Атанас Дончев Петров

Атанас Дончев Петров, по-известен като даскал Атанас Дончев е български учител и революционер, читалищен деятел и политик. Той е съосновател на Белочерковския революционен комитет и е един от най-близките съратници на Бачо Киро. Взема участие в Априлското въстание като десетник в състава на Дряновската чета. След Освобождението развива културно-просветна и политическа дейност.Цонева, Т. Историята на големия род Даскал Атанас Дончев Петров. 2019, с. 87-96.

Биография Семейство и ранни години Атанас Дончев Петров (1849 г. - 30.VII.1922 г.) е роден в село Мурад бей, наричано още с. Горни турчета (дн. гр. Бяла черква), в Османската империя. Около 1790 г. прадядото и дядото на даскал Атанас Дончев по бащината му линия – Вачо Петров и Петър Вачев Петров, са се преселили от с. Емен, Великотърновско, в с. Мурад бей.Теодосиев, Н. Родословие на Бяла черква 1720-1920. 2008, с. 285. Петър Вачев Петров е имал двама сина: Стоян (1813-1849) и Дончо (1815-1879).

А. Стоян Дончев Петров е имал една дъщеря:

I. Тодора Стоянова Ненова – майка на четирима сина: 1. Цвятко Димитров Ненов – баща на двама сина: а) Иван Цветков Ненов, б) Димитър Цветков Ненов; 2. Никола Димитров Ненов – баща на един син: а) Киро Николов Димитров; 3. Иван Димитров Ненов; 4. Ангел Димитров Ненов – баща на три деца: а) Анчо Ангелов Ненов, б) Елена, в) Цачо Ангелов Ненов.

Б. Дончо Петров Вачев и съпругата му Цона са имали седем деца:

I. Вачо Дончев Петров баща на пет дъщери: 1. Цона; 2. Кина; 3. Атанаса; 4. Иванка; 5. Гана.

Вачо Дончев Петров е учител и съосновател на читалище „Селска любов“ в Бяла черква.Драганова, Т. Бяла черква. 2006, с. 45.

II. Петър Дончев Петров (Деветаков) – баща на девет деца: 1. Дончо Петров Дончев е имал четирима сина: а) Петър Дончев Петров, б) Славчо Дончев Петров, в) Иван Дончев Петров, г) Владимир Дончев Петров; 2. Иван Петров Деветаков; 3. Стефан Петров Дончев (Киров) – баща на четири деца: а) Борис Стефанов Петров, б) Веселин Стефанов Петров, в) Евгения, г) Пенка.

Стефан Петров Киров е оставил писмени известия за подготовката и участието на семейството му в Априлското въстание (ОДА – В. Търново, записки на Ст. Киров).

4. Борис Петров Дончев е имал един син: а) Петър Борисов Петров; 5. Атанас Петров Дончев; 6. Владимир Петров Дончев е имал един син: а) Атанас Владимиров Петров.

Владимир Петров (Петков) Дончев загива през Балканската война на 06.11.1912 г., край с. Чифлик кьой, Чаталджанско.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63

7. Кольо Петров Дончев е имал двама сина: а) Георги Колев Петров, б) Илия Колев Петров; 8. Христо Петров Дончев е имал три дъщери: а) Стефана, б) Лиляна, в) Надежда; 9. Неделя.

III. Виша Василева Неделчева – майка на пет деца: 1. Йоаким Василев Неделчев; 2. Елена; 3. Кирил Василев Неделчев; 4. Гана; 5. Георги Василев Неделчев.

IV. Атанас Дончев Петров и съпругата му Атанаса Атанасова Дончева (1844 г. - 11.V.1943 г.) са имали пет деца: 1. Ирина Цанева Личева – майка на четири деца: а) Мария Тодорова Георгиева, б) Илия Цанев Куев, в) Гина Иванова Драгнева, г) Иван Цанев Личев; 2. Геновева Тодорова Ангелова – майка на седем деца: а) Марийка Тодорова Бърдарова, б) Атанас Тодоров Ангелов, в) Ангел Тодоров Ангелов, г) Ирина Тодорова Ангелова, д) Анка Тодорова Янкова, е) Веселина Тодорова Аргирова, ж) Димитър Тодоров Ангелов; 3. Мария Кънчева Колева – майка на пет деца: а) Донка Кънчева Чотукова, б) Трифон Кънчев Чотуков, в) Никола Кънчев Чотуков, г) Кина Кънчева Илиева, д) Петър Кънчев Чотуков; 4. Никола Атанасов Дончев е имал пет дъщери: а) Атанаса Иванова Куева, б) Мария Ганчева Ботева, в) Ирина Илиева Иванова, г) Надежда Николова Грънчарова, д) Живка Иванова Стайкова; 5. Кина Атанасова Кирова – майка на пет деца: а) Емил Григоров Киров, б) Анчо Григоров Киров, в) Боян Григоров Киров, г) Марийка Григорова Мирчева, д) Здравка Григорова Донева.

V. Стоян Дончев Петров е имал една дъщеря: 1. Иванка Стоянова Дончева.

VI. Борис Дончев Петров е имал четирима сина: 1. Атанас Борисов Дончев; 2. Владимир Борисов Дончев; 3. Никола Борисов Дончев; 4. Христо Борисов Дончев.

VII. Трифон Дончев Петров е имал един син: 1. Трифон Трифонов Дончев.

Трифон Дончев Петров (1852-1876 г.) загива през Априлското въстание в сражението в лозето на Дряновския манастир в нощта на 7-ми срещу 8-ми май 1876 г. Франгов, П. Белочерковската чета в Дряновския монастир през 1876 год. 1909, с. 188.

Атанас Дончев Петров получава началното си образование в периода 1863-1867 г. в Бяла черква, където негов учител е Бачо Киро. По настояване на Бачо Киро, Атанас продължава образованието си в търновското класно училище при учителите Никола Гранитски, Тодор Шишков и Богдан Горанов, където в продължение на две години (1869-1871) негови съученици са Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев, Филип Симидов, Михаил Сарафов, Александър Людсканов и др. По време на престоя си в Търново, Атанас Дончев се свързва с представителите на Търновския революционен комитет: Христо Иванов – Книговезеца, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунето, Сава Пенчев и др. От този период датира и познанството му с Ангел Кънчев – помощник на Васил Левски.

През 1871-1872 г. Атанас Дончев работи като учител в общественото училище в Бяла черква.Драганова, Т. Бяла черква. 2006, с 32.

Участие в национално-освободителното движение На 28 февруари 1872 г. апостолите Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски основават Белочерковския революционен комитет в къщата на дядо Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев. На събранието са присъствали: Бачо Киро Петров, Васил Неделчев, Атанас Дончев, поп Гавраил (брат на Бачо Киро), Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Била е прочетена „Наредата“ на Васил Левски и участниците в събранието са положили клетва. За председател на комитета е избран Бачо Киро. Ангел Кънчев е пренощувал в дома на дядо Дончо Петров и рано сутринта на следващия ден е заминал за Русе, като е бил изпратен на 2-3 км извън селото от даскал Атанас Дончев.ОДА – В. Търново, записки на Ст. Киров, ф. 78, а. е. 51, л. 2, 7.

Освен за председател на комитета, Бачо Киро е бил избран и за районен апостол, чиято задача е да обикаля околните села и да подканя българското население към въоръжена борба, както и да основава още комитети. А учителите Васил Неделчев и Атанас Дончев са били задължени да основават комитети в селата, в които преподават. Даскал Атанас Дончев е трябвало да изпълнява и куриерска служба до Русе, Търново, Ловеч и други места. Той е говорил свободно турски език и в случаите когато е бил спиран за проверка от заптиета е успявал да ги заблуди, че пренася църковни книги.

През същата 1872 г. даскал Атанас Дончев спомоществувателства издаването на книгите: „Повест на изгубеното дете“ и „Приказки“ от отец Матей Преображенски, „Кратки поучения“ от Радион Путянин и „Две тополи“ от Цани Гинчев.

През 1873-1874 г. Атанас Дончев е учител в Ново село, Великотърновско – родното място на отец Матей Преображенски. През този период даскал Атанас и отец Матей основават тайно дружество от 12 души, които са дарили по 100 гроша за строителството на хан в Ново село, в който е трябвало да отсядат пътуващи революционни дейци. Събраната сума е отишла за нуждите на БРЦК в Букурещ.

По решение на Гюргевския революционен комитет от есента на 1875 г., Търново е определен за център на Първи революционен окръг. Цялостната организация по подготовката на предстоящото въстание в Бяла черква е поета от Бачо Киро и най-близките му съратници Васил Неделчев, Атанас Дончев (който през 1876 г. отново е учител в родното си село) и др. За комитетските дейци, идващи от окръжния център и от други селища са определени къщи, в които домакините са имали готовност през цялото денонощие да посрещнат дейците, да ги нахранят и укрият. Такъв е бил домът на дядо Дончо Петров и сина му Атанас, където са отсядали отец Матей Преображенски, Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков и др. Това е била и една от белочерковските къщи, в която са се леели куршуми по време на усилената подготовка за въстанието.Драганова, Т. Бяла черква. 2006, с. 66-67.

Стефан Киров (Б.II.3.)– внук на дядо Дончо Петров си спомня:

„...Идваха дома деня; беше през зимата; едни лееха куршуми, а други правеха фишеци. Направен от дърво калъп отдолу нарязан, турнат първо куршума, та малко книга, сипят барут с мярка и слагат пак книга, правят фишеци...“ ОДА – В. Търново, записки на Ст. Киров, ф. 78, а. е. 88, оп. 1, л. 3.

В навечерието на въстанието Бачо Киро, поп Гавраил, Атанас Дончев и Петко Франгов скриват архива на местния революционен комитет под дюшемето на балкона на храма „Св. Вмч. Димитрий“ в Бяла черква, с уговорката, който остане жив след въстанието да извади архива и да го предаде на поколенията.

На 28.04.1976 г. четата излиза от Бяла черква. Стефан Киров разказва:

„Една вечер чичо Атанас стяга коня и туря дисагите на седлото. В единия дисаг туря една делва със сух счукан сухар, а в другия е една мешинена торба – фишеци. Обут в бели навуща, с черни върви препасани, а в пояса нож и револвер, закичен на шията му с червен гайтан и пушка през рамо. Той тръгна като целуна ръката на баба, дядо и всички вкъщи. След него иде чичо Трифон, още по-стегнат; на калпака му перо, и той си зима сбогом.“ ОДА – В. Търново, записки на Ст. Киров, с. 2.

Даскал Атанас оставя съпругата си Атанаса бременна с второто им дете.

Четата от 101 четника е поведена от Бачо Киро. От едната му страна е вървял даскал Васил Неделчев, а от другата – даскал Атанас Дончев на кон. Нощта е била тъмна. Завалял е дъжд, а буйната река Росица е придошла. Четниците са преминали на отсрещния бряг с каик (лодка), който е събирал около 15 човека. Конниците са пресекли реката при село Михалци, където са ги чакали още въстаници. Четниците от двете села са се отправили към Мусина. Там са се срещнали с въстаниците от Дичин, Вишовград и Голямо Яларе. На сборния пункт „Локвата на Дочето“ край Мусина са се събрали 187 въстаници. За войвода на четата е определен поп Харитон, а за военен ръководител Петър Пармаков – офицер от руската армия. Драганова, Т. Бяла черква. 2006, с. 72-73Даскал Атанас Дончев е определен за десетник.

След полунощ четата тръгва от Мусина към Балкана съобразно приетия план на Търновския революционен комитет. Към тях е трябвало да се присъединят и въстаниците от Габрово. Когато пристигат в Дряновския манастир, четниците, които вече са били следвани от голяма турска потеря, научават, че срещу тях е изпратена редовна турска войска от Габрово. Това ги е принудило да останат в манастира.

На 29 април привечер въстаниците приемат първото сражение. В Дряновския манастир в продължение на девет дни те водят неравна борба. Манастирът е подпален и силно разрушен от турските оръдия. По тази причина въстаниците решават да предприемат щурм в нощта на 7-ми срещу 8-ми май, в опит да пробият ешелонирания обръч на турската обсада, като преди това изгарят знамето на четата, за да не попадне в плен на врага. Първата и най-многобройна група, която повежда атаката, се ръководи от Петър Пармаков. В нея се включват даскал Атанас Дончев и неговия най-малък брат Трифон. Въстаниците правят опит да пробият обсадата през манастирското лозе, без да знаят, че на това място турците са изградили силно укрепена позиция от два ешелона – каменни гнезда за стрелци и каменната ограда на лозето. За участието на даскал Атанас Дончев в това най-кръвопролитно сражение от Дряновската епопея и последващото му спасение, научаваме от записките и спомените на внучките му Веселина Тодорова Аргирова (Б.IV.2.е.) и Атанаса Иванова Куева (Б.IV.4.а.).