Кумановският революционен район или околия от Скопския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Кумановската каза в Османската империя с главен град Куманово.

История Преди Илинденско-Преображенското въстание (1894 – 1903)

Началото на революционното организиране в Кумановско е положено от единични дейци като Ангел Малински и хаджи Михаил от Струмица. Комитетът на ВМОРО в Куманово е формиран в 1894 година или по-вероятно в 1895 година. Според Георги Трайков Ачпаловски в кумановския комитет влизат Георги Ачпаловски, Атанас Кръстев, Ангел Голомехов и Мише Спиридонов – Камабанак. Според Миодраг Арсовски – Болто в Куманово пристига Димитър Мирасчиев, български учител в Крива паланка, който в къщата на Георги Иванов Борозанов формира комитета на ВМОРО в Куманово, в който влизат Георги Караман, председател, Янко Арсов, Петко Костов Думановски, Авксенти Борозанов и Диме Кюмбетчията, куриер на комитета. Според Кръсто Лазаров първите организационни работници, които са поставили основите на Организацията в Куманово, са Авксенти Георгиев Борозанов, Стойчо Чакъров, Ангел Голомехов, Христо Киприянов и други.

Миодраг Арсовски – Болто, позовавайки се на спомените на основателите на комитета в Куманово, твърди, че в 1895 година Гоце Делчев „пристигнал в Куманово, облечен в албанска носия, заедно с друг търговец от Солун, от когото уж искал да купи афион.“ По време на десетдневния си престой в Куманово той провел разговори с местния комитет на ВМОРО. Болто, позовавайки се на Георги Караман, твърди, че Гоце първо отишъл в Скопие и отседнал в хотел „Балкан“. По същото време Кандиларов изпратил писмо до Караман, че Гоце ще дойде в Куманово. Караман изпратил Диме Кумбетчия да се посрещне с Гоце на пътя за село Биляновце. Гоце отседнал в къщата на Караман, а след това в къщата на Георги Борозанов за три дена.

В 1895 година в Кумановския район са сформирани селски комитети на ВМОРО първо в източната част на Кумановската каза, в селата Пчиня, Винце, Градище, Къшане и Живине, а след това в северната част в селата Облавце, Сув Ора, Канарево, Челопек и Младо Нагоричане. В южната и западната част на казата не са сформирани комитети, поради концентрацията на албанско и турско население. Начело на комитета в Пчиня, който покрива и Винце и Колицко, застава Милош Павлов Костов, като в него влизат още Данко Георгиев и Коце Пешев. Комитетът в Живине е оглавяван от Панзо Соколов. Според дееца на ВМОРО от Винце Илия Димитров, в селския комитет във Винце са включени следните членове: свещеник Нико Стоянов, свещеник Симе Величков, Петко Стойков Трайков и Николчо Наков.

Винишката афера от 1897 година засяга и Кумановско и много от революционните дейци са или арестувани, или принудени да бягат в Свободна България, като Малински и хаджи Михаил. По време на аферата в Кумановско са арестувани Ангел Голомехов, Мише Спиридонов – Камбанах, Георги Стаменков, Петко Думановски, Орде Сечков, поп Георги и други. Общо в Куманово са арестувани общо 36 дейци на Организацията. Аферата е използвана от сръбската пропаганда за настъпление на сърбизма и на арестуваните е предлагано освобождение, ако се обявят за сърби.

След аферата мрежата на Организацията в Кумановско е възстановена от учителите Авксенти Борозанов, Ангел Голомехов, Атанас Кралев, Христо Киприянов и гражданите Анте Кучкаревски, Орде Сечков. Непосредствено след Винишката афера в Кумановско войвода е Душко Малешевски с Васил Георгиев и Димче Попарсов и тримата бивши учители. Малински се връща в Македония и става войвода на първата организационна чета в Кумановско. Загива в 1902 година в сражение с турците край село Петралица. След районната чета в някои села са формирани и местни чети. Организацията започва да се бори със сръбската пропаганда и да избива видни сърбомански първенци – през декември 1900 година в Никуляне е убит Георги Иванов, а в Челопек друг виден сърбоманин.

През късната есен на 1900 година в Кумановско избухва нова афера, вследствие на която много дейци са арестувани, а други бягат в Свободна България. В началото на 1901 година обаче организацията бързо се съвзема.

През юли 1902 година в района избухва нова афера, при която са арестувани 24 от дейците в града. От аферата отново се възползва сръбската пропаганда. В града пристига велешкият ръководител Алексо Мартулков, който се среща с ръководителя на Кумановския комитет Илия Левков. От търговците в града и останалото население са събрани 450 лири, предназначени за закупуване на оръжие. Решено е и да се уголемят четите. Мартулков се заема с набавянето на оръжие и заедно с Христо Мгарчев купува 60 пушки и 20 револвера.

В късната есен на 1902 година Гоце Делчев изпраща Никола Пушкаров да укрепи Скопския революционен окръг и той е избран за председател на Скопския революционен комитет. Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание, като началник на въстаническите сили в Скопския революционен окръг, довежда от България чета, която пренася 100 kg динамит и 200 бомби. Четата му се състои от 18 души, между които трима дезертирали от Ломския полк войници – подофицер Димитър Боянов, Тодор Паница и Димитър Баев, и тримата от Търново, учителите Милан Ангелов и Александър Антонов, студентът от Петербург Христо Шалдев, руснакът гимназист от Тифлис, Роман Стефанович, а останалите са от Щипско, Кумановско и Велешко. В четата влиза и бъдещият кумановски войвода Кръсто Лазаров. По време на въстанието обаче четата действа в Скопско и Велешко. Пристигането на Пушкаров води до масовизиране на Организацията в раволюционния район.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903)

При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1902 година в Кумановско е формирана чета, начело с Авксенти Борозанов, която трябва да замине за Крушевско, за да помогне на въстанието там. Когато четата стига в село Пчиня, получава известие, че Крушево е паднало. Комитетът в Куманово успява да извърши една успешна саботажна акция през август 1903 година – взривена е железопътната гара в Куманово, като са причинени материални щети.

На 3 август 1903 година четите на Никола Пушкаров и Боби Стойчев, подкрепени от малката сърбоманска чета на Ангелко Алексов водят голямо сражение при Гюрище.

След въстанието

След въстанието в Кумановско се засилва сръбската пропаганда, а в редовете на ВМОРО започват да се появяват разкол, като част от дейците се ориентират към Борис Сарафов.

През пролетта на 1904 година кумановско-скопският войвода Пушкаров праща за войвода в Кумановско Тодор Паница с чета от 7 – 8 души, с която е и Кръсто Лазаров. Четата е добре приета и за пръв път обикаля селата покрай сръбската граница към Байловци и манастира „Свети Прохор Пчински“ по планината Козяк. В село Пчиня са открити случайно от турчин и Лазаров води самостоятелно сражение. Турците подпалват една от махалите на селото и убиват двама души селяни. След това четата обикаля някои от селата от околията, включително тези откъм Козячката страна с център Байловци. Обикалят подкозячките села откъм сръбската граница Байловци, Рамно, Дълбочица, Малотино, Степанци, Жегняни, Арбанашко, Цвиланци, Алинци, Осиче, Дренък, Кокино, Цветишинци, Канарево, Ора, Облавци, Ругинци и Брешко. После обикалят селата Пелинци, Карловци и Враготурци. Към Великден четата се прибира в България.

През юли 1904 година за Кумановско заминава Константин Нунков, който замества Санде Чолака като околийски войвода. С Нунков остава и Кръсто Лазаров, тъй като познава района добре. Четата започва да обикаля Кумановско, тъй като вече започват се появяват сръбски чети откъм манастира „Свети Прохор Пчински“. Нунков и Лазаров участват в Живинското съвещание на Скопски революционен окръг през есента на 1904 година. Наскоро след сбирката към края на 1904 година Нунков заминава на почивка в България и за свой заместник оставя Гроздан Башчауша.

В началото на 1905 година Лазаров заедно с Димитър Бачев от Велес изпълнява смъртната присъда над сърбоманския поп Атанас Петров и след завръщането на Нунков заедно с Башчауша се оттегля в България. В това време в Кумановско сръбската пропаганда настъпва от север, като овладява селата Байловци, Арбанашко, Цветишница, Дълбочица и Малотино, докато в района се преследват районната чета на Нунков и сарафистката чета на Панайот Байчев и Михаил Шуманов.

През февруари 1905 година Нунков загива с цялата си чета, като Бачев не му се притича на помощ и впоследствие е принуден от селяните да се оттегли в България. Сърбите започват да отвличат изявени българи - в село Арбанашко е отвлечен учителят Петър Караманов, отвлечени са учителят в Кокино – Цветко Зайков и учителят в Рамно. Убити са в село Беляковци – Теодоси Шоляков, в Младо Нагоричане – Славейко Граматиков, в Челопек – учителят Величко и няколко селяни. Сърбите в двата месеца, в които околията остава без чета, се спускат и към полските села Канарево, Цвиланци, Облавци, Младо и Старо Нагоричене, които оказват съпротива, но успяват да овладеят Козяк и така прекъсват пътя Крива паланка – Скопие.

През пролетта на 1905 година като кратовски войвода заминава Михаил Чаков и Лазаров тръгва с него като четник. Четата освобождава пътя Куманово – Паланка и част от селата се завръщат към българщината – Орах, Канарево, Цвиланци, Степанци, Жегняни, Койнци, Челопек, част от Старо Нагоричани, част от Четирци. Сръбски войводи по това време са Кръсто Търговишки, Спасо Гардов и Дитко Алексов. В 1906 – 1907 година сърбите започват да нападат българските села, като четите им се състоят от 20-30 души, като привличат и милиция от Прешевско с обещания за плячка. Така например село Орах е нападнато над 20 пъти. Нападнати са и Цвиланци, Челопек, Жегляни и почти всички села, които се връщат към българщината. Сръбските чети заплащат храната си в селата, които ги приемат и не събират пари за оръжие, което ги поставя в добро положение пред селяните. Освен това се ползва със защита от османските власти. Постепенно върналите се към българщината села отново са посърбени. С палежи и грабежи са овладени Цвиланци, Челопек. Койнци, Канарево и Орах и сърбите окончателно се затвърждават в тях, а Облавци и Ругинци остават верни на българщината.

Бележки

Категория:ВМОРО Категория:История на Куманово Категория:ВМРО