Василий Степанович Петров (роден на 5 март (или 22 юли) 1922 г. в село Дмитриевка, Приазовски район, Запорожка област, починал на 15 април 2003 г. в Киев) е украински офицер – генерал-лейтенант от артилерията на Въоръжените сили на СССР, генерал-полковник от артилерията на Въоръжените сили на Украйна (1999), два пъти Герой на Съветския съюз (1943 и 1945).
Биография Той е роден през 1922 година в селско семейство. Според публикации в руски източници е руснак по националност. През 1939 г. завършва гимназия и е призован в Червената армия. През 1941 г. завършва артилерийското училище в Суми и служи в артилерийска дивизия в Новгород-Волински.
От юни 1941 г. участва във Великата отчествена война, сражавайки се на Южния, Воронежския и 1-ви украински фронт. Като заместник-командир на артилерийски полк участва в отбранителни битки на левия бряг на Днепър. През септември 1943 г. участва в битката за десния бряг реката, по време на която е тежко ранен и изпратен в болница, където са ампутирани и двете му ръце заради участието в битката за Буркинското предмостие. През декември 1944 г. се завръща на фронта и става командир на артилерийски полк в 52-ра армия на 1-ви украински фронт. Отличава се в боевете на Висленско-Одерската операция. През април 1945 г. участва в щурма на Дрезден. На 27 април 1945 г. е отново тежко ранен. От 1945 г. е член на Комунистическата партия, през 1954 г. завършва Лвовския държавен университет и става кандидат на военните науки, по-късно е заместник-командир на артилерийския полк и заместник-командир на 35-а оперативно-тактическа ракетна бригада и заместник-началник на ракетните войски и артилерията на Карпатския военен окръг, а през 1977 г. получава звание генерал-лейтенант на артилерията. През 1978 г. е удостоен със званието почетно гражданство на Лебедин.
След разпадането на СССР служи във въоръжените сили на Украйна. През 1994 г. става заместник-командир на Ракетните и артилерийски войски на Върховното командване на сухопътните войски на Украйна, като през същата година с указ на президента му е позволено да остане на служба до края на живота си.Василь Петров: Звивистими дорогами війниПетров Василь Степанович През 1999 г. е повишен в генерал-полковник от артилерията.
Василий Петров умира на 15 април 2003 година в Киев.
Декорации
Златна звезда на Героя на Съветския съюз (два пъти – 24 декември 1943 г. и 27 юни 1945 г.) Орден на Ленин (два пъти – 24 декември 1943 г. и 21 юни 1982 г.) Орден на Октомврийската революция (8 януари 1980 г.) Орден на Червеното знаме (7 април 1945 г.) Орден на Великата Отечествената война, I степен (11 март 1985 г.) Орден на Червената звезда (три пъти – 9 септември 1942 г., 4 октомври 1943 г. и 30 декември 1956 г.) Орден за приятелство на народите (Русия) Орден на Богдан Хмелницки (Украйна) Сребърен кръст на Ордена на Virtuti Militari (Полска народна република) Чехословашки военен кръст (1939 г.) (Чехословакия)
Източници
Външни препратки Василий Степанович Петров
Категория:Украински генерали Категория:Родени в Запорожка област Категория:Възпитаници на Лвовския университет Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Инвалиди Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Починали в Киев