Кьонигсберг (Префиксът „SMS“ е от (Кораб на Негово Величество).) е бронепалубен крайцерСпоред немската класификация те се обозначават като малки крайцери (). от едноименния тип крайцери на Императорските военноморски сили на Германия. Главен кораб на проекта. Построени са общо 4 кораба от този вид: крайцерите „Нюрнберг“, „Щутгарт“, „Щетин“ и „Кьонигсберг“ (SMS „Nürnberg“, SMS „Stuttgart“, SMS „Königsberg“ и SMS „Stettin“).

Построяването му започва на 12 януари 1905 година и е спуснат на вода на 12 декември 1905 година, в състава на ВМС е въведен през юни 1906 г. Той е въоръжен с десет оръдия калибър 105 мм и развива скорост до 24 възела. Кръстен е в чест на столицата на Източна Прусия, град Кьонигсберг. Скоро след влизането си в строй съпровожда във Великобритания императорската яхта с кайзера на борда.

Строителство

Бъдещият „Кьонигсберг“ е поръчан в рамките на корабостроителната програма за 1903 – 1904 година под условното име „Ерзац Метеор“Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.. На 12 януари 1905 г. е заложен в императорската корабостроителница в Кил. На 12 декември същата година е спуснат на вода. На 6 април 1907 г. влиза в състава на Флота на откритото море.

Дължината на кораба съставлява 115,3 метра, ширина 13,2 метра, газене – 5,29 метра. Пълната водоизместимост е 3814 тона. Енергетичната установка се състои от две трицилиндрови парни машини с тройно разширение и единадесет парни котли система Шулц-Торникрофт. Като гориво за котлите се използват въглища. Максималната скорост на хода му съставлява 24,1 възела (44,6 км/ч); с далечина на плаване от 5750 морски мили на скорост 12 възела. Екипажът се състои от 322 души: 14 офицера и 308 матросаGröner, p. 104.

Корабът е въоръжен с десет 105-милиметрови оръдия SK L/40Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, № 3, 1996 Моделист-Конструктор, Морская Коллекция с.14. По две оръдия са разположени на носа и на кърмата, оставащите шест са по три на всеки бордGardiner & Gray, p. 157. Максималният ъгъл на повдигане на оръдията съставлява 30°; те имат далечина на стрелбата до 12 200 метра, боекомплектът на оръдие е 150 снаряда. По-късно на крайцера са поставени две 88-милиметрови оръдияFarwell, p. 127. Торпедното въоръжение на крайцера се състои от два 450-милиметрови торпедни апарата с пет резервни торпеда. Дебелината на палубата достига 30 милиметра, на бойната рубка – 100 милиметра.

История на службата

Скоро след влизането си в строй „Кьонигсберг“ става част от състава на ескорта на императорската яхта „Хоенцолерн“, с която Вилхелм II отива във Великобритания с официална визитаMiller, p. 31 – 32. По-късно крайцерът посещава Ирландия и Испания. През 1911 г. „Кьонигсберг“ участва в тържествата по случай коронацията на Джордж V. През юни същата година корабът е изпратен в корабостроителница, където той трябва да премине преоборудване за действие в тропиците.

През 1913 г. германската колония в Източна Африка моли за замяна на стария крайцер „Хейер“, който е стационар в Дар-ес-Салаам. Германското адмиралтейство избира в качеството на замяна „Кьонигсберг“. На 1 април 1914 г. за командир на кораба е назначен фрегатенкапитан Макс Лооф (). След три и половина седмици, на 25 април 1914 г., „Кьонигсберг“ отплава от Кил към Германска Източна Африка, където трябва да прекара следващите две години. Крайцерът пресича Средиземно море, посещавайки испански и италиански портове, преминава Суецкия канал и пристига в АденFarwell, p. 128. На 6 юни 1914 г. крайцерът пристига в Дар-ес-Салаам, където е възсторжено посрещнат от немските колонисти и туземците, възхитени от външния вид на кораба. Местните жители оценяват мощта на кораба според броя на неговите комини, и за това трите комина на „Кьонигсберг“ им прявят силно впечатление. Африканците веднага дават на крайцера прозвищете „Воинът с трите комина“ ().

Следващите няколко седмици корабът на Лооф „демонстрира флаг“ в Багамойо, Линди и Танга и провежда артилерийски стрелби. В условията на назряващата в Европа война Лооф получава заповед да се натовари с въглища и да излезе в морето на 31 юли. На излизането от порта крайцерът е прехванат от британските крайцери „Астрея“, „Хайацинт“ и „Пегасус“ (HMS Pegasus), обаче война все още не е обявена, и Лооф успява да отърве от преследването, възползвайки се от преимуществото си в скоростта и лошото времеFarwell, pp. 128 – 129. На 4 август радиостанцията на Дар-ес-Салаам предава на Лооф известие за събитията в Сараево и началото на войната. На 5 август корабът достига АденаFarwell, p. 129. На следващия ден транспортът „Сомалия“, с товар въглища, напуска Дар-ес-Салаам и се насочва към крайцера, избягвайки среща с англичаните (те пристигат в порта на 8 август)Farwell, p. 130.

Първа световна война

С началото на войната командването на Имперските ВМС заповядва на Лооф да атакува британското корабоплаване в района на входа в Червено море. За изпълнението на поставената задача пречи острия дефицит на гориво: британците са изкупили всички въглища в Португалска Източна Африке (днешен Мозамбик) и не пускат от Дар-ес-Салаам въглевоза „Кьониг“, плаващ с товара си за „Кьонигсберг“Halpern, p. 77. Екипажът на крайцера е принуден вече да проверява всеки плавателен съд: отначало те прехващат японски кораб, капитанът на който, като че ли, превозва товара си по заповед на англичанитеHoyt, p. 38; след това срещат немските параходи „Цитен“ и „Ханза“, като ги убеждават да не влизат в Суецкия канал. Скоро „Кьонигсберг“ се насочва след немския товарен кораб „Голденфелс“, офицерите на който наскоро са срещнали британски крайцер и май влизат в сговор с англичанитеHoyt, p. 40.

На 6 август, близо до брега на Оман, „Кьонигсберг“ прехваща британския съд „Сити оф Уинчестер“, плаващ от Индия с товар въглища. Обискиращата партия долага, че британците карат нискокачествени въглища („Бомбайски боклук“), които са непригодни за котлите на „Кьонигсберг“. Лооф заповядва да се заложит под машината и котлите на кораба взривни заряди и той да се потопи. Артилеристите на крайцера успешно пускат „Сити оф Уинчестер“ на дъното, като се и поупражняват в точна стрелба. На следващия ден, когато на крайцера остават само 14 тона въглища, „Кьонигсберг“ среща „Сомалия“ и претоварва от него 850 тона въглища, след което се насчова към Мадагаскар. Пристигайки на мястото, „Кьонигсберг“ не открива нито британски, нито френски съдове. На 23 август крайцерът отново приема от „Сомалия“ въглища, запасите от които вече са достатъчни, в крайна сметка, поне за четири дена крайцерстванеFarwell, p. 131.

Междувременно британска ескадра обстрелва Дар-ес-Салаам и разрушава германската радиостанцияBennett, p. 131. Капитанът на „Сомалия“, който добре познава местните води, предлага на Лооф да скрие крайцера в делтата на река Руфиджи. Преди войната капитанът участва в картографска експедиция, в хода на която неочаквано става ясно, че водите на Руфиджи са доста дълбоки. Флотът оценява знанията на капитана и той е зачислен на служба и назначен за лоцман на „Кьонигсберг“.Hoyt, p. 59 На 3 септември 1914 г., по време на прилива крайцерът влиза в устието и започва да се изкачва нагоре по течението на реката. На бреговете на реката са организирани съединени с телеграфни линии наблюдателници, в задачата на които влиза незабавно да съобщят за приближаване на британциFarwell, p. 132.

На 19 септември 1914 г. постъпва съобщение, че в залива на Занзибар се намира двукоминен кораб. Лооф предполага, че този кораб може да бъде един от британските крйацери: „Астрея“ или „Пегасус“ (това всъщност е той)Hoyt, p. 58. Британският крайцер влиза в порта защото се нуждае от ремонт на машините. „Кьонигсберг“ вече е зареден с гориво, взето от транспорти пристигнали от Дар-ес-Салаам, и Лооф решава да действа незабавно. Заедно с прилива наобяд крайцерът напуска делтата и се насочва на север към Занзибар. На разсъмване на следващия ден „Кьонигсберг“ внезапно се появява в порта на Занзибар и в течение на 20 минути със залпове обстрелва неподвижният „Пегасус“. Британският крайцер е ударен с около двеста снаряда и той започва да потъва, 31 души от екипажа му загиват и 55 са ранени. На излизането си от залива „Кьонигсберг“ обстрелва стражевия кораб „Хелмут“, поврежда машината му, и разрушава местната радиостанцияFarwell, p. 133.

Битката в Руфиджи

Командирът на „Кьонигсберг“ има намерение да атакува вражеското корабоплаване близо до бреговете на Южна Африка, разчитайки да събере запас въглища, които да са достатъчни за завръщането на кораба в ГерманияHoyt, p. 68. Плановете на Лооф са объркани от плачевното състояние на котлите на крйацераHoyt, p. 69, които интензивно се експлоатират в условията на недостатъчна поддръжкаMiller, p. 78 – 80. „Кьонигсберг“ се връща в делтата на Руфиджи и пристига в град Салеле, където корабът е пребоядисан в защитен цвят. На брега са организирани усилени с войници и полева артилерия опорни точки, подсигурени с телеграфни линии и мрежа от наблюдатели. Инженерната команда започва да разглобява повредените котли, а Лооф издава заповед те да бъдат транспортирани до Дар-ес-Салаам (на 160 км от Салеле) с каруци. За по-голяма защита на кораба в делтата на реката са поставени морски миниBennett, p. 133.

Междувременно британците усилват своите патрули и изпращат по-голямата част от своите сили в Източна Африка в издирването на „Кьонигсберг“. Група кораби, под командването на капитан Сидни Дрюри-Лоу, получава задание да намери и унищожи немския крайцер. На 19 октомври крайцерът „Чатам“ среща немския съд „Президент“ близо до Линди, и англичаните обискират кораба. Те успяват да намерят документи, съгласно които екипажът на транспорта е предал запаси от въглища на „Кьонигсберг“ и „Сомалия“, скриващи се в делтата на РуфиджиHalpern, p. 78. Група кораби, в състав крайцерите „Чатам“, „Дартмут“ и „Уеймът“, блокират делтата, отрязвайки на германския крайцер пътя за отстъплениеBennett, pp. 132 – 133.

Защитата на „Кьонигсберг“ е осигурена от дълбоките мангрови блата, които го защитават от британските снаряди и променят траекторията на техния полет. Впрочем, британците не се отказват от намеренията си да потопят кораба: въглевоза „Нюбридж“ е специално потопен и се превръща в огромна подводна преграда за немския крайцер. Опитите на немците да попречат на британците да осъществят своя план не се увенчават с успех. Макар немците да могат да се опитат да излязат и по някой от другите речни канали, където те са заложили фалшиви морски мини. Капитан Лооф обаче решава, че не е възможно да се измъкне по друг пътMiller, p. 86, и решава просто да се оттегли колкото е възможно по-нагоре по реката, за да обърка британците, чакайки тяхното оттегляне. Той разчита и да ангажира със себе си колкото е въможно повече британски кораби, което би отслабило силите на англичаните.