Новгородска земя () е едно от най-големите исторически териториално-държавни образувания в Русия, обхващащо нейния северозапад и север. Новгородската земя, с център Велики Новгород, е люлката на Киевска Рус под управлението на династията Рюриковичи и едно от най-важните княжества на епохата. По време на разпадането на Киевска Рус и през следващите векове Новгородската земя се развива като Новгородска република: автономна държава с републикански форми на управление под сюзеренитета на великите князе на Владимир-Суздал (по-късно – на Московското княжество). По време на периода на най-голямото си развитие тя достига на север до Бяло море, а на изток се твърди, че се е разпростирала отвъд Урал. Имала е обширни търговски връзки с Ханзейската лига и с останалата част от Рус. Московското княжество завладява Новгородската република през 1478 г. и я анексира през 1578 г., въпреки че Новгородската земя продължава да съществува като административна единица до 1708 г.
Население Заселването на територията на Новгородска земя започва във Валдайското възвишение още от палеолита и мезолита, към края на Валдайското (Осташковско) заледяване, а в северозападната част на Приилмението, в района на бъдещия териториален център, още от неолита.
Археологически и чрез изучаване на топонимията, тук се предполага наличието на мигриращи, така наречени ностратически общности, заменени от индоевропейски групи (бъдещите балти и славяни), дошли от югозапад, и предците на балто-финландските народи, дошли от изток.
Центърът на славянските селища е в близост до езерото Илмен и река Волхов. Традиционно се смята, че през VI век тук са дошли племената кривичи, а през VIII век, в процеса на славянско заселване на Източноевропейската равнина, идва племето илменски словени. Финските племена са живеели на същата територия, оставяйки следи в имената на множество реки и езера. Тълкуването на праславянската топонимия като изключително угро-финска е поставено под въпрос от някои изследователи. Датите на славянското заселване се основават на надгробните могили, като дългите могили се свързват с кривичи, а хълмистите – със словени.
Археологическите проучвания в Стара Ладога и Рюриково Городище показват присъствието сред жителите на тези първи големи селища на скандинавци, традиционно наричани в староруските (средновековни) литературни източници варяги.
В допълнение към славянското население, значителна част от Новгородската земя са населявали различни финландски народи. Например Водская пятина, освен със славяни, е била населена от вотяни и ижори, които са тясно свързани с Новгород. Йемите от Южна Финландия обикновено били във вражда с новгородците и били по-склонни да заемат страната на шведите, докато съседните карели обикновено подкрепяли Новгород. Новгородци често са воювали с чудите, населявали Ливония и Естония. Заволочье е било населено от финландски племена, които често са били наричани Заволоцка чудь; по-късно в този регион се заселват новгородски колонисти. Терският бряг е бил населен от саами. Освен това, на североизток са живеели пермци и коми.
Търговско средище Новгородската земя се намира далече от пътя на номадските племена и не страда от техните набези. Нейното богатство се състои в огромния поземлен фонд и развитието на дейности като лов, риболов, пчеларство, добив на сол и производство на желязо. За издигането на Велики Новгород като търговско средище спомага изгодното му географско положение: градът се намира на кръстопътя на търговските пътища, които свързват Западна Европа с Русия, а чрез нея с Изтока и Византия. На кейовете на река Волхов акостират десетки кораби.
Източници
Категория:История на Русия