Туристическите райони в България са административно-териториални единици, определени с цел по-ефективно стратегическо управление на туризма чрез регионален маркетинг, развитие на туристически продукти и координация между институции и заинтересовани страни.
История Концепцията за туристическо райониране се основава на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Закона за туризма от 2013 г. и е реализирана чрез заповед № Т-РД-16-103 от 11 март 2015 г. Тя цели обособяване на девет туристически района, обхващащи цялата територия на страната, като най-малката административна единица е общината. Всяка община принадлежи само към един район.
Туристически райони и центрове Съгласно утвърдената схема са определени следните девет туристически района и техните центрове: Дунавски туристически район – Русе; Старопланински туристически район – Велико Търново; Софийски туристически район – София; Тракийски туристически район – Пловдив; Туристически район „Долината на розите“ – Казанлък; Рило-Пирински туристически район – Благоевград; Родопски туристически район – Смолян; Варненски черноморски туристически район – Варна; Бургаски черноморски туристически район – Бургас.
Цели и функции Съгласно Закона за туризма и концепцията туристическите райони имат за цел: формиране на регионални туристически продукти; осъществяване на регионален маркетинг и реклама; координация и управление на туризма на регионално и национално ниво.
Органи за управление Управлението на туристическите райони се осъществява чрез Организации за управление на туристически райони (ОУТР). Те са юридически лица, регистрирани по реда на Закона за туризма.
Източници
Вижте още
Туризъм в България Министерство на туризма на България
Външни препратки Концепция за туристическо райониране на България Анализ на други районирания с отношение към туристическото райониране на България
Категория:Туризъм в България