Алигиèри () са флорентинско семейство от градския елит, управлявал Флорентинската република през Средновековието. Родът получава рицарско звание около XII век чрез кръстоносеца Качагуида дели Елизеи и играе значима роля във финансовата и индустриалната сфера.

Семейна история Произходът на семейството е известен главно чрез историята на Качагуида дели Елизеи, прапрадядо на Данте Алигиери и главен герой в три песни на неговия „Рай“. Семейство Алигиери, чийто символ е герб с щит, разделен на червено и синьо с централна сребърна лента, произхожда от клон на могъщия благороднически род Елизеи. Адамо Елизеи е баща на Качагуида, който, след като се жени за представителка на сем. Алдигиери от Ферара, има няколко деца от нея, включително Алдигиеро, основателят на семейството.

Алдигиеро има син Белинчоне, който се установява в квартал „Сан Мартино ал Весково“. Неговият син Алигиеро е съдия, който натрупва богатство чрез лихварство и става дребен земевладелец. Алигиеро има две съпруги: Бела дели Абати, от която са Гаетана (Тана), Равена и поетът Данте, и Лапа Чалуфи, от която е Франческо.

Данте се жени за Джема Донати и има три деца от нея – Якопо, Пиетро и Антония (сестра Беатриче). Съществуването на още един син, Джовани, е установено през 1921 г. от Ренато Пиаттоли, който предполага, че е плод на предбрачна връзка, тъй като не е споменат от ранните биографи.

Във Флоренция семейството живее между Бадия Фиорентина и Сан Мартино ал Весково, близо до църквата „Санта Маргарита дей Черки“, където според традицията Данте среща Беатриче Портинари. През XIX век това място е идентифицирано като Торе дей Джуоки, днес част от музея „Дом на Данте“. Смята се обаче, че истинските домове на рода са били на днешната Виа дей Магацини.

След изгнанието на Данте през 1302 г. семейството го последва, а родът продължава чрез Пиетро, установил се във Верона след смъртта на баща си през 1321 г. Линията на Алигиери във Верона изчезва през 1558 г. с Франческо ди Данте. Погребалният параклис на последните потомци се намира в църквата „Сан Фермо Маджоре“. Наследството преминава към графовете Серего, родственици на рода, чиито наследници – Серего Алигиери съществуват и днес и притежават вила Серего Алигиери в Гарганяго.

Относно благородническата семейна титла Според Алесандро Барберо („Данте“, гл. 3.4) семейството, макар и престижно, не притежава формалните правни привилегии на благороднически род. То обаче е законно признато чрез фамилното име „Алигиери“, произхожда от благородния род Елизеи и има собствен герб. Данте е рицар и е засегнат от Законите за правосъдието заедно с благородниците. Поради това някои автори, като Микеле Барби, го определят като дребно благородничество. По-точното определение би било „полуаристокрация“, тъй като липсват пълните юридически привилегии, характерни за аристокрацията.

Библиография Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001. Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988. Ferdinando Arrivabene, , 3ª Edizione, Tipografia Corbetta, Monza, 1838 Pietro Fraticelli, , G. Barbera Editore, Firenze, 1861 AA.VV., , Volume 2, F.A. Brockhaus, Lipsia, 1869 Umberto Carpi, , Polistampa, Firenze, 2004, ISBN 88-8304-753-2 Pompeo Litta, Alighieri di Firenze, collana Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1832 Giovan Battista di Crollalanza, Dizionario storico blasonico delle famiglie nobili o notabili italiane estinte e fiorenti, Bologna, 1886, Vol. 1

Бележки

Категория:История на Флоренция Категория:Флорентинци Категория:Италианска аристокрация