Кобѝшница е село в Сърбия, община Неготин. През 2022 година селото има 887 жители. Селото е разположено на 7 км от общинския център Неготин, на 6,5 км от границата с България и на 6,5 км от устието на река Тимок.
География Селото е разположено в историко-географската област Тимошко в източна Сърбия, на левия бряг на река Ясеница, десен приток на Дунав. Кобишница не граничи с Дунав, а с Тимок. Районът има равнинно-хълмист релеф, като земеделските земи се редуват с малки гористи участъци около река Тимок и в северните склонове на Балейското бърдо. На север в непосредствена близост е разположено село Буковче, като само улица „Хайдук Велкова“ ги разделя. На изток е границата с България посредством река Тимок. На юг е хълмът Балейско бърдо (161 м) и зад него е село Мокране. Източно е разположен общинският център град Неготин. Надморската височина в селото е между 41 м около река Ясеница и 52 м на площада. Най-високата точка в землището е връх Балейско бърдо със своите 161 м, а най-ниската е 35 м около река Ясеница. Климатът е умерено континентален, с горещи лета, студени зими и сравнително равномерни валежи през годината. По-известните местности са: Стара Кобишница, Кобишничко поле, Лунка, Стучер, Орловац, Острова, Селище, Маславице и др.
Население Населението е смесено, с преобладаващи сърби и значителна общност от власи, както и представители на други етнически групи (румънци, мюсюлмани, югославяни и българи). Демографските тенденции показват умерено намаляване на населението в резултат на миграция и застаряване. Според преброяването от 2022 г. в Кобишница живеят 887 жители, което е с 261 по-малко от 2011 г., когато при преброяването има 1148 жители. Селището има 818 пълнолетни жители, а средната възраст на населението е 56,34 години (54,68 за мъжете и 57,77 за жените). Според преброяването от 2022 г. в селото има 402 домакинства, а средният брой членове на домакинство е 2,21, като според същото преброяване в селото има 878 жилищни единици, от които 561 са обитаеми. През 2007 г. 800 жители от това селище са временно на работа в чужбина (Германия, Швейцария).
+ Население Година Жители 1948 2854 1953 2935 1961 2915 1971 2876 1981 2778 1991 2507 2002 2356 2011 1148 2022 887
История Счита се за старо селище със значителни следи от древността. В района са открити останките от манастира „Света Троица“, споменат в турски източници през 1672 г. Кобишница е спомената в турското преброяване от 1530 г. като селище с 30 къщи. През 1726 г. в Кобишница е имало 90 къщи, през 1846 г. има 278 къщи, през 1924 г. има 471 къщи. Първоначалното селище е основано на сегашното си място, откъдето е преместено през втората половина на XVIII и началото на XIX век (поради „гнета на кърджалиите“) на място, наречено Селище (между 1751 и 1795 г.), а след това се връща обратно на сегашното си местоположение. Споменава се като „пусто място“ в началото на XVIII век на картата на Лангер. Сегашното селище е разделено на следните области: Гламея (Бърдо – Горни Край), Скапац и Дони Край (Вале). Историческите записи сочат, че по време на австрийската окупация и двете селища, Буковче и Кобишница, са били пусти и само няколко години по-късно („Тимишварският банат“) са били заселени. Блатската „йеруния“, т.е. Кобишница и Буковче, е имала 63 къщи през 1723 г., като броят им почти се е утроил през 1736 г., което показва, че по това време е имало голям приток на имигранти. Въз основа на това най-старите семейства или са имигрирали през XVIII век, или са се завърнали от Румъния.
Икономика и земеползване Местната икономика е основно селскостопанска, с традиционно земеделие, лозарство и животновъдство (свиневъдство). В селото произвежда алуминиева дограма и малки електроуреди, предлагат се дърводелски, авторемонтни и транспортни услуги. Благодарение на плодородните почви, тип смолници и умерения климат в района се отглеждат зърнени култури, зеленчуци, плодове и тютюн. Развива се и дребномащабен занаятчийски труд. Част от населението работи в Неготин или в пограничните райони на България и Румъния. Земеделската кооперация в Кобишница, основана през 1901 г. (подновявана през 1919 г., 1945 г. и 1954 г.), е действала под името Земеделска кооперация „Слога“ Кобишница. От 1960 г. към нея се обединяват земеделските кооперации от Буковче и Сърбово. От 1949 г. до 1953 г. в Кобишница действа и Селска трудова кооперация под името „Адам Везурич“. Селището получава културен дом през 1951 г. Основно училище „Стеван Мокраняц“ е едно от най-старите училища в района. Началото си води от 1867 г. По това време не е имало сграда, в която да се осъществява процесът на възпитание и образование. В началото на ХХ век (1907 г.) са построени училищните сгради в Кобишница и Буковче. В момента в училището има 120 ученици, разпределени в 9 паралелки, учителският състав е съставен от 8 учители и 16 възпитатели.
Култура, традиции и спорт В селото се запазват традиционни фолклорни и религиозни обичаи, характерни за Тимошка Крайна. Етнокултурното наследство се изразява в местната музика, облекло, кухня и празници. Значителна част от жителите говорят и влашки език, който е разновидност на румънския. Съборът на селото е Спасовден. Старата дървена църква в селото, която е била посветена на Свети Николай, се срутва през 1850 г. След нея през 1874 г. е построена нова, посветена на Светите апостоли Петър и Павел. Осветена е от Тимошкия епископ Евгений. Днес енорията се обслужва от Протойерей Трандафир Янкович. Населението на Кобишница е православно, при преброяването се е обявило за сръбско и се е занимавало предимно със земеделие и животновъдство. Антропогеографските и етнологичните проучвания го класифицират като влашко селище. В селото хората се определят по родове и честват своите празници по църковния календар. По-известни от тях са: Филипещи, Боболанещи, Маркулещи, Стойкочещи, Миещи, Опрещи, Стойкулещи, Йованещи, Райчичи, Райковичи, Попещи, Бугаревичи, Думитричи, Броскичи, Барбуловичи, Пешулещи, Бекирещи, Радуловичи, Грекуловичи, Олчани и др.
В селото дейност развива футболен клуб „Слога“ с председател Драголюб Ивашкович, състезаващ се в Окръжна лига Бор.
Транспорт и инфраструктура Кобишница е достъпна по път, който я свързва с общинския център Неготин и с пограничния пункт при Брегово (България). През южната част на селото минава железопътна линия от регионално значение. В селото има основни обществени услуги – училище, поща, здравен пункт, магазини, кафенета и бензиностанция. В селото са изградени електрическо осветление от 1956 г., телефонни връзки от 1970 г., асфалтов път от 1975 г. и водоснабдяване от 1996 г.
Забележителности Селото предлага възможности за селски туризъм, с пейзажи, характерни за източна Сърбия – равнини, реки и леки възвишения. В района има останки от стари чешми, мостове и селски къщи в традиционен стил. Провеждат се ежегодни селски събори и се честват местните влашки празници. Близостта до река Тимок създава възможност за екотуризъм. Място за отдих в селото е Чарлиевия парк, а основна забележителност е църквата „Свети Апостоли Петър и Павел“.
Галерия
Източници
Категория:Села в община Неготин