Закамен или Зад Камен е изчезнало, полулегендарно селище в областта Малесия, днешна Северна Македония. Според преданията Закамен е бил малък град. Смята се, че по името на града областта, която по-късно става известна като Малесия, се е наричала „Закамен“.Trifunoski, Jovan F. Kičevska kotlina // Zbornik za narodni život i običaje Južnih Slavena, Knj.46 (1975), str. 345-346.
География
Съществуват различни предания и мнения за местоположението на Закамен. Изказвани са предположения за районите на Охрид, Дебър и Елбасан.Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 274. Йованович предполага, че Закамен се е намирал западно от Охридското и Маличкото езеро. Бранислав Русич, който обхожда останките от старо селище в Малесия, смята, че Закамен се е намирал между селата Збъжди и Локов, в местност, която в средата на ХХ век се нарича „Закамен“. На север и на изток от Закамен се намира планински гребен, наречен „Закаменско бърдо“. В южната част от селището, в местността Църквище се е намирала църквата „Успение Богородично“. Североизточно от нея, в местността Манастирище е бил разположен манастир, който според преданието се е казвал „Свети Спас“. Закамен е бил свързан с Локов с калдъръмен път, чийто останки се забелязват в средата на ХХ век.Русић, Бранислав. Питање Закамена // Годишен зборник на Филозофскиот факултет на универзитетот во Скопје, Историско-филолошки оддел. кн. 3 (1950), № 7, с. 5-7.
История
Според една версия, градът е бил унищожен от албанци в края на XVIII или началото на ХIХ век.Русић, Бранислав. Малесија // Годишен зборник на Филозофскиот факултет на универзитетот во Скопје. Историско-филолошки оддел. кн. 6, 1953, с. 9. Предания разказват, че „турци“ опожаряват селището, след като чета, водена от местния свещеник Мартин, ограбила царска хазна и избила охраната. За отмъщение Закамен, както и други села в района (Сливица, Красие, Славило, Лепеинца, Старо село, Село Поле, Селища край Збъжди, Горно Ливане, Ума, Дебелчица, Големи Кутел, Долно село, Катунища, Дупница, Бурлица край Селци и Буринец, Дедено на Дрим, Църско и другиРусић, Бранислав. Малесија // Годишен зборник на Филозофскиот факултет на универзитетот во Скопје. Историско-филолошки оддел. кн. 6, 1953, с. 18.) били запалени и унищожени. Много местни жени били отведени в Албания, някои стигнали и до Бар, в Черна гора. Много семейства намират убежище в други села - в Дебърца, Кичевско, Порече.Русић, Бранислав. Питање Закамена // Годишен зборник на Филозофскиот факултет на универзитетот во Скопје, Историско-филолошки оддел. кн. 3 (1950), № 7, с. 10-13.
Арсени Алексиев в 1908 година пише, че села в Горна Копачка „едногласно твърдят, че прѣдцитѣ им са избѣгали отъ Закамен“.Алексиев, Арсени. Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците // Сборник за народни умотворения и народопис. Издава Българската академия на науките, книга ХХХ, София, 1914, с. 30. Към 1926 година сръбският географ Петър С. Йованович установява, че 30 рода и 400 къщи в Порече водят потеклото си от Закамен.
Родове с произход от Закамен Белица (Горна Белица), Порече - Павлевци, Ангелевци, Соколевци, Милевци и Димитриовци. Първите четири рода се преселват от Закамен в Бенче, а от там - в Горна Белица. Димитриовци са част от рода Степановци, който се преселва от Закамен в Рамне. В 1926 година Павлевци, Ангелевци населяват съответно по 11 къщи, Соколевци 10, Милевци 1, а Димитриовци - 7 къщиЈовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 323.; Бенче, Порече - Милевци (7 къщи - 1926 г.) , Баклашевци (10 къщи - 1926 г.), Дурмишовци (5 къщи - - 1926 г.), Яндриовци (16 къщи - 1926 г.) и Поповци (16 къщи - - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 328.; Бигор Доленци, Долно Кичево - Карановци (8 къщи в началото на 60-те години на ХХ век), известни и като Петревци; Ботун, Дебърца - Мацевци (заселили се около 1830 г.), Ничевци, Йордановци и ГроздановциТрифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992, с. 258.; Горно Крушие, Порече - Тодевци (22 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 316. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен „край Елбасан“.; Драгов дол, Порече - Станчевци (7 къщи в 1926 г.), преселили се от Закамен в Рамне, след което в Белица, а оттам - в Драгов долЈовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 319. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Охридско.; Заград, Порече - Угриновци (3 къщи - 1926 г.), част от рода Грубановци в Звечан, преселен от ЗакаменЈовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 331.; Звечан, Порече - Мърцевци (15 къщи - 1926 г.) и Грубановци (31 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 329. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Дебърско.; Зъркле, Порече - Вречаковци (8 къщи - 1926 г.), Нечевци (6 къщи - 1926 г.) и Галковци (9 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 319. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Охридско.; Кнежино - Пиляовци (8 къщи в началото на 60-те години на ХХ век) и Шендевци (5 къщи в началото на 60-те години на ХХ век); Ковач, Порече - Лазаровци или Лукаровци (27 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 328. Основателят на рода е доведен от Закамен от спахия.; Крушье (Долно или Горно) - Илковци, преселили се около 1870 - 1880 г. в Девич, където към 1926 година населяват 3 къщиЈовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 313.; Пуста Брезница, Торбешия - Търпевци (16 къщи в края на 40те години на ХХ век)Русић, Бранислав. Питање Закамена // Годишен зборник на Филозофскиот факултет на универзитетот во Скопје, Историско-филолошки оддел. кн. 3 (1950), № 7, с. 16, 20.; Рамне - Стойовци (17 къщи - 1926 г.), Степановци (26 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 333.; Слатина, Порече - Мойсовци/Мойсиовци (8 къщи - 1926 г.). От тях Милковци се преселват около 1870 година в Брод (община Брод) (1 къща - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 310, 315.; Сушица, Порече - Ковачевци, Атулевци, Петковци и Гьорговци (разклонения на един род, към 1926 година населяващи съответно - 6, 13, 16 и 6 къщи)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 326.; Томино село, Порече - Алузиновци, Бурадовци и Коричановци (разклонения на един род, към 1926 година населяващи съответно - 20, 8 и 6 къщи)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 318. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Дебърско.; Тополница, Порече - Чукалевци (9 къщи - 1926 г.)Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 317. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Охридско.; Требовлье, Порече - Петковци (12 къщи - 1926 г.)[Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 332. През 20-те години на ХХ век локализират Закамен в Дебърско.; Челопеци, Рабетинкол - Радичовци (1 къща 20-те години на XX век)Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 472..
Бележки
Категория:Исторически села в Северна Македония