален състав, а в някои аспекти на дейността си, на бившата “Академия на науките на Германската демократична република” (ГДР).

История

Общество за науки „Лайбниц“ е създадено на 15 април 1993 г. И е регистрирана като организация с нестопанска цел.

Общество за науки „Лайбниц“ носи името си в памет на Готфрид Вилхелм Лайбниц, инициатор и първи президент на “Избирателното Бранденбургско дружество на науките”, основано през 1700 г. Академията е научно дружество в развиващо се под ръководството на Даниел Ернст Яблонски в качеството му на вицепрезидент (по-късно президент; съименник на медал на “Обществото Лайбниц“). От това дружество, по-късно, възниква “Академията на науките в Берлин”, която е имала различни имена. Най-известните са: „Académie Royale des Sciences et Belles-Lettres“ (от 1746 г.), “Кралска пруска академия на науките в Берлин” (Пруска академия на науките) (до 1945 г.), “Германска академия на науките в Берлин” (DAW, 1946–1972), след това “Академия на науките на ГДР” (AdW, 1972–1991).История на Академия „Лайбниц“

През 1990 г., след обединението на Германия, Академията на науките на ГДР е отделена от изследователските институти и други институции като „научно дружество“, което е закрито през 1992 г. Изследователските институти и институции са съществували до 31 декември 1991 г. Част от институциите са преобразувани в звена към други научни институции.

Съгласно Договора за обединение, решението относно бъдещето на едно научно дружество е следвало да бъде взето в съответствие с действащото държавно законодателство. Отделът за наука и изследвания към парламента в Берлин постановява, че научното дружество към Академията на науките на ГДР не може да бъде разглеждано като наследник на традициите на Берлинската академия на науките. В този смисъл е изключена възможността бъдеща академия в Берлин да надгражда своята дейност върху институционалната приемственост с Академията на науките на ГДР. Тогава създаването на нова институция с нова правила се приема за наложително. Така, на 28 март 1993 г. е създадена Берлин-Бранденбургска академия на науките (Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften, BBAW). Съгласно държавния договор от 1992 г., новата академия поема активите и инфраструктурата (включително библиотеката, архива и попечителството) на научното дружество към бившата Академия на науките на ГДР, като същевременно продължава нейните дългосрочни и редакционни проекти.

Преди Обединението на Германия, Академията на науките на ГДР разполага с около 400 членове. На 15 април 1993 г., 122 бивши членове на Академията, които не са били приети в новооснованата Берлин-Бранденбургска академия на науките (BBAW), основават регистрираното сдружение „Обществото Лайбниц“ (Leibniz-Sozietät), което от 2007 г. носи името Общество за науки „Лайбниц“ в Берлин (Leibniz-Sozietät der Wissenschaften zu Berlin).

Чрез ежегодни избори на нови членове броят на участниците в сдружението постепенно се увеличава до над 300, с което се променя и вътрешната му структура. Финансирането се осъществява чрез членски внос, дарения и други вноски от страна на членовете. Днес тази Академия се приема като правоприемник на научното дружество към бившата “Академия на науките на ГДР”. Все още обаче продължава спорът относно въпроса коя институция следва да бъде призната за легитимен наследник на “Дружеството на науките и хуманитарните науки”, основано през 1700 г. — далОбщество за науки „Лайбниц“ в Берлин, или “Берлин-Бранденбургска академия на науките” (BBAW). Академия “Обществото Лайбниц” обосновава претенцията си с кадровата приемственост от Академията на науките на ГДР, докато BBAW се позовава на своя политически и институционален мандат, предоставен с държавния договор за Обединението на Германия от 1992 г.Josef Zens: Ein Streitfall für Akademiker. In: Berliner Zeitung, 10. Mai 2000.]

Цел Обществото за науки „Лайбниц“ е свободно сдружение на учени в областта на естествените науки, инженерните науки, математиците, медицинските учени, както и учени в областта на хуманитарните науки и социалните науки. Основателите на Академията приемат, че е тя е свързана с “Бранденбургското дружество за науки и хуманитарни науки” от векове на непрекъсната съвместна работа на своите членове. Обществото за науки „Лайбниц“ надгражда независимите изследвания на своите членове и предоставя форум за дискусии и публичност. Членовете и гостите по-специално култивират интердисциплинарен и трансдисциплинарен дискурс и обсъждането на актуални фундаментални проблеми на науката и обществото. Чрез своята работа Академията се стреми да допринесе за изграждането на подходящ принос към интелектуалния живот на нашето време.

Целта на Общество за науки „Лайбниц“ е да култивира и популяризира науките в традициите на Готфрид Вилхелм Лайбниц в интерес на широката общественост. За тази цел Общество за науки „Лайбниц“ организира научни събития, където се представят научните открития на своите членове и гости, по-специално за интердисциплинарни дискусии на високо научно ниво. Всички научни събития на Общество за науки „Лайбниц“ са широко достъпни, отворени за обществеността.https://leibnizsozietaet.de/ueber-uns/statut/ Устав на Лайбницкото дружество

Избраните членове на Общество за науки „Лайбниц“ь провеждат съвместни изследователски проекти с колеги, приятели и гости на дружеството. В този контекст се ръководят и представят дипломни работи, както и други форми на научни изследвания, които могат да бъдат подлагани на академична дискусия и публикувани.

Чрез всички свои дейности Общество за науки „Лайбниц“ безкористно насърчава интелектуалното развитие на обществото и защитава науката от антинаучни тенденции. Ежегодната отчетност се осъществява публично в рамките на традиционния „Ден на Лайбниц“, на който се представя обзор на постиженията и активностите през годината.

Освен това дружеството издава две научни поредици, онлайн списание и онлайн бюлетини, като част от усилията си за популяризиране на научното познание.Gerhard Banse: Bericht des Präsidenten a den Leibniztag 2013. Die Leibniz-Sozietät im zwanzigsten Jahr ihres Bestehens. Sitzungsberichte Leibniz-Sozietät der Wissenschaften, Band 118, Jahrgang 2014, S. 9–31. Trafo Wissenschaftsverlag Dr. Wolfgang Weist, Berlin 2014, ISBN 978-38962-6-1.Herbert Hörz: Der schwierige Weg einer traditionsreichen Wissenschaftsakademie ins 21. Jahrhundert – 20 Jahre Leibniz-Sozietät. Sitzungsberichte Leibniz-Sozietät der Wissenschaften, Band 118, Jahrgang 2014, S. 37–60. Trafo Wissenschaftsverlag Dr. Wolfgang Weist, Berlin 2014, ISBN 978-38962-6-1.

Инициятиви Членовете на Общество за науки „Лайбниц“ се събират веднъж месечно за публични срещи, където се изнасят и обсъждат научни лекции. Всяка година те организират „Ден на Лайбниц“, който е установен в устава на Общество за науки „Лайбниц“ от 1812 г. и служи и като събитие за публична отчетност.Gerhard Banse: Kontinuität und Wandel in der Leibniz-Sozietät der Wissenschaften zu Berlin. Bericht des Präsidenten an den Leibniztag 2014. Sitzungsberichte Leibniz-Sozietät der Wissenschaften, Band 118, Jahrgang 2014, S. 7–32. Trafo Wissenschaftsverlag Dr. Wolfgang Weist, Berlin 2014, ISBN 978-3-86464-091-9.

Заседанията на Общество за науки „Лайбниц“ се провеждат като интердисциплинарни и трансдисциплинарни форуми в рамките на две основни направления: „Естествени науки и инженерство“, който включва също математика, науки за живота и медицина и „Социални и хуманитарни науки“.

Към тях се добавя и „Пленарна сесия“, която включва всички членове на Академията за обсъждане на въпроси от общ научен интерес.

Освен регулярните заседания, Общество за науки „Лайбниц“ организира научни колоквиуми, конференции и други академични събития с международно участие, като част от ангажимента си към обмен на научни знания и глобалния диалог. Такива заседания са: 2005 — „Академиите във времената на промени“ и признанието на постиженията на Алберт Айнщайн. 2007 — чест на Коменски и на Леонард Ойлер. 2011 — Конференция „50 години пилотирани космически полети“ и конференцията „От ядрена патова ситуация до свят без ядрени оръжия – в памет на Клаус Фукс“. Klaus Fuchs-Kittowski und Günter Flach (Hrsg.): Vom atomaren Patt zu einer von Atomwaffen freien Welt – zum Gedenken an Klaus Fuchs. Konferenz der Leibniz-Sozietät und des Russischen Hauses der Wissenschaften unter Mitwirkung der Deutschen Kybernetischen Gesellschaft, Nov. 2011 in Berlin. trafo-Wissenschaftsverlag, Berlin 2012, ISBN 978-3-86464-025-4. 2012 — „Енергиен преход - Развитие на производителните сили и общественият договор“ и конференцията „Жан-Жак Русо между Просвещението и Модерността“ по случай 300-годишнината от рождението.Hans-Otto Dill (Hrsg.): Jean-Jacques Rousseau zwischen Aufklärung und Moderne. Akten der Rousseau-Konferenz der Leibniz-Sozietät der Wissenschaften zu Berlin am 13. Dezember 2012 anlässlich seines 300. Geburtstages am 28. Juni 2012 im Rathaus Berlin-Mitte. Sitzungsberichte Leibniz-Sozietät der Wissenschaften, Band 117, Jahrgang 2013. Trafo Wissenschaftsverlag Dr. Wolfgang Weist, Berlin 2013, ISBN 978-3-89626-987-4. 2013 — Конференция „Включване и интеграция“ и конференцията „От минерала към ноосферата“ по случай 150-годишнината от рождението на Владимир Иванович Вернадски. 2014 — Конференция „Балканите в Първата световна война, интересите на великите сили и регионалните конфликти“ съвместно с Македонската академия на науките и изкуствата. 2015 — Конференция „Информатика и общество“ съвместно с Берлинския университет по приложни науки и икономика.Frank Fuchs-Kittowski, Werner Kriesel (Hrsg.): Informatik und Gesellschaft. Festschrift zum 80. Geburtstag von Klaus Fuchs-Kittowski. Frankfurt a. M., Bern, Bruxelles, New York, Oxford, Warszawa, Wien: Peter Lang Internationaler Verlag der Wissenschaften, PL Academic Research 2016, ISBN 978-3-631-66719-4 (Print), E-ISBN 978-3-653-06277-9 (E-Book). 2016 — В чест на Готфрид Вилхелм Лайбниц по случай 300-годишнината от смъртта му сапътствано с няколко събития. 2017 — “Миграция и междукултурност. Теории – Методи – Практически приложения”. 2018 — “Марксизъм и теология”. 2019 — “Вирусни инфекции” – Стари и нови патогени и методи за ваксинална превенция. 2021 — “Рудолф Вирхов и Херман фон Хелмхолц”: Тяхната работа в и за Берлин – Импулси за Берлин като здравен град. 2022 — Език – Дискурси – Формиране на мнение. 2023 — “30 години Лайбницко общество” – 30 години научно развитие. 2024 — “Кант и рецепцията на Просвещението”.

В рамките на десет работни групи членовете на Общество за науки „Лайбниц“, съвместно с външни колеги и млади изследователи, разглеждат основни въпроси на науката и обществото. Тези работни групи са особено активни в следните области: история на науката и академичните институции; педагогика; социален анализ и класова структура; геонауки, минно дело и науки за околната среда; космос и астронауки Peter Knoll (Hrsg.): Im Mittelpunkt steht der Mensch – Fortschritte in der Geo-, Montan-, Umwelt-, Weltraum- und Astrowissenschaften. Kolloquium am 11. April 2014 in Berlin zu Ehren von Heinz Kautzleben aus Anlass seines 80. Geburtstages. Sitzungsberichte Leibniz-Sozietät der Wissenschaften, Band 120, Jahrgang 2014. Trafo Wissenschaftsverlag Dr. Wolfgang Weist, Berlin 2014, ISBN 978-3-86464-090-2.;